Святост и планът на щастие
По-голямото щастие се дава чрез по-задълбочена лична святост.
Мои скъпи братя и сестри, молих се за силата да ви помогна в личния ви стремеж към щастие. Някои може вече да сте доста щастливи, но със сигурност не бихте отхвърлили предложението за допълнително щастие. Всеки с нетърпение би приел една сигурна оферта за трайно щастие.
Именно това са предложили Небесният Отец, Неговият Възлюбен Син Исус Христос и Светият Дух на всяко духовно чедо на Небесния Отец, което живее сега, ще живее или е живяло някога. Понякога това предложение се нарича планът на щастие. Така е наречено и от пророка Алма, който учи затъналия си в окаяността на греха син. Алма знае, че нечестието никога не би могло да представлява щастие за сина му или за което и да е чедо на Небесния Отец.
Той учи сина си, че израстването в святост е единствената пътека към щастие. Той показва ясно, че увеличената святост е възможна единствено чрез Единението на Исус Христос, което ни пречиства и усъвършенства. Единствено чрез вяра в Исус Христос, непрекъснато покаяние и спазване на заветите, ние можем да получаваме вечното щастие, което всички копнеем да изпитаме и задържим.
Моля се днес да мога да ви помогна да разберете, че това по-голямо щастие произлиза от по-голяма лична святост, така че да действате спрямо това разбиране. След това ще споделя моите лични знания за това как можем да заслужим този дар да ставаме още по-свети.
Писанията ни учат, че освен всичко останало, ние можем да се освещаваме или да ставаме по-свети, като упражняваме вяра в Христос, показваме послушание, покайваме се, правим жертви за Него, приемаме свещени обреди и спазваме заветите си с Него. Да бъдем достойни за дара на светостта изисква смирение, кротост и търпение.
Подобно преживяване с такова желание да получа повече святост ми се случи в храма Солт Лейк. Влязох в храма за първи път, с малко информация какво да очаквам. Бях виждал думите върху сградата: „Святост Господу“ и „Домът Господен“. Тръпнех в очакване. При все това се чудех дали съм готов да вляза.
Майка ми и баща ми вървяха пред мен, докато влизахме в храма. Бяхме помолени да покажем препоръките си, за да се установи нашето достойнство.
Родителите ми се познаваха с мъжете на рецепцията. Така че малко си поприказваха. Аз влязох сам в една голяма зала, където всичко бе снежно бяло. Вгледах се във високия таван, който изглеждаше като просторното небе. В този момент получих ясното впечатление, че съм бил там и преди.
Но тогава чух един много мек глас – не беше моя собствен. Това бяха нежно изречените думи: „Никога преди не си бил тук. Спомняш си момент от преди да се родиш. Намираше се в свещено място като това. Почувствал си, че Спасителят всеки момент ще застане до теб. И си се зарадвал, защото копнееш от желание да Го видиш“.
Това преживяване в храма в Солт Лейк продължи само миг. При все това споменът за него все още носи мир, радост и тихо щастие.
През онзи ден научих много уроци. Единият бе, че Светият Дух говори с тих и нежен глас. Чувам Го, когато цари духовен мир в сърцето ми. Той ми носи чувство на щастие и увереност, че ставам по-свят. И това винаги ми носи щастието, което почувствах в онези първи моменти в Божия храм.
Вие сте виждали в собствения си живот и в живота на другите чудото от щастието, което идва от увеличаващата се святост, да ставаме по-подобни на Спасителя. През последните седмици съм бил до смъртното легло на хора, готови да посрещнат съдбата си с пълна вяра в Спасителя и с усмивка на лице.
Един от тях бе заобиколен от семейството си. Той и съпругата му си говореха тихичко, когато синът ми и аз влязохме. Познавах ги от много години. Бях виждал Единението на Исус Христос да действа в живота им и в този на техните близки.
Те заедно бяха решили да сложат край на лекарските усилия за удължаване живота му. Цареше чувство на спокойствие, докато той говореше с нас. Усмихваше се, докато изразяваше благодарността си за Евангелието и пречистващата му сила в неговия живот и в този на обичаните му хора. Говореше за щастливите си години на служба в храма. По молба на този човек, синът ми помаза главата му с осветено масло. Аз запечатих помазването. Докато правех това, получих ясното впечатление да му кажа, че скоро той щеше да види своя Спасител, лице в лице.
Обещах му, че ще почувства щастие, обич и одобрението на Спасителя. Той се усмихна искрено, когато си тръгвахме. Последните му думи към мен бяха: „Кажи на Кати, че я обичам“. Моята съпруга, Катлийн, през годините бе насърчавала няколко поколения от семейството му да приемат поканата на Спасителя да дойдат при Него, да сключат и спазват свещени завети и по този начин да получат щастието, което идва в резултат на тази по-голяма святост.
Той почина часове по-късно. Няколко седмици след смъртта му, неговата вдовица донесе на мен и на съпругата ми подарък. Усмихваше се, докато разговаряхме. Каза любезно: „Очаквах да се чувствам тъжна и самотна. Толкова съм щастлива. Смятате ли, че това е нормално?“
Знаейки колко много обичаше съпруга си и как те двамата бяха опознали, обичали и служили на Господ, аз ѝ казах, че чувствата ѝ на щастие бяха обещан дар, защото тя, чрез службата си с вяра, е станала по-свята. Нейната святост ѝ бе заслужила това щастие.
Някои от вас днес може да се почудят: „Защо аз не чувствам мира и щастието, обещани на верните? Издържал/а съм на неописуеми трудности, но не чувствам щастие“.
Дори Пророкът Джозеф Смит преминава това изпитание. Той се моли за облекчение, когато е хвърлен в затвора в Либърти, Мисури. Бил е верен на Господ. Израснал е в святост. При все това се чувства лишен от щастие.
Господ го учи на търпение, от което всички ние рано или късно ще се нуждаем в смъртните си обстоятелства, вероятно за продължително време. Ето Господното послание към верния Му и страдащ Пророк:
„И ако бъдеш хвърлен в яма или в ръцете на убийци, и ти бъде наложена смъртна присъда, ако бъдеш хвърлен в бездната, ако бурните вълни заговорничат против теб, ако свирепите ветрове станат твой враг, ако небесата почернеят и всички елементи се обединят, за да преградят пътя, и най-вече, ако самите челюсти на пъкъла разтворят широко уста за теб, знай, сине Мой, че всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро.
Синът Човешки слезе по-ниско от всички тях. Ти по-велик ли си от Него?
Ето защо остани в пътя си и свещеничеството ще остане с теб, защото техните предели са определени и те не могат да ги преминат. Дните ти се знаят и годините ти няма да бъдат изброени по-малко, ето защо, не се бой от това, което човек може да стори, защото Бог ще бъде с теб во веки веков“.
Това е същият поучителен урок, на който Господ учи Йов, който плаща голяма цена, за да позволи на Единението да го направи по-свят. Знаем, че Йов е свят човек, от представянето му: „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото“.
След това Йов губи богатството си, семейството си и дори здравето си. Може би си спомняте, че Йов се съмнява, че увеличената му святост, придобита чрез многото трудности, му е заслужила по-голямо щастие. Струва му се, че светостта му е докарала окаяност.
При все това Господ учи Йов на същия „поправителен“ урок, който дава на Джозеф Смит. Той позволява на Йов да види сърцераздирателното си състояние с духовни очи. Той казва:
„Опаши сега кръста си като мъж и ще те попитам; и ти ми отговаряй.
Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея?
На какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост?“
После, след като Йов се покайва за това, че нарича Бог несправедлив, на него му е позволено да гледа на трудностите си по един по-възвишен и по-свят начин. Той се покайва.
„Тогава Йов отговори на Господа:
Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.
Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда;
затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел“.
След като Йов се покайва и става по-свят, Господ го благославя неизмерно повече. Но най-вероятно най-голямата благословия за Йов е да израсне в святост посредством трудностите и покаянието. Дава му се по-голямо щастие в дните живот, които му предстоят.
По-голяма святост не се получава, като просто молим за нея. Тя идва, като правим нужните неща, чрез които Бог да ни променя.
Президент Ръсел М. Нелсън предоставя най-добрия съвет, по мое мнение, как да се придвижваме по заветната пътека към по-голяма святост. Той ни показва пътя, като насърчава:
„Изпитвайте укрепващата сила на ежедневното покаяние, като се справяте малко по-добре и сте малко по-добри всеки ден.
Когато избираме да се покайваме, ние избираме да се променяме! Така позволяваме на Спасителя да ни превръща в най-добрата наша версия. Ние избираме да израстваме духовно и да получаваме радост – радост от изкуплението чрез Него. Когато избираме да се покайваме, ние избираме да ставаме по-подобни на Исус Христос!“
Президент Нелсън продължава, като ни дава следното насърчение в усилията ни да ставаме по-свети: „Господ не очаква съвършенство от нас на този етап от вечното ни развитие. … Но Той очаква да увеличаваме нашата святост. Ежедневното покаяние е пътеката към святост“.
Президент Далин Х. Оукс, в една минала реч от общата конференция, също ми помага да виждам по-ясно как израстваме в святост и как можем да знаем, че успешно я придобиваме. Той казва: „Как ставаме по-духовни? Как достигаме до това ниво на духовност, на което можем да имаме постоянното спътничество на Светия Дух? Как можем да гледаме и да преценяваме нещата в този свят от гледна точка на вечността?“
Отговорът на президент Оукс като начало включва увеличената вяра в Исус Христос в ролята Му на наш любящ Спасител. Това ни кара да се стремим към опрощение всеки ден и да си спомняме за Него, като спазваме Неговите заповеди. Тази увеличена вяра в Исус Христос идва, като ежедневно се угощаваме със словото Му.
Химнът „Дай ми още святост“ предлага един начин, по който да се молим за помощ в това да ставаме по-свети. Авторът мъдро споделя, че търсената от нас святост е дар от един любящ Бог, която се дава с времето, след всички наши усилия. Спомняте си последния куплет:
В каквито и обстоятелства да се намираме, докъдето и да сме сигнали по заветната пътека към дома, нека молитвите ни за повече святост да получават отговор. Знам, че като получаваме отговор, щастието ни ще нараства. Може да идва бавно, но ще идва. Имам това уверение от един любящ Небесен Отец и от Неговия Възлюбен Син Исус Христос.
Свидетелствам, че Джозеф Смит е Божий пророк, че президент Ръсел М. Нелсън е нашият жив пророк днес. Бог Отец е жив и ни обича. Той желае да се завърнем при Него в семейства. Нашият любящ Спасител ни кани да Го следваме по пътя ни натам. Те са подготвили този път. В святото име на Исус Христос, амин.