Обща конференция
Осигуряване на справедливо правосъдие
Обща конференция, април 2020 г.


2:3

Осигуряване на справедливо правосъдие

За да осигури справедливо правосъдие, Спасителят ще разчисти шубраците на невежеството и ще премахне мъчителните тръни на болката, причинена от другите.

Книгата на Мормон съдържа учението на Христа.

Миналия октомври президент Ръсел М. Нелсън ни покани да се замислим как би се променил животът ни, ако „изведнъж (н)и бъде отнето полученото от Книгата на Мормон знание“1. Размишлявах върху неговия въпрос, както съм убеден, че и много от вас са направили. Една мисъл идваше в ума ми отново и отново – без Книгата на Мормон и яснотата, която тя дава относно учението и единителната жертва на Христос, кой щеше да ми дарява мир?

Христовото учение, което се състои от следните спасителни принципи и обреди: вяра в Христос, покаяние, кръщение, дара на Светия Дух и устояване до края, е проповядвано многократно във всички Писания на Възстановяването, но с особена сила в Книгата на Мормон2. Учението започва с вяра в Христос, а всеки един от елементите на учението зависи от упованието на човек в Неговата единителна жертва.

Както учи президент Нелсън: „Книгата на Мормон предоставя най-пълното и достоверно изложение на Единението на Исус Христос, което може да се намери“3. Колкото повече разбираме божествения дар на Спасителя, толкова повече ще осъзнаваме в умовете и сърцата си4 реалността на даденото от президент Нелсън уверение, че „истините в Книгата на Мормон имат силата да изцеляват, утешават, възстановяват, помагат, укрепват, утешават и ободряват душите ни“5.

Единението на Спасителя задоволява всички изисквания на правосъдието

Книгата на Мормон ни дава важното и носещо мир допълнително разбиране за Единението на Спасителя и учението, че милостивата жертва на Христос задоволява всички изисквания на справедливостта. Както обяснява Алма: „Затова самият Бог извършва единение за греховете на света, за да осъществи плана на милостта, за да задоволи изискванията на правосъдието, за да може Бог да бъде съвършен, справедлив Бог, а също и милостив Бог“6. Планът на милостта на Отца7, наричан в Писанията още план на щастието8 или план за спасението9, нямаше да бъде изпълнен, освен ако всички изисквания на правосъдието не бяха задоволени.

Но какво точно представляват „изискванията на правосъдието“? Помислете за това, което преживява самият Алма. Спомнете си, че като млад мъж Алма се стреми „да унищож(и) църквата Божия“10. Всъщност Алма казва на сина си Еламан, че е „измъчван от болките на пъкъла“, защото наистина е „убил много от (Божиите) чеда“, като ги е „отве(ждал) към унищожение“11.

Алма обяснява на Еламан, че мирът най-сетне го спохожда, когато си спомня за ученията на своя баща „относно пришествието на… Исус Христос… (Който ще дойде) да извърши единение за греховете на света“12. Каещият се Алма се моли за Христовата милост13 и изпитва радост и облекчение, когато осъзнава, че Христос ще извърши Единение за неговите грехове и ще заплати всичко, което се изисква от правосъдието. И отново, какви са изискванията на правосъдието по отношение на Алма? Както по-късно научава самият Алма, „нищо нечисто не може да наследи царството Божие“14. Това, което сигурно дава известно облекчение на Алма, е възможността да получи милост, защото иначе правосъдието би му попречило да се завърне да живее с Небесния Отец15.

Спасителят изцелява раните, които ние не можем да изцелим

Но радостта на Алма изцяло върху него самия ли е съсредоточена – върху това, че той ще избегне наказанията и той ще може да се завърне при Отца? Знаем, че Алма се измъчва и заради онези, които е отклонил от истината16. Но Алма сам не може да изцели и да върне всички онези, които е отклонил. Той не може сам да им осигури справедлива възможност да научат Христовото учение и да бъдат благословени от живота според неговите, носещи радост принципи. Не може да върне обратно онези, които може да са умрели все още заслепени от неговите лъжливи учения.

Както учи президент Бойд К. Пакър: „Мисълта, която освобождава Алма от мъките… е следната: Да се възстанови онова, което ние не можем да възстановим; да се изцели рана, която ние не можем да изцелим, да се поправи онова, което сме разрушили и не можем да поправим – това е целта на Христовото Единение“17. Радостната истина, за която Алма се хваща е, че не само той може да бъде очистен, а че и онези, на които е причинил зло, също могат да бъдат изцелени.

Жертвата на Спасителя осигурява справедливо правосъдие

Години преди Алма да бъде освободен от мъките чрез това носещо утеха учение, цар Вениамин учи за обхвата на изцелението, което се дава чрез единителната жертва на Спасителя. Цар Вениамин казва, че „благовестия на велика радост“ са му били сторени знайни „от ангел Божий“18. Сред тези благовестия е истината, че Христос ще страда и умре за нашите грехове и грешки, за да осигури „едно справедливо правосъдие, (което) да споходи чедата човешки“19.

Какви точно са изискванията на „справедливо(то) правосъдие“? В следващия стих цар Вениамин обяснява, че за да се осигури справедливо правосъдие, кръвта на Спасителя извършва Единение „за греховете на онези, които са паднали чрез прегрешението на Адам“ и за онези, „които са умрели, без да узнаят Божията воля относно тях, или които са съгрешили от невежество“20. Той учи, че справедливото правосъдие изисква също „кръвта Христова (да) извърш(и) единение за“ греховете на малките деца21.

От тези стихове научаваме следното славно учение – безплатният дар на единителната жертва на Спасителя изцелява онези, които съгрешават от невежество, т.е. онези, на които, както казва Яков, „няма даден закон“22. Отговорността за греха зависи от получената от нас светлина и способността ни да упражняваме своята свобода на избор23. Знаем за тази носеща изцеление и утеха истина единствено благодарение на Книгата на Мормон и другите Писания на Възстановяването24.

Разбира се, там, където има даден закон, където знаем за волята Божия, ние носим отговорност. Както пояснява цар Вениамин: „Горко на оногова, който знае, че се бунтува против Бога! Защото спасението не идва при никой такъв, освен ако не бъде чрез покаяние и вяра в Господа Исуса Христа“25.

Това също са благовестия на учението на Христа. Спасителят не само изцелява и възстановява онези, които съгрешават поради невежество, но предлага изцеление и на онези, които съгрешават срещу светлината, при условие, че се покаят и повярват в Него26.

Алма трябва да се е „хванал“ за тези две истини. Дали той наистина би изпитал онази „извънредна радост“27, ако мислеше, че само той ще бъде спасен от Христос, а всички онези, които е отклонил от истината, ще страдат завинаги? Със сигурност – не. За да може Алма да изпита съвършен мир, онези, на които е сторил зло, също трябва да получат възможност за изцеление.

Но как точно те или тези, които ние може да нараним, биха могли да бъдат изцелени? Макар и да не разбираме напълно свещените механизми, чрез които единителната жертва на Спасителя изцелява и възстановява, ние знаем, че за да осигури справедливо правосъдие, Спасителят ще разчисти шубраците на невежеството и ще премахне мъчителните тръни на болката, причинена от другите28. По този начин Той осигурява на всички Божии чеда възможността с ясно съзнание да изберат да Го последват и да приемат великия план на щастие29.

Спасителят ще поправи всичко, което сме разрушили

Това са истините, които навярно са донесли мир на Алма. Това са истините, които следва да носят мир и на нас. Като естествени мъже и жени, всички ние се „препъваме“ или понякога се „сблъскваме“ едни с други и така се нараняваме. Както може да свидетелства всеки родител, болката, съпътстваща нашите грешки, не е само от страха, че ще бъдем наказани, а и че може да сме ограничили радостта на децата си или че по някакъв начин може да сме им попречили да видят и разберат истината. Славното обещание на единителната жертва на Спасителя е, че що се отнася до нашите грешки като родители, Той счита децата ни за невинни и им обещава изцеление30. И дори, когато съгрешават срещу светлината като всички нас, Неговата ръка на милост е протегната към тях31 и Той ще ги изкупи, и те ще живеят, ако само погледнат към Него32.

Въпреки че Спасителят има силата да поправя това, което ние не можем, Той ни заповядва да правим всичко по силите си, за да изкупим вината си като част от нашето покаяние33. Нашите грехове и грешки се отразяват негативно не само на нашите взаимоотношения с Бог, но и на взаимоотношенията ни с другите. Понякога усилията ни да изцелим и възстановим може просто да се свеждат до едно извинение, но друг път изкупването на вината ни може да изисква години на смирени усилия34. И въпреки това, за много от нашите грехове и грешки ние просто не сме в състояние напълно да изцелим онези, които сме наранили. Прекрасното, носещо мир обещание на Книгата на Мормон и на възстановеното Евангелие е, че Спасителят ще поправи всичко онова, което сме разрушили35. Той ще поправя и нас, ако се обръщаме към Него с вяра и се покайваме за вредите, които сме причинили36. Той ни предлага и двата дара, тъй като обича всички ни със съвършена любов37 и желае да ни осигури справедливо правосъдие, което почита както справедливостта, така и милостта. Свидетелствам, че това е истина, в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Ръсел М. Нелсън, „Закриващи бележки“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 122.

  2. Вж. 2 Нефи 31; 3 Нефи 11:28, 32, 35, 39–40; Учение и завети 10:62–63, 67–70, 68:25; Моисей 6:52–54, 8:24; Символът на вярата 1:4.

  3. Ръсел М. Нелсън, „Книгата на Мормон: какъв би бил животът ви без нея?“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 62.

  4. Вж. Учение и завети 8:2–3.

  5. Ръсел М. Нелсън, „Книгата на Мормон: какъв би бил животът ви без нея?“, с. 62.

  6. Алма 42:15.

  7. Вж. Алма 42:15.

  8. Вж. Алма 42:8.

  9. Вж. Алма 24:14, Моисей 6:62.

  10. Вж. Мосия 27:8–10.

  11. Aлмa 36:13, 14.

  12. Aлмa 36:17, 18.

  13. Вж. Алма 36:18.

  14. Алма 40:26, вж. също 1 Нефи 15:34, Алма 7:21, Алма 11:37, Еламан 8:25.

  15. Вж. 3 Нефи 27:19, вж. също Моисей 6:57.

  16. Вж. Алма 36:14–17.

  17. Boyd K. Packer, “The Brilliant Morning of Forgiveness,” Ensign, Nov. 1995, 19–20.

  18. Мосия 3:2, 3.

  19. Мосия 3:10, курсив добавен.

  20. Мосия 3:11, вж. също 2 Нефи 9:26.

  21. Мосия 3:16; вж. също Мосия 15:25; Мороний 8:11–12, 22.

  22. 2 Нефи 9:25.

  23. Вж. 2 Нефи 2:26–27, Еламан 14:29–30.

  24. Вж. Символът на вярата 1:2, вж. също Учение и завети 45:54. Обяснявайки подробно учението за кръщението за мъртвите, Пророкът Джозеф веднъж казва: „Докато една част от човешката раса безжалостно съди и укорява другата, Великият Родител на вселената гледа на целия човешки род с бащинска грижа и родителски поглед; Той ги вижда като Свое потомство. … Той е мъдър Законодател и ще съди всички хора не според ограничените, тесни човешки представи. … Той ще ги съди „не според това, което нямат, а според това, което имат“; онези, които са живели без закон, ще бъдат съдени без закон, а онези, които са имали закон, ще бъдат съдени по този закон. Не бива да се съмняваме в мъдростта и разума на великия Йехова; Той ще отсъди възмездие или милост на всички народи според техните различни заслуги, начините им на придобиване на разум, законите, по които са управлявани, позволените средства да добиват вярна информация и Неговите неразгадаеми планове относно човешкия род; и когато плановете на Бог бъдат проявени и завесата на бъдното отдръпната, всички ние най-накрая ще трябва да признаем, че Съдията на цялата земя е свършил всичко правилно“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 432–433).

  25. Мосия 3:12; вж. също 2 Нефи 9:27.

  26. Вж. Мосия 3:12, Еламан 14:30, Мороний 8:10, Учение и завети 101:78. Отделните хора може да не знаят за някои заповеди и завети или да не могат да упражняват свободата си на избор при някои обстоятелства, но въпреки това да носят отговорност при други обстоятелства поради това, че разполагат със светлината на Христа (вж. 2 Нефи 9:25, Мороний 7:16–19). Спасителят, който е наш съдия, осигуряващ ни справедливо правосъдие, ще направи разлика между тези обстоятелства (вж. Мормон 3:20, Моисей 6:53–57). Той е платил цената и за двете – за първото, което е безусловно, и за второто, което е при условие на покаяние.

  27. Алма 36:21.

  28. Вж. Мосия 3:11; вж. също Д. Тод Кристоферсън, „Изкупление“, Лиахона, май 2013 г., с. 110; Алма 7:11–12 („Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ. … И Той ще вземе върху Си немощите им“); Исайя 53:3–5 („Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари“); Исайя 61:1–3 („Господ ме е помазал… да превържа съкрушените сърца, … да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач“). Поучителен е фактът, че Спасителят цитира тези стихове от Исайя, когато обявява Своята мисия като Месия: „Днес се изпълни това Писание пред вас“ (вж. Лука 4:16–21).

  29. В света на духовете „Евангелието се преподава на онези, които никога не са чували за него, на непокаялите се и на непокорните, за да могат да се освободят от робството и да получат благословиите, които един любящ Небесен Отец е подготвил за тях“ (Далин Х. Оукс „Уповавайте се на Господ“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 27). Вж. 1 Петър 4:6; 2 Нефи 2:11–16; Учение и завети 128:19, 137:7–9, 138:31–35.

  30. Вж. Моисей 6:54. Президент М. Ръсел Балард преподава това учение във връзка със самоубийството: „Само Бог знае пълните подробности и Той е този, Който ще съди нашите постъпки в земния ни живот. Когато ни съди, аз чувствам, че Той ще вземе под внимание всичко: нашите гени и от какви химически вещества сме изградени, умственото ни състояние, интелектуалните ни способности, това, на което сме били учени, традициите на бащите ни, нашето здраве и т.н. От Писанията научаваме, че кръвта на Христа ще извърши Единение за греховете на хората, „които са умрели, без да узнаят Божията воля относно тях, т.е. които са съгрешили от невежество“ (Мосия 3:11)“ (“Suicide: Some Things We Know, and Some We Do Not,” Ensign, Oct. 1987, 8; Tambuli, Mar. 1988, 18).

  31. Вж. Яков 6:5, Мосия 29:20, 3 Нефи 9:14, Учение и завети 29:1.

  32. Вж. Еламан 8:15.

  33. Вж. Левит 6:4–5, Йезекиил 33:15–16, Еламан 5:17, Учение и завети 58:42–43.

  34. Това са просто такива усилия, каквито самият Алма полага (вж. Алма 36:24).

  35. Президент Бойд К. Пакър преподава това по въздействащ начин:

    „Понякога не можете да поправите това, което сте разрушили. Навярно сте обидили някого много отдавна или наскърбеният отказва да приеме вашето разкаяние и извинение. Може вредата да е толкова сериозна, че да не можете да я поправите, независимо колко отчаяно желаете това.

    Вашето покаяние не може да бъде прието, освен ако нещата не бъдат възстановени, както са били. Ако не можете да премахнете или върнете назад това, което сте сторили, попадате в капан. Разбираемо е колко безпомощни и отчаяни се чувствате тогава и защо може да ви се иска да се откажете, точно като Алма. …

    Не знаем как могат да бъдат поправени всички неща. Навярно не всичко може да бъде осъществено в този живот. От видения и посещения на небесни пратеници знаем, че Господните служители продължават делото по изкуплението отвъд завесата.

    Това знание следва да дава утеха както на невинните, така и на виновните. Мисля за родителите, които изпитват непоносими страдания за грешките на своите отклонили се от пътя деца и са на път да загубят надежда“ (“The Brilliant Morning of Forgiveness,” 19–20).

  36. Вж. 3 Нефи 12:19, вж. също Матей 6:12, 3 Нефи 13:11.

  37. Вж. Йоан 15:12–13, 1 Йоан 4:18; Дитер Ф. Ухтдорф, „Съвършената любов пропъжда страха“, Лиахона, май 2017 г., с. 107.