Да намираме радост в споделяне на Евангелието
Имаме любящ Небесен Отец, Който чака да се обръщаме към Него, за да благославя нас и живота на тези около нас.
Една от любимите ми детски песни започва със следните думи:
Аз съм член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
На Бога съм чедо.
Знам Божия план.
Със вяра ще го следвам.
Вярвам в моя Спасител Исус Христос1.
Какво простичко и красиво изложение на истините, в които вярваме!
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние знаем кои сме. Ние знаем, че Бог е Отец на нашите духове. Ние сме… Негови чеда и Той ни обича. Живели сме с Него в небесата преди да дойдем на земята.
Ние познаваме Божия план. Били сме с Него, когато ни го е представил. „Целта на (нашия Небесен Отец) – делото и славата Му – е да направи възможно всеки един от нас да се радва на всички Негови благословии. Той е (предоставил) съвършен план за постигане на Неговата цел. Ние сме разбрали и приели този план (на щастие, изкупление и спасение) преди да дойдем на земята.
Исус Христос е в центъра на плана на Бог. Чрез Своето Единение Исус Христос е изпълнил целта на Своя Отец и е направил възможно всеки от нас да се радва на безсмъртие и възвисяване. Сатана, или дяволът, е враг на Божия план и това е така от самото начало.
„Свободният избор, или способността да избираме, е един от най-великите дарове на Бог за Неговите чеда. … Ние трябва да изберем дали да следваме Исус Христос или да следваме Сатана“2.
Това са простички истини, които можем да споделяме с другите.
Нека ви разкажа как майка ми сподели тези основни истини веднъж, като просто бе склонна да води разговор и разпозна възможност за това.
Преди много години майка ми и брат ми отиваха на гости в Аржентина. Майка ми наистина никога не е обичала да лети и затова помоли един от синовете ми да ѝ даде благословия за спокойствие, утеха и защита. Той почувствал подтика да благослови баба си и със специално напътствие и насока от Светия Дух да укрепва и докосва сърцата на хората, които проявели желанието да научат за Евангелието.
На летището в Солт Лейк майка ми и брат ми се запознали със 7-годишно момиченце, което се връщало заедно със семейството си у дома след скиорско пътуване. Родителите ѝ забелязали колко време разговаряла с майка ми и брат ми и решили да се присъединят към тях. Представили себе си и дъщеря си като Едуардо, Мария Сусана и Хиада Пол. Общуването с това мило семейство било естествено и сърдечно.
И двете семейства били развълнувани да пътуват заедно на същия полет към Буенос Айрес, Аржентина. В течение на разговора им майка ми забелязала, че до този момент те никога не били чували за възстановената Църква на Исус Христос.
Един от първите зададени от Сусана въпроси бил: „Бихте ли ми разказали за онзи красив музей със статуя от злато на върха?“
Майка ми обяснила, че тази красива постройка не била музей, а храм на Господ, в който сключваме завети с Бог, така че да можем един ден да се завърнем при Него. Сусана признала на майка ми, че преди пътуването им до Солт Лейк тя се била молила за нещо, което да укрепи духа ѝ.
По време на полета майка ми споделила своето простичко, но силно свидетелство за Евангелието и поканила Сусана да открие мисионерите в родния си град. Сусана попитала майка ми: „Как ще ги намеря?“
Майка ми отвърнала: „Не можете да ги объркате – или са двама млади мъже, облечени с бели ризи и вратовръзки, или две спретнати млади жени, и те винаги носят табелки със своите имена и името на Църквата – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“.
Семействата си разменили телефонните номера и си взели довиждане на летището в Буенос Айрес. Сусана, която оттогава насам е моя добра приятелка, ми е споделяла много пъти, че с тъга се сбогувала с майка ми на летището. Тя казва: „Майка ти сияеше. Не можех да си го обясня, но тя имаше излъчване, на което исках да продължа да се радвам“.
Веднага след като Сусана се прибрала в родния си град, тя и дъщеря ѝ Хиада споделили преживяването си с майката на Сусана, която живеела само на няколко преки от дома им. Докато шофирала, Сусана забелязала двама млади мъже да вървят по улицата, отговарящи на описанието на моята майка. Тя спряла колата по средата на улицата, излязла и ги попитала: „Да сте случайно от Църквата на Исус Христос?“
Те отвърнали положително.
„Мисионери?“ – попитала тя.
Те отвърнали: „Да, такива сме!“
След което тя казала: „Влизайте в колата, идвате вкъщи да ме учите“.
Два месеца по-късно Мария Сусана била кръстена. Дъщеря ѝ Хиада също била кръстена, когато навършила 9 години. С Едуардо имаме все още работа, но го обичаме независимо от всичко.
Оттогава насам, Сусана се е превърнала в една от най-страхотните мисионерки, които познавам. Тя прилича на синовете на Мосия, довеждащи много души при Христос.
В един от разговорите ни аз я попитах: „Каква е тайната ти? Как споделяш Евангелието с другите?“
Тя ми каза: „Много е просто. Всеки ден преди да изляза от вкъщи, аз се моля на Небесния Отец да ме упъти към някого, който се нуждае от Евангелието в живота си. Понякога нося екземпляр на Книгата на Мормон, който да дам или картички за раздаване от мисионерите, и когато започна за разговарям с някого, просто питам дали е чувал за Църквата“.
Сусана също добавя: „В други случаи просто се усмихвам, докато чакам влака. Веднъж един мъж ме видя и каза: „Защо се усмихвате?“ Малко ме изненада.
Аз отвърнах: „Усмихвам се, защото съм щастлива!“
Тогава той каза: „И защо сте толкова щастлива?“
Отвърнах: „Член съм на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и това ме прави щастлива. Чували ли сте за нея?“
Когато отвърнал отрицателно, тя му дала една от картичките за раздаване и го поканила да дойде на едно от предстоящите събрания в неделя. На следващата неделя го поздравила на вратата.
Президент Далин Х. Оукс учи:
„Има три неща, които всички членове могат да правят, за да споделят Евангелието. …
Първо, всички можем да се молим за желанието да помагаме за тази важна част от делото по спасението. …
Второ, ние самите можем да спазваме заповедите. … Верните членове винаги ще имат Духа на Спасителя с тях, за да ги насочва, докато се стремят да участват във великото дело по споделянето на възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Трето, можем да се молим за вдъхновение за това какво ние можем да правим… за да споделяме Евангелието с другите… и да се молим с решимост да действаме съгласно вдъхновението, което ще получим“3.
Братя, сестри, деца и младежи, можем ли да бъдем като приятелката ми Сусана и да споделяме Евангелието с другите? Можем ли да поканим приятел, който не е от нашата вяра, да дойде на събранията в неделя? Или бихме ли могли да подарим екземпляр от Книгата на Мормон на роднина или приятел? Можем ли да помагаме на другите да намират предците си посредством FamilySearch или да споделяме с тях какво сме научили през седмицата, докато сме изучавали Следвайте Ме, елате с Мен? Можем ли да бъдем по-подобни на нашия Спасител Исус Христос и да споделяме с другите това, което носи радост в нашия живот? Отговорът на всички тези въпроси е да! Можем да правим тези неща!
В Писанията четем, че членовете на Църквата на Исус Христос са изпратени да се „трудят в лозето Му за спасяване на душите на човеците“ (Учение и завети 138:56). Делото на спасението включва мисионерската работа, задържането на обърнатите във вярата, връщането към активност на по-слабо активни членове, храмовата работа и работата по семейна история и преподаване на Евангелието4.
Мои скъпи приятели, Господ има нужда ние да събираме Израил. В Учение и завети Той казва: „Нито се безпокойте предварително какво ще кажете, а непрестанно съхранявайте в ума си словата на живот и в същия час ще ви се даде онази част, която ще бъде отмерена за всеки човек“5.
Освен това Той ни обещава:
„И ако бъде тъй, че вие се трудите през всичките си дни, възвестявайки покаяние на тези люде, и доведете дори само една душа при Мен, колко огромна ще бъде радостта ви с нея в царството на Моя Отец.
И сега, ако радостта ви е огромна за една душа, която сте довели при Мен в царството на Отца Ми, колко по-огромна ще бъде радостта ви, ако доведете много души при Мен!“6.
Песента от Неделното училище за деца, с която започнах завършва със следната дълбока мисъл:
Вярвам в моя Спасител Исус Христос.
Почитам святото Му име.
Живея във правда,
живея в светлина
и възвестявам името Му аз7.
Давам свидетелство, че тези думи са истинни и че имаме любящ Небесен Отец, Който чака да се обръщаме към Него, за да благославя нас и живота на тези около нас. Нека имаме желанието да довеждаме нашите братя и сестри при Христос – за това се моля в името на Исус Христос, амин.