2010–2019
В слънчев и в мрачен ден до мен бъди!
Обща конференция, октомври 2019 г.


2:3

В слънчев и в мрачен ден до мен бъди!

Свидетелствам, че „в слънчев и в мрачен ден“ Господ ще бъде с нас, че нашите „страдания (може) да бъдат погълнати от радостта в Христа“.

Един от любимите ни химни съдържа следната молба: „В слънчев и в мрачен ден до мен бъди!“ Веднъж бях в самолет, когато той приближи голяма буря. Можех да видя през прозореца гъста пелена от облаци под нас. Лъчите на залязващото слънце се отразяваха от облаците и ги правеха да блестят с ярка светлина. Обаче скоро самолетът се спусна през тежките облаци и изведнъж ни обгърна гъст мрак, който напълно скри от нас ярката светлина, която виждахме само преди няколко мига.

Лъчи на залязващото слънце
Тъмни облаци

И в нашия живот може да се образуват черни облаци, които да скрият от нас Божията светлина и дори да ни накарат да се чудим дали някога ще видим тази светлина. Някои от тези облаци може да са депресия, безпокойство и други форми на психични и емоционални затруднения. Те могат да изопачат и начина, по който възприемаме себе си, другите и дори Бог. Засягат жени и мъже на всякаква възраст по целия свят.

Голяма вреда нанася също и притъпяващият чувствата облак от скептицизъм, който може да обгърне хората, които не са имали тези трудности. Подобно на всяка част от тялото, мозъкът страда от болести, травми и различни видове химически дисбаланс. Когато страда умът ни, уместно е да се потърси помощ от Бог, от хората около нас и от специалисти по медицина и психично здраве.

„Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог. Всички те са възлюбени духовни синове или дъщери на небесни родители и… всички имат божествена природа и съдба“. Подобно на Небесните ни Родители и нашия Спасител, ние имаме физическо тяло и изпитваме емоции.

Скъпи мои сестри, нормално е да се чувстваме понякога тъжни или обезпокоени. Тъгата и безпокойството са естествени човешки емоции. Обаче, ако сме постоянно тъжни и ако болката блокира способността ни да чувстваме любовта на Небесния ни Отец и Неговия Син и влиянието на Светия Дух, то вероятно страдаме от депресия, безпокойство или друго емоционално състояние.

Веднъж моята дъщеря ми написа: „Имаше период, … (когато) бях изключително тъжна през цялото време. Мислех, че тъгата е нещо, от което да се срамувам и че е знак за слабост. Затова криех тъгата в себе си. … Чувствах се съвсем безполезна“.

Една приятелка описва нещата така: „От дете съм в постоянна битка с чувствата на безнадеждност, мрак, самота и страх, и усещането, че съм повредена. Правех всичко, за да скривам болката си и винаги да създавам впечатлението, че съм успешна и силна“.

Скъпи мои приятели, това може да се случи на всяка от нас – особено когато като вярващи в плана на щастие се обременяваме излишно като мислим, че трябва да сме съвършени сега. Такива мисли могат да са смазващи. Постигането на съвършенство е процес, който ще продължава през целия ни земен живот, а и след това – и само чрез благодатта на Исус Христос.

И обратното, когато говорим за нашите емоционални трудности, признавайки, че не сме съвършени, позволяваме на другите да споделят своите трудности. Заедно осъзнаваме, че има надежда и не трябва да страдаме сами.

Надежда във Второто пришествие

Като ученици на Исус Христос сме сключили завет с Бог, че „(сме) готови да носи(м) един другиму тегобите си“ и „да скърби(м) с онези, които скърбят“. Това може да включва да търсим информация относно емоционалните болести, да намираме ресурси, които да помагат за преодоляването на тези трудности и в крайна сметка да отведем себе си и другите до Христос, Който е Великият Изцелител. Макар и да не знаем как да разберем през какво преминават другите, осъзнаването, че тяхната болка е истинска, може да е важна първа стъпка при намирането на разбиране и изцеление.

В някои случаи причината за депресия или безпокойство може да се открие, а в други това да е по-трудно. Мозъкът ни може да страда поради стрес или тежка умора, които понякога може да се подобрят чрез корекции в диетата, съня или физически упражнения. В други случаи се налага терапия или лечение под ръководството на обучени специалисти.

Нелекуваните психични или емоционални болести може да доведат до нараснала изолация, погрешно разбиране, разбити връзки, самонараняване и дори самоубийство. Знам това от личен опит, тъй като моят баща се самоуби преди много години. Смъртта му бе шокираща и покъртителна за близките ми и мен. Отне ми години да се справя със скръбта си и едва наскоро научих, че говоренето за самоубийството по подходящи начини всъщност помага за предотвратяването му, а не за насърчаването му. Вече съм говорила открито с децата ми за смъртта на баща ми и видях изцелението, което Спасителят може да дава от двете страни на завесата.

За съжаление, мнозина, които страдат от депресия, се дистанцират от останалите светии, защото чувстват, че не пасват в някакъв въображаем калъп. Можем да им помогнем да знаят и чувстват, че мястото им е сред нас. Важно е да осъзнаем, че депресията не е резултат от слабост и обикновено не е следствие на грях. Тя „процъфтява тайно, но намалява при съчувствие“. Заедно можем да пробием през облаците от изолация и чувство на заклеймяване, за да бъде преодоляно бремето на срама и да се случат чудеса на изцеление.

По време на земното си служение Исус Христос изцелява болните и страдащите, но всеки човек трябва да упражнява вяра в Него и да действа, за да получи Неговото изцеление. Някои изминават дълги разстояния, други протягат ръка, за да докоснат дрехата Му, а трети трябва да бъдат отнесени при Него, за да бъдат изцелени. Що се отнася до изцеление, не се ли нуждаем всички от Него? „Нима не сме всички ние просяци?“

Нека следваме пътя на Спасителя, проявяваме повече състрадание, критикуваме по-малко и престанем да инспектираме духовността на другите. Изслушването с любов е един от най-големите дарове, които можем да предложим. Имаме способността да носим или премахнем тежките облаци, задушаващи обичаните от нас хора и приятелите ни, за да може чрез любовта ни те отново да чувстват Светия Дух и да видят светлината, която се излъчва от Исус Христос.

Ако непрекъснато сте заобиколени от „мъгли от мрак“, обърнете се към Небесния Отец. Нищо, което сте изпитали, не може да промени вечната истина, че сте Негово чедо и че Той ви обича. Помнете, че Христос е вашият Спасител и Изкупител, а Бог е вашият Отец. Те разбират. Представете си как са до вас и ви изслушват, и подкрепят. „(Те) ще ви утеш(ат) в огорченията ви“. Правете всичко по силите си и се уповавайте на единителната благодат на Господ.

Вашите трудности не ви определят, но могат да ви пречистват. Поради „трън в плътта“ може да имате способността да изпитвате повече състрадание към другите. Водени от Светия Дух, споделяйте историята си, за да „подкрепя(те) слабите, издиг(ате) ръцете, които са отпуснати, и усил(вате) немощните колене“.

За онези от нас, които изпитваме трудности или подкрепяме някого, който е в подобно положение, нека желаем да следваме Божиите заповеди, за да може винаги Неговият Дух да бъде с нас. Нека вършим „малки и прости“ неща, които да ни дават духовна сила. Както казва президент Ръсел М. Нелсън: „Нищо не разтваря небесата толкова, колкото съчетанието на увеличена чистота, стриктно подчинение, искрено търсене, ежедневно угощаване със словата на Христа в Книгата на Мормон и редовно отделяне на време за храмова работа и семейна история“.

Спасителят изцелява

Нека всички помним, че нашият Спасител, Исус Христос, „(е взел) върху Си немощите (ни), за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае… как да (ни) подпомага според немощите (ни)“. Той дойде, „да превърже съкрушените сърца, … да утеш(и) всички наскърбени; … да им да(де) венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух“.

Второто пришествие

Свидетелствам, че „в слънчев и в мрачен ден“ Господ ще е с нас, нашите „страдания (може) да бъдат погълнати от радостта в Христа“ и „чрез благодат сме спасени, след всичко което можем да сторим“. Свидетелствам, че Исус Христос ще се завърне на земята „с изцеление в крилата си“. Накрая Той „ще обърше всяка сълза от очите (ни) и… не ще има вече жалеене“. За всички, които „(дойдат) в Христа и стан(ат) съвършени в Него“ „слънцето няма вече да залезе, … защото Господ ще (ни) бъде вечна светлина и дните на жалеенето (ни) ще свършат“. В името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. „До мен бъди!“, Химни, № 105.

  2. Когато бяхме над облаците, не можехме да си представим мрака, който бе само на няколко метра под нас и когато бяхме обгърнати от мрака отдолу, беше трудно да си представим ослепителността на слънцето, което светеше само на няколко метра над нас.

  3. Семейството: прокламация към света“, Лиахона, май 2017 г., с. 145.

  4. „И духът, и тялото съставляват душата на човека“ (Учение и завети 88:15). „Тялото ви е храм на вашия дух. Начинът, по който използвате вашето тяло, влияе на духа ви“ (Ръсел M. Нелсън, „Решения за вечността“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 107).

  5. Вж. например Исайя 65:19, Лука 7:13, 3 Нефи 17:6–7, Моисей 7:28. Когато се научим да разбираме и ценим емоциите си, това може да ни помогне да ги използваме конструктивно, за да ставаме по-подобни на нашия Спасител, Исус Христос.

  6. Вж. “Sadness and Depression,” kidshealth.org/en/kids/depression.html.

  7. Hermana Elena Aburto blog, hermanaelenaaburto.blogspot.com/2015/08. Тя пише също:

    „Това изпитание ми даде възможност действително да упражня вярата си в плана на спасение. Защото знаех, че Небесният ми Отец ме обича и че има план точно за мен и че Христос разбира точно през какво преминавам.

    Бог не ви се подиграва, когато ви липсва някое умение. Той се радва да ви помогне да ставате по-добри и да се покайвате. Той не очаква да поправите всичко изведнъж. Не е нужно да правите това сами“ (iwillhealthee.blogspot.com/2018/09/).

  8. Лична кореспонденция. Тя също пише: „Изцелителният балсам на Единението на моя Спасител е най-постоянният източник на мир и покой през цялото ми пътуване. Когато се чувствам сама в затруднението си, си спомням, че Той вече е изпитал точно това, през което преминавам, вместо мен. … Има толкова много надежда в това да знам, че бъдещото ми съвършено, възкресено тяло няма да бъде тормозено от това земно (страдание)“.

  9. Вж. Russell M. Nelson, “Perfection Pending,Ensign, Nov. 1995, 86–88; Джефри Р. Холанд, „Бъдете съвършени – накрая“, Лиахона, ноем. 2017, 40–42; Дж. Девн Корниш, „Достатъчно добър ли съм? Ще успея ли?“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 32–34; Cecil O. Samuelson, “What Does It Mean to Be Perfect?New Era, Jan. 2006, 10–13.

  10. Важно е да говорим за тези теми с нашите деца, близки и приятели у дома, на църква и в общността.

  11. Мосия 18:8–9.

  12. Вж. Ръсел М. Нелсън, „Исус Христос – Главният Лечител“, Лиахона, ноем. 2005 г., с. 85–88; Керъл М. Стивънз, „Великият Лечител“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 9–12.

  13. Може да е полезно да знаем как да разпознаваме в себе си и в другите хора знаци и симптоми. Можем да се научим също така да разпознаваме неточни или нездравословни модели на мислене и как да ги заместваме с по-точни и здравословни такива.

  14. Депресията може да бъде в резултат и от положителни промени в живота – например раждането на дете или нова работа – и може да се случи, когато всичко е наред в живота на даден човек.

  15. Вж. “Understanding Stress,” Adjusting to Missionary Life (2013), 5–10.

  16. Вж. Джефри Р. Холанд, „Като счупен съд“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 40–42.

  17. Вж. Dale G. Renlund, “Understanding Suicide” (video), ChurchofJesusChrist.org; “Talking about Suicide” (video), ChurchofJesusChrist.org; Кениши Шимокава, „Разбиране на самоубийството: Ранни признаци и предотвратяване“, Лиахона, окт. 2016 г., с. 35–39.

  18. „Началото на изцелението изисква вяра като на дете в неизменния факт, че Отец в Небесата ви обича и е осигурил начин за изцеление. Неговият Възлюбен Син Исус Христос е отдал живота Си, за да осигури това изцеление. Няма обаче магическо решение, нито прост мехлем, осигуряващ изцеление, нито лек път към пълното оздравяване. Лечението изисква дълбока вяра в Исус Христос и в Неговата безкрайна способност да изцелява“ (Ричард Г. Скот, „Да изцелим разрушителните последици на малтретирането“, Лиахона, май 2008 г., с. 42). Когато има проблем, нашата склонност е да го поправим. Обаче не е необходимо да сме единствените, които осъществяват това за себе си или за другите. Не е нужно да правим всичко сами. В повече от един случай в живота ми съм търсила терапевти, които да ми помогнат при трудни ситуации.

  19. Вж. Йоан 9:1–7.

  20. Jane Clayson Johnson, Silent Souls Weeping (2018), 197.

  21. Вж. Матей 9:2–7, 20–22, 14:35–36, Марк 1:40–42, 2:3–5, 3 Нефи 17:6–7.

  22. Mosiah 4:19; вж, също Джефри Р. Холанд, „Нима не сме всички просяци?“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 40–42.

  23. Вж. Римляните 2:19; 13:12; вж. също Jeffrey R. Holland, “Come unto Me” (Brigham Young University devotional, Mar. 2, 1997), speeches.byu.edu.

  24. 1 Нефи 8:23; вж. също 1 Нефи 12:4, 17; 3 Нефи 8:22.

  25. Вж. Псалми 82:6; Римляните 8:16–18; Учение и завети 24:1; 76:24; Моисей 1:1–39.

  26. Вж. Adjusting to Missionary Life, 20; вж. също Михей 7:8; Матей 4:16; Лука 1:78–79; Йоан 8:12.

  27. Яков 3:1; вж. също Ефесяните 5:8; Колосяните 1:10–14; Мосия 24:13–14; Алма 38:5. Прочетете патриархалната си благословия или помолете за свещеническа благословия, за да може да чуете и запомните колко много ви обича Небесният Отец и желае да ви благославя.

  28. Вж. 2 Коринтяните 4:16–18; Учение и завети 121:7–8, 33; 122:5–9.

  29. 2 Коринтяните 12:7.

  30. Учение и завети 81:5; вж. също Исайя 35:3.

  31. Вж. Мороний 4:3; Учение и завети 20:77.

  32. Алма 37:6.

  33. Ръсел М. Нелсън, „Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 95.

  34. Алма 7:12; вж. също Исайя 53:4; 2 Нефи 9:21; Мосия 14:4.

  35. Исайя 61:1–3; вж. също Лука 4:18.

  36. Алма 31:38; вж. също Алма 32:43; 33:23.

  37. 2 Нефи 25:23.

  38. Малахия 4:2; 3 Нефи 25:2.

  39. Откровението 21:4.

  40. Мороний 10:32.

  41. Исайя 60:20.