2010–2019
Гласът Господен
октомври 2017 г.


2:3

Гласът Господен

Свидетелствам, че по време на тази конференция чухме гласа Господен. Въпросът е как ще откликнем.

Първо, добра новина за малките деца. Да, това е последната сесия и да, аз съм последният говорител.

Наскоро, докато бях в храма Прово Сити Център, аз се възхищавах на една картина, наречена „Първото видение, погледнато отдалеч“. Картината изобразява светлината и силата от небесата, когато Отец и Синът посещават младия Джозеф Смит.

Първото видение, погледнато отдалеч

Макар и да не правя сравнение със самото свято събитие, което поставя началото на Възстановяването, мога да си представя подобна картина, която отразява светлината и духовната сила на Бог, спускащи се на тази обща конференция и как след това тази сила и светлина се разпространяват по света.

Светлина и духовна сила се спускат по време на общата конференция
Сила и светлина се разпространяват по света

Свидетелствам ви, че Исус е Христос, че Той ръководи това свято дело и че общата конференция е един от най-важните моменти, когато Той дава указания на Църквата Си и лично на всеки от нас.

Да бъдем учени свише

В деня, когато Църквата бива организирана, Господ определя Джозеф Смит за пророк, гледач и апостол на Господ Исус Христос и казва на Църквата:

„Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра.

Защото вършейки тези неща, портите на пъкъла не ще надделеят срещу вас;… и Господ Бог ще разпръсне силите на мрака пред вас и ще накара небесата да се разтресат за ваше добро и за славата на Неговото име“.

По-късно, всички членове на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли също биват подкрепени и ръкоположени като пророци, гледачи и откровители.

Сега, когато сме се събрали под ръководството на президент Томас С. Монсън, ние очакваме да чуем „Господната воля, … Господното слово, … Господният глас и силата Божия за спасение“. Ние се уповаваме на Неговото обещание: „Дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“.

В хаоса и объркването в съвременния свят да вярваме и да се уповаваме на словата на Първото президентство и Кворума на дванадесетте са жизнено важни за духовния растеж и издържливостта ни.

Събрали сме се за тази прекрасна конференция. Милиони светии от последните дни и други вярващи в над 200 страни, говорещи на над 93 езика, присъстват на тези сесии или четат посланията от конференцията.

Ние идваме, след като сме се молили и подготвили. Мнозина от нас са притиснати от проблеми и искрени въпроси. Ние искаме да подновим вярата си в нашия Спасител, Исус Христос, и да укрепим способността си да устояваме на изкушенията и да избягваме разсейващите фактори. Идваме, за да бъдем поучавани свише.

Намерението и волята Господни

За Първото президентство и Дванадесетте, които обичайно говорят на всяка конференция, огромната отговорност да подготвят посланията си е както повтарящо се бреме, така и свещено доверие.

Веднъж, преди да започна да служа като висш ръководител, попитах старейшина Далин Х. Оукс дали подготвя отделна реч за всяка колова конференция. Той каза, че не, но добави: „Но моите речи на общата конференция са различни. Може да премина през 12 до 15 чернови, докато се уверя, че казвам това, което Господ желае да кажа“.

Кога и как идва вдъхновението за реч за обща конференция?

С предварително незададени теми, ние виждаме как на абсолютно всяка конференция небесата по един красив начин координират темите на вечните истини.

Един от моите братя ми каза, че неговата тема за тази конференция му била дадена веднага след речта му миналия април. Друг спомена преди три седмици, че все още се моли и очаква напътствие от Господ. А друг, когато бе запитан колко му е отнело да съчини една особено деликатна реч, отговори: „Двадесет и пет години“.

Понякога главната идея може да дойде бързо, но съдържанието и подробностите все още да изискват огромно духовно изкачване. Постът и молитвата, изучаването и вярата са винаги част от процеса. Господ не желае нещо повърхностно, което да отслаби гласа Му към Неговите светии.

Напътствието за реч от общата конференция често идва през нощта или в ранните утрешни часове, когато речта е далеч от ума. Изведнъж неочаквани прозрения, а понякога и конкретни думи и изрази нахлуват като чисто откровение.

Докато слушате, посланията, които получавате, може да са много буквални или да са подготвени специално за вас.

Преди много години, докато говорех на обща конференция, споделих един израз, който ми хрумна, докато се чудех дали съм подготвен да отслужа мисия. Изразът бе: „Не знаеш всичко, но знаеш достатъчно!“ Една млада жена, която в този ден присъстваше на общата конференция, ми каза, че се моли относно предложение за брак, което е получила, но се чуди доколко добре познава младия мъж. Когато изрекох думите „Не знаеш всичко, но знаеш достатъчно“, Духът ѝ свидетелства, че тя го познава достатъчно добре. Те са щастливо женени вече от много години.

Обещавам ви, че като подготвяте духа си и идвате с очакването, че ще чуете гласа на Господ, в ума ви ще идват мисли и чувства, които са специално за вас. Вече сте ги почувствали на тази конференция, или ще ги почувствате, докато изучавате посланията през следващите седмици.

За настоящия момент и за следващите месеци

Президент Монсън казва:

„(Да) отделим време да прочетем речите от конференцията, когато бъдат публикувани“.

„Размишлява(й)те (над тях)… (Аз) съм открил, че получавам още повече от тези вдъхновени проповеди, когато ги изучавам по-задълбочено“.

Ученията от общата конференция са нещата, които Господ иска да обмисляме сега и през идните месеци.

Пастирът „върви пред (своите овце) и овцете го следват, защото познават гласа му“.

Често Неговият глас ни напътства да променим нещо в живота си. Той ни кани да се покайваме. Той ни кани да Го следваме.

Помислете върху следните твърдения от тази конференция:

Президент Хенри Б. Айринг от тази сутрин: „Свидетелствам, че Бог Отец е жив и иска да се върнете при Него. Това е истинната Църква на Исус Христос. Той ви познава, обича и бди над вас“.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф от вчера: „Свидетелствам, че когато предприемаме или продължаваме това невероятно пътешествие, което ни води към Бог, нашият живот ще бъде по-добър… и Господ ще ни използва по необикновени начини да благославя хората около нас и да осъществява Своите вечни цели.

Президент Ръсел М. Нелсън от вчера следобед: „Обещавам ви, че ако ежедневно се потапяте в Книгата на Мормон, можете да бъдете имунизирани против злините на деня, дори от чумата на порнографията и другите притъпяващи ума пристрастявания“.

Старейшина Далин Х. Оукс вчера: „Свидетелствам, че Прокламацията за семейството изразява вечни истини, волята Господна за Неговите чеда, които се стремят към вечен живот.

Старейшина М. Ръсел Балард от преди няколко минути: „Необходимо е да приемаме Божиите чеда със състрадание и да се освобождаваме от всеки предразсъдък, включително расизма, сексизма и национализма“.

Тъй като имаме няколко допълнителни минути, бих искал да добавя нещо кратко за старейшина Робърт Д. Хейлз. Първото президентство каза на старейшина Хейлз, че ако здравето му позволява, би могъл да подготви кратко послание по време на неделна сутрешна сесия. Въпреки че здравето не му позволи, той подготви послание, което завърши миналата седмица и сподели с мен. Предвид факта, че почина преди около три часа, ще споделя само три реда от неговата реч.

Цитирайки старейшина Хейлз: „Когато избираме да имаме вяра, ние се подготвяме да застанем в присъствието на Бог. … След разпъването на Спасителя, Той Се явява само на онези, „които са били верни на свидетелството за (Него), докато Той е живял в смъртността“ (У. и З. 138:12). Онези, „които отхвърлиха свидетелствата… на… пророци(те), (не биха могли) да съзрат присъствието (на Спасителя) и да погледнат лицето Му“ (У. и З. 138:21). Нашата вяра ни подготвя да бъдем в присъствието Господно“.

Колко мило от страна на Господ да вдъхнови президент Ръсел М. Нелсън веднага след края на сутрешната сесия бързо да напусне сградата, да пропусне обяда си и да застане до леглото на старейшина Хейлз, където успя да пристигне и да присъства, неговият президент на кворум, заедно с Мери Хейлз, същинският ангел, докато старейшина Хейлз завършва училището на земния живот.

Откликване на гласа Господен

Свидетелствам, че по време на тази конференция чухме гласа Господен.

Не трябва да се стряскаме, когато словата на Господните служители са в разрез с мисленето на света, а понякога и с нашето собствено. Винаги е било така. Аз коленича в храма с моите братя. Свидетелствам за добрината в техните души. Най-голямото им желание е да угодят на Господ и да помагат на Божиите чеда да се завърнат в присъствието Му.

Седемдесетте, Епископството, Общите президентства на Обществото за взаимопомощ, Младите жени, Неделното училище за деца и другите ръководители на помощни организации добавиха към тази конференция огромно вдъхновение, за което допринесоха и красивата музика и съдържателните молитви.

Открийте сандъчето за съкровища, пълно с небесни напътствия, което ви очаква в посланията от общата конференция. Въпросът е как ще откликнем на това, което чуваме, четем и чувстваме.

Позволете ми да разкажа един случай от живота на президент Ръсел М. Нелсън относно откликването на словата на пророка:

През 1979 г., пет години преди да бъде призован за висш ръководител, брат Нелсън посещава едно събрание, непосредствено преди общата конференция. „Президент Спенсър У. Кимбъл увещава всички присъстващи да правят нещо повече за разпространението на Евангелието по целия свят. Сред страните, които президент Кимбъл конкретно посочва, е Китай, като той заявява: „Трябва да сме в служба на китайците. Трябва да научим техния език. Трябва да се молим за тях и да им помагаме“.

Президент РъселМ. Нелсън като хирург

На 54 години, брат Нелсън усеща по време на това събрание, че трябва да започне да учи езика мандарин. Макар и да е натоварен сърдечен хирург, той незабавно си осигурява услугите на частен учител.

Недълго след като започва да учи, д-р Нелсън посещава една конференция и неочаквано се озовава седнал до „изтъкнатия китайски хирург, д-р У Йингкай. … Тъй като (брат Нелсън) е изучавал мандарин, той започва разговор (с д-р У)“.

Д-р Ръсел М. Нелсън с д-р У Йингкай

Желанието на д-р Нелсън да следва пророка води до това д-р У да посети Солт Лейк Сити и д-р Нелсън да пътува до Китай, за да изнася лекции и да извършва хирургически операции.

Любовта му към китайския народ и любовта и уважението им към него нарастват.

През февруари 1985 г., десет месеца след призоваването му в Кворума на дванадесетте, старейшина Нелсън получава изненадващо телефонно обаждане от Китай, в което го молят да дойде в Пекин, за да оперира болното сърце на най-известния оперен певец на Китай. С насърчението на президент Гордън Б. Хинкли, старейшина Нелсън се връща в Китай. Последната операция, която извършва в кариерата си, е в Китайската народна република.

Президент Ръсел М. Нелсън получава отличие

Преди само две години, през октомври 2015 г., президент Ръсел М. Нелсън отново бе почетен с официална декларация, обявяваща го за „Стар приятел на Китай“.

А вчера чухме вече 93 годишният президент Ръсел М. Нелсън да говори за призива на президент Томас С. Монсън „всички (през миналата априлска конференция) с молитва да изучаваме и размишляваме над Книгата на Мормон всеки ден“.

Точно както постъпи, докато бе зает хирург, когато нае частен учител по мандарин, президент Нелсън последва съвета на президент Монсън и го приложи в живота си. Той каза, че вместо само да чете: „направих списъци за това какво е Книгата на Мормон, какво потвърждава, какво опровергава, какво изпълнява, какво пояснява и какво разкрива.

И след това, любопитното е, че тази сутрин като втори свидетел, президент Хенри Б. Айринг също говори за отклика си на призива на президент Монсън. Помните ли следните думи: „Подобно на мнозина от вас аз чух словата на пророка като гласа Господен към мен. И подобно на мнозина от вас, аз реших да се подчиня на тези слова“.

Нека те бъдат пример за нас в живота ни.

Обещание и благословия

Обещавам (ви), че като чувате Неговия глас в ученията на тази обща конференция и после действате съгласно тези подтици, ще чувствате небесната ръка върху вас и в живота ви, а животът на хората около вас ще бъде благославян.

През тази конференция си мислехме за нашия скъп пророк. Обичаме ви, президент Монсън. Приключвам с думите му, дадени от този амвон. Вярвам, че ако той беше с нас днес, това е благословия, която би искал да даде на всеки един от нас. Той каза: „Сега, като напускаме тази конференция, призовавам небесните благословии върху всеки от вас. Аз ще се моля нашият Небесен Отец да благослови вас и вашите семейства. Нека посланията и духът на тази конференция намерят приложение във всичко, което правите – във вашите домове, работа, събрания и във всички ваши начинания“.

В заключение каза: „Обичам ви. Моля се за вас. Нека Бог ви благослови. Нека обещаният от Него мир бъде с вас сега и завинаги“.

В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Вж. Учение и завети 21:1.

  2. Учение и завети 21:5–6.

  3. Джозеф Смит записва, че следното се е случило по време на освещаването на храма Къртлънд на 27 март 1836 г.:

    „После аз направих кратко обръщение и призовах няколкото кворума и цялата конгрегация светии да подкрепят (Първото) Президентство като пророци и гледачи и да ги поддържат в молитвите си. Те всички се задължиха да го сторят, ставайки.

    После призовах кворумите и конгрегацията от светии да подкрепят дванадесетте апостоли, които присъстваха, като пророци, гледачи, откровители и специални свидетели пред всички народи по земята, държащи ключовете на царството да го отключат или да сторят то да бъде отключено, измежду тях, и да ги поддържат в молитвите си, което те одобриха, ставайки“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 211).

  4. Учение и завети 68:4.

  5. Учение и завети 1:38.

  6. Президент Хенри Б. Айринг веднъж казва:

    „Изборът да не приемем пророческия съвет променя самата основа, върху която стоим. Става по-опасно. Неприемането на пророческия съвет намалява силата ни да приемаме вдъхновен съвет в бъдеще. Най-добрият момент за решение да се помогне на Ной да построи ковчега било първият път, когато той помолил. Всяка молба след това, всеки отказ да се откликне би намалил чувствителността към Духа. И така всеки път искането му би изглеждало все по-глупаво, докато не дойдел дъждът. И после щяло да бъде твърде късно.

    „Всеки път в живота ми, когато съм избирал да отложа последването на вдъхновен съвет или съм решавал, че съм изключение, съм разбирал, че съм стъпил на погрешен път. Всеки път, когато съм се вслушвал в съвета на пророците, чувствайки го потвърден чрез молитва и съм го следвал, съм откривал, че се придвижвам към безопасността“ („Finding Safety in Counsel“, Ensign, май 1997 г., с. 25).

  7. Вж. Нийл Л. Андерсън, „Teaching Our Children to Love the Prophets“, Ensign, апр. 1996 г., с. 47.

  8. Бойд К. Пакър веднъж казва:

    „Чувал съм как президент Харолд Б. Лий започва много пъти да говори за неща, свързани с откровение, с изрази, подобни на следния: „Рано сутринта, докато обмислях тази тема…“ Той си създаде навика да работи, докато е свеж, рано сутринта, по проблемите, които изискваха откровение.

    Господ имаше причина да даде указанието в Учение и завети: „Престанете да спите по-дълго, отколкото е нужно, оттегляйте се в леглото си рано, та да не сте уморени, ставайте рано, та телата и умовете ви да могат да бъдат ободрени“. (У. и З. 88:124.) …

    Научих силата на поговорката „Рано пиле рано пее“. Когато съм под напрежение, няма да ме видите да работя посред нощ. Предпочитам да си лягам рано и да ставам в малките часове, когато мога да съм близо до Онзи, Който ръководи това дело“ (Teach Ye Diligently, 2005 г., с. 244–245).

  9. Нийл Л. Андерсън, „Знаете достатъчно“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 13.

  10. Томас С. Монсън, „Като се събираме отново заедно“, Лиахона, май 2012 г., с. 115.

  11. Томас С. Монсън, „Бог да бъде с вас, довиждане“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 110.

  12. Йоан 10:4.

  13. Хенри Б. Айринг, „Не се бойте да вършите добро“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 103.

  14. Дитер Ф .Ухтдорф, „Копнеж за вкъщи“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 22, 24.

  15. Ръсел М. Нелсън, „Книгата на Мормон: какъв би бил животът ви без нея?Лиахона, ноем. 2017 г., с. 63.

  16. Далин Х. Оукс, „Планът и Прокламацията“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 30.

  17. М. Ръсел Балард, „Пътуването продължава!“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 106).

  18. Spencer J. Condie, Russell M. Nelson: Father, Surgeon, Apostle, 2003 г., с. 215.

  19. Spencer J. Condie, Russell M. Nelson, с. 215.

  20. Ръсел М. Нелсън, „Книгата на Мормон: какъв би бил животът ви без нея?“, с. 61.

  21. ХенриБ. Айринг, „Не се бойте да вършите добро“, с. 100.

  22. Гордън Б. Хинкли веднъж казва:

    „Изпитанието ще дойде при прилагането на дадените учения. Ако оттук насетне станем малко по-добри, станем малко по-вежливи, доближим се малко повече до Спасителя, с малко по-голяма решителност да следваме ученията Му и примера Му, то тази конференция е успешна. Ако, обаче, няма подобрение в живота ни, то онези, които са говорили, до голяма степен са се провалили.

    Тези промени може да не се получат за един ден, седмица или месец. Решенията лесно се вземат и бързо се забравят. Но, след година, ако се справяме по-добре, отколкото в миналото, то усилията през това време няма да са били напразни“ („An Humble and a Contrite Heart“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 88).

  23. Томас С. Монсън, „Заключителни думи“, Лиахона, май 2010 г., с. 113.