Да спазваме обещанията си и сключените от нас завети
Каня ви честно и искрено да обмисляте обещанията, които давате, и заветите, които сключвате с Господ и с другите хора, осъзнавайки, че вашата дума е вашата гаранция.
Скъпи братя и сестри, в края на тази сесия нека запазим в сърцата си свидетелствата, които чухме днес относно истините на Евангелието на Исус Христос. Благословени сме с тези свещени моменти заедно, за да подсилим своето обещание, дадено на Господ Исус Христос, да бъдем Негови служители, а Той – нашият Спасител.
Важността на даването на обещания и сключването на завети и съответно тяхното спазване е въпрос, който сериозно занимава ума ми. Колко важно е за вас да си държите на думата, да ви се има доверие, да правите нещата, които казвате, че ще направите, да се стремите да спазвате сключените от вас свещени завети, да бъдете почтени? Като живеем, бидейки верни на обещанията си към Господ и другите хора, ние вървим по заветната пътека обратно към нашия Отец в небесата и чувстваме Неговата любов в живота си.
Нашият Спасител Исус Христос е нашият велик Пример, когато става дума за даване на обещания, сключване на завети и тяхното спазване. Той идва на земята с обещанието да върши волята на Отца. Преподава евангелските принципи и на думи, и на дела. Той извършва Единение за нашите грехове, за да живеем отново. Спазва всяко едно от Своите обещания.
Може ли същото да се каже и за всеки от нас? Какви са опасностите, ако не сме съвсем честни, ако се „подхлъзваме“ по малко или не спазваме напълно обещанията си? Какво ще стане, ако се откажем от сключените от нас завети? Дали другите ще дойдат в Христа благодарение на нашия пример? Вашата дума гаранция ли е? Спазването на обещания не е навик, а отличителна черта на учениците на Исус Христос.
Тъй като никога не забравя за нашите слабости в земния живот, Господ обещава: „Дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас“. Усещал съм присъствието Му, когато съм имал нужда от потвърждение, утеха, по-голямо духовно прозрение или сила и със смирение благодаря за Неговото божествено спътничество.
Господ казва: „Всяка душа, която изостави греховете си и дойде при Мен, и призове Моето име, и се подчини на гласа Ми, и спазва заповедите Ми, ще види Моето лице и ще познае, че Аз съм“. Това може би е Неговото най-велико обещание.
Като младеж научих колко е важно да си държа на думата. Един такъв пример е, когато стоях мирно, за да рецитирам скаутската клетва. Нашето сътрудничество с организацията на момчета-скаути на Америка, което вече приключва, ще остане завинаги важно наследство за мен и за тази Църква. На скаутската организация, на многото мъже и жени, служили с отдаденост като скаутски ръководители, на майките (те имат огромни заслуги) и на младите мъже, които са били скаути, казваме: „Благодарим ви“.
В тази сесия нашият скъп пророк президент Ръсел М. Нелсън и старейшина Куентин Л. Кук обявиха промени, които ще насочат отново вниманието ни към младежите и ще променят организациите ни, за да са в унисон с дадените чрез откровение истини. В допълнение към това, миналата неделя президент Нелсън и президент Ръсел М. Балард дадоха разяснения относно новата програма за деца и младежи от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е световна инициатива, съсредоточена върху нашия Господ и Спасител Исус Христос. Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са единни в това ново направление и аз лично давам свидетелството си, че Господ ни е напътствал във всяка стъпка по пътя. Вълнувам се, че децата и младежите в Църквата ще могат да изпитат това интегрирано насочване на вниманието към тях както у дома, така и в Църквата – чрез изучаване на Евангелието, служба и дейности, и лично развитие.
В темата за младежите за следващата 2020 година е залегнало класическото обещание на Нефи „ще отида и ще сторя“. Той пише: „И стана така, че аз, Нефи, казах на баща си: Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“. Макар да е изречено много отдавна, ние в Църквата спазваме това обещание днес.
Да „отид(ем) и (да) стор(им)“ означава да вършим нещата по Господния начин, като получаваме лични откровения и действаме според тях, като водим праведен живот с надежда и вяра в бъдещето, като сключваме и спазваме завети да следваме Исус Христос и като по този начин укрепваме любовта си към Него – Спасителят на света.
Заветът представлява двустранно обещание между нас и Господ. Като членове на Църквата, ние сключваме завет при кръщението – да вземем върху си името на Исус Христос, да живеем така, както Той е живял. Подобно на хората, кръстени във водите на Мормон, ние сключваме завет да станем Негов народ, „да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки; … да скърби(м) с онези, които скърбят; … да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“. Нашето служение един на друг в Църквата е отражение на решителността ни да спазваме точно тези обещания.
Когато вземаме от причастието, ние подновяваме този завет да вземем върху си Неговото име и даваме допълнителни обещания да се усъвършенстваме. Нашите ежедневни мисли и действия, както големи, така и малки, разкриват отдадеността ни към Него. В замяна, Неговото свещено обещание е: „И ако вие наистина винаги си спомняте за Мене, ще имате с вас Моя Дух“.
Въпросът ми днес е дали спазваме своите обещания и сключените от нас завети, или те са половинчати ангажименти, поети с небрежност, поради което са лесни за нарушаване? Когато кажем на някого: „Ще се моля за теб“, правим ли го наистина? Когато обещаем: „Ще дойда да помогна“, отиваме ли наистина? Когато обещаем да изплатим някакъв дълг, правим ли го наистина? Когато вдигаме ръка в подкрепа на някой член в ново призование, подкрепяме ли го наистина?
Една вечер, когато бях млад, майка ми седна с мен на края на леглото си и искрено ми говори колко е важно да живея според Словото на мъдростта. „Знам от опита на други хора, отпреди години – каза тя, – за загубата на духовност и чувствителност, които са резултат от неспазването на Словото на мъдростта“. Тя ме погледна право в очите и аз усетих как думите ѝ проникват в сърцето ми: „Обещай ми днес, Рони (тя ме наричаше Рони), че винаги ще живееш според Словото на мъдростта“. Аз тържествено ѝ дадох това обещание и удържах на думата си през всичките тези години.
Тази отдаденост ми помагаше като младеж и в по-късните години, когато бях в бизнес кръгове, в които се пиеше много алкохол. Предварително бях взел решение да се подчинявам на Божиите закони и никога повече не ми се е налагало да се двоумя. Господ казва: „Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание“. Какво казва Той на хората, които спазват Словото на мъдростта? Те имат обещанието за здраве, сила, мъдрост, познание и ангели, които да ги пазят.
Преди няколко години сестра Расбанд и аз бяхме в храма Солт Лейк за запечатването на една от нашите дъщери. Докато стояхме отвън с една от дъщерите си, която не беше достатъчно голяма, за да присъства на церемонията, говорихме за важността на това да бъдем запечатани в светия храм на Бог. Както майка ми ме беше учила преди години, така и ние казахме на дъщеря си: „Желаем твоето благополучно запечатване в храма и искаме да ни обещаеш, че когато откриеш своя вечен спътник, заедно ще определите време и място, за да бъдете запечатани в храма“. Тя ни даде думата си.
След това е казвала, че нашият разговор и нейното обещание са я предпазвали и са ѝ напомняли „кое е най-важното“. По-късно тя сключи свещен завет, когато бе запечатана за съпруга си в храма.
Президент Нелсън учи: „Ние… получаваме повече от силата на Спасителя в живота си, когато сключваме свещени завети и с точност спазваме тези завети. Сключването на завети ни обвързва с Него и ни дава божествена сила“.
Когато спазваме обещанията, които си даваме един на друг, е по-вероятно да спазваме обещанията си към Господ. Помнете Господните думи: „Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“.
Помислете с мен относно примери за обещания в Писанията. Амон и синовете на Мосия в Книгата на Мормон обещават да „проповядват словото Божие“. Когато Амон е заловен от ламанитите, той е отведен пред техния цар Ламоний. Той обещава на царя: „Ще стана твой слуга“. Когато нападатели идват да крадат овцете на царя, Амон отрязва ръцете им. Царят е толкова учуден, че изслушва посланието на Амон за Евангелието и бива обърнат във вярата.
Рут в Стария завет обещава на своята свекърва: „Където идеш ти, и аз ще ида“. Тя остава вярна на думата си. Добрият самарянин от притчата в Новия завет обещава на гостилничаря, ако се грижи за ранения пътник: „Каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя“. Зорам в Книгата на Мормон обещава да отиде в пустошта с Нефи и братята му. Нефи разказва: „Когато Зорам направи клетва с нас, нашите страхове спрямо него престанаха“.
Ами древното обещание „направен(о) на бащите“, както е описано в Писанията, че „сърцата на децата ще се обърнат към бащите им“? В доземния живот, когато сме избрали Божия план, ние сме дали обещание да помагаме за събирането на Израил от двете страни на завесата. „Започнали сме едно партньорство с Господ – обяснява старейшина Джон А. Уидтсоу преди години. – Така изпълнението на плана става не само дело на Отца и на Спасителя, но и наше дело“.
„Събиране(то) е най-важното нещо, случващо се на земята днес – казва президент Нелсън, докато пътува по света. – Когато говорим за събиране, ние просто заявяваме следната основна истина: Всяко едно от чедата на Небесния Отец – и от двете страни на завесата – заслужава да чуе посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос“.
Като апостол на Господ Исус Христос, завършвам с покана и обещание. Първо поканата: Каня ви честно и искрено да обмисляте обещанията, които давате, и заветите, които сключвате с Господ и с другите хора, осъзнавайки, че вашата дума е вашата гаранция. Второ, обещавам ви, че така Господ ще утвърждава думите ви и ще благославя делата ви, докато се опитвате с неуморно старание да изграждате живота си, семейството си и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той ще бъде с вас, скъпи братя и сестри, и вие ще можете уверено да очаквате да бъдете „приети в небесата, за да мо(жете) да живе(ете) там с Бога в състояние на нескончаемо щастие… защото Господ Бог г(о) е казал“.
За това свидетелствам и давам обещание в името на Исус Христос, амин.