Не се смущавайте
Смелост, братя и сестри. Да, живеем в опасни времена, но докато стоим на заветната пътека, няма място за тревога.
Добавям своето свидетелство към дадените преди малко послания на президент Ръсел М. Нелсън и старейшина Куентин Л. Кук за хармонията и единодушието на Съвета на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Знам, че тези откровения са намерението и волята на Господ и ще благославят и укрепват хората, семействата и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни за поколения напред.
Преди няколко години една от нашите млади омъжени дъщери и съпругът ѝ зададоха на сестра Расбанд и мен много важен и касаещ живота въпрос: „Все още ли е безопасно и мъдро да създаваме деца в този видимо нечестив и плашещ свят, в който живеем?“.
Това беше важен въпрос за майка и баща, който те да обмислят със своите скъпи семейни деца. Ние усещахме смущението в гласа им и страха в сърцата им. Нашият отговор беше твърдо „Да, това е повече от добре“, след което споделихме основните учения на Евангелието и нашите собствени сърдечни впечатления и житейски преживявания.
Страхът не е нещо ново. Учениците на Исус Христос, излезли в Галилейското езеро, се плашат от „вятъра и вълните“ в тъмнината на нощта. Като Негови ученици в днешно време, ние също имаме страхове. Нашите несемейни възрастни се страхуват да поемат ангажименти, като например да сключат брак. Младоженците, подобно на нашите деца, може да се страхуват да създават деца в един все по-лош свят. Мисионерите се страхуват от много неща, особено от контактуването с непознати хора. Вдовиците се боят как ще живеят сами. Тийнейджърите се страхуват, че няма да бъдат приети; учениците се страхуват от първия учебен ден; студентите се плашат от резултатите от изпити. Ние се боим от неуспехи, отхвърляне, разочарование и неизвестното. Страхуваме се от урагани, земетресения и пожари, които опустошават земята и живота ни. Боим се, че няма да бъдем избрани, а от друга страна се страхуваме, че може да бъдем избрани. Страхуваме се, че не сме достатъчно добри; боим се, че Господ няма да ни благословя. Страхуваме се от промяната и нашите страхове могат да прераснат в ужас. Споменах ли, че това важи за всички?
От древни времена страхът ограничава перспективата на Божиите чеда. Винаги съм харесвал разказа за Елисей в 4 Царете. Сирийският цар изпраща легион, който идва „през нощта и обкръж(ава) града“. Тяхното намерение е да заловят и убият пророка Елисей. Четем:
„А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?“
В гласа му се долавя страх.
„Eлисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях“.
Но той не приключва с това.
„И Елисей се помоли: Моля Ти се, Господи, отвори му очите, за да види. И Господ отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей“.
Ние може и да нямаме огнени колесници, изпратени да разсейват страховете и да побеждават демоните ни, но поуката е ясна. Господ е с нас, грижи се за нас и ни благославя по начини, по които само Той умее. Молитвата може да призовава силата и откровенията, от които се нуждаем, за да насочваме мислите си към Исус Христос и Неговата единителна жертва. Господ знае, че понякога ще изпитваме страх. Аз съм го изпитвал и вие също, затова Писанията са изпълнени с Господните съвети:
„Затова дерзайте и не се бойте“.
„Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте“.
„Не бой се, малко стадо“. Харесвам топлотата в израза „малко стадо“. В тази Църква може да сме малко на брой според разбирането на света, но когато отваряме духовните си очи, „онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях“. Нашият любящ Пастир Исус Христос продължава: „Нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят“.
Как се разсейва страхът? В случая на младия момък – той стои непосредствено до Елисей, който е Божий пророк. Ние имаме същото обещание. Когато слушаме президент Ръсел М. Нелсън и се вслушваме в неговите съвети, ние стоим до пророк на Бог. Спомнете си думите на Джозеф Смит: „И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той живее!“ Исус Христос е жив. Любовта ни към Него и Неговото Евангелие прогонват страховете.
Желанието ни „винаги да имаме Неговия Дух“ с нас ще отблъсква страховете настрана, за да получаваме едно вечно разбиране за земния ни живот. Президент Нелсън предупреждава: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“.
Господ казва относно големите опустошения, които ще покрият земята и ще вкоравят сърцата на мнозина: „Но учениците Ми ще застанат на свети места и не ще бъдат помръднати“.
И още, този божествен съвет: „Не се смущавайте, защото когато всички тези неща станат, вие ще узнаете, че обещанията, които са ви били направени, ще бъдат изпълнени“.
Застанете на свети места, бъдете непоклатими и обещанията ще бъдат изпълнени. Нека разгледаме всяко от тези неща във връзка с нашите страхове.
Първо, застанете на свети места. Когато стоим на свети места – нашите праведни домове, осветени сгради за събрания и храмове, ние чувстваме, че Духът Господен е с нас. Намираме отговори на въпроси, които ни притесняват или успокоение, за да ги оставим настрана. Така действа Духът. Тези свети места в Царството Божие на земята изискват нашето благоговение, уважението ни към другите, да даваме най-доброто от себе си в живот според Евангелието и да имаме надежда, за да отхвърляме страховете си и да търсим изцеляващата сила на Исус Христос чрез Неговото Единение.
Няма място за страх в тези свети места на Бог или в сърцата на Неговите чеда. Защо? Заради любовта. Бог винаги ни обича и ние Го обичаме. Нашата любов към Бог отблъсква всички страхове и Неговата любов изобилства на свети места. Помислете над това. Когато сме колебливи в задълженията ни към Господ, отклоняваме се от Неговия път, водещ към вечен живот, поставяме под въпрос или съмнение своята значимост в Неговия божествен промисъл, когато позволяваме на страховете да отварят вратата на всичките си спътници – обезсърчение, гняв, неудовлетвореност, разочарование – Духът ни напуска и ние оставаме без Господ. Ако сте изпитвали това, знаете, че не е добро място за пребиваване. За разлика от това, когато стоим на свети места, можем да чувстваме Божията любов, а „съвършената любов прогонва всякакъв страх“.
Следващото обещание е: „Не се смущавайте“. Независимо колко зло и хаос изпълват земята, чрез нашата ежедневна вяра в Исус Христос ни е обещан „Божия мир, който никой ум не може да схване“. И когато Христос дойде в цялата Си сила и слава, злото, бунтът и неправдата ще свършат.
Преди много време апостол Павел пророкува за нашето време и казва на младия Тимотей:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.
Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, …
… повече обзети от сладострастие, отколкото от страст към Бога“.
Помнете, че „онези, които са с нас“ от двете страни на завесата, хората, които обичат Господ с цялото си сърце, мощ, ум и сила, „важат повече от онези, които са с тях“. Ако активно се уповаваме на Господ и Неговите пътища, ако сме ангажирани в Неговото дело, няма да се страхуваме от тенденциите в света или да се смущаваме от тях. Аз ви моля да отхвърляте светските влияния и натиск и да се стремите към духовност в своето ежедневие. Обичайте това, което Господ обича, което включва Неговите заповеди, Неговите свети домове, нашите свещени завети с Него, причастието във всеки Господен ден, нашето общуване чрез молитва и няма да се смущавате.
Последно, вярвайте в Господ и Неговите обещания. Аз знам, че всички Негови обещания ще се изпълнят. Знам го толкова сигурно, колкото че стоя тук пред вас на това свято събрание.
Господ е разкрил: „Защото тези, които са мъдри и са приели истината, и са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени, истина ви казвам, те няма да бъдат отсечени и хвърлени в огъня, но ще преживеят деня“.
Ето защо не бива да се смущаваме от смута на нашето време, от хората в голямото и обширно здание, от онези, които се присмиват на честните усилия и отдадената служба към Господ Исус Христос. Оптимизмът, смелостта, дори милосърдието идват от сърце, което не е обременено от тревоги или смут. Президент Нелсън, който е „оптимистично настроен за бъдещето“, ни напомня: „Ако желаем да можем да отсяваме безбройните гласове и философии на хората, които атакуват истината, трябва да се научим да получаваме откровения“.
За да получаваме лични откровения, трябва да направим живота според Евангелието наш приоритет и да насърчаваме вярата и духовността в другите, както и в самите нас.
Спенсър У. Кимбъл е един от пророците от моята младост. През последните няколко години, след като бях призован като апостол, съм намирал мир от неговото първо послание на общата конференция през октомври 1943 г. Той бил затруднен от своето призоваване; знам какво е усещането. Старейшина Кимбъл казва: „Прекарах много време в размисъл и молитви, в пост и молитви. Имах противоречиви мисли, които проникнаха в ума ми, приличащи на гласове, които казват: „Не можеш да вършиш това дело. Не си достоен. Не си способен. Но винаги накрая идваше победната мисъл: „Трябва да вършиш възложената ти работа – трябва да станеш способен, достоен и подготвен. И битката бушуваше“.
Насърчен съм от искреното свидетелство на този апостол, който стана 12-ия президент на тази силна Църква. Той разбираше, че трябва да загърби страховете си, за да „върши възложената му работа“ и че трябва да разчита на сила от Господ, за да стане „способен, достоен и подготвен“. Ние също можем. Битките ще бушуват, но ние ще ги посрещаме с помощта на Духа Господен. Няма „да се смущаваме“, защото когато вървим с Господ и следваме Неговите принципи и Неговия вечен план, ние стоим на стабилна основа.
Какво да кажем сега за тези дъщеря и зет, които зададоха преди години искрения и любопитен въпрос, основан на опасения? Те сериозно обмислиха нашия разговор онази нощ, молиха се, постиха и стигнаха до свои собствени заключения. За щастие и радост на тях и нас – бабата и дядото, сега те са благословени със седем прекрасни деца и вървят напред с вяра и любов.
Смелост, братя и сестри. Да, живеем в опасни времена, но докато стоим на заветната пътека, няма място за тревога. Благославям ви, че като вършите това, няма да бъдете смущавани от времената, в които живеем или от трудностите в живота ви. Благославям ви да избирате да стоите на свети места и да бъдете непоклатими. Благославям ви да вярвате в обещанията на Исус Христос, в това, че Той живее, бди над нас, грижи се за нас и е с нас. В името на нашия Господ и Спасител, Исус Христос, амин.