Елате в Христос – да живеем като светии от последните дни
Ние можем да вършим трудни неща и да помагаме на другите да правят същото, защото знаем на кого сме се доверили.
Благодаря ви, старейшина Соарес, за вашето въздействащо и пророческо свидетелство за Книгата на Мормон. Неотдавна имах уникалната възможност да държа страница от оригиналния ръкопис на Книгата на Мормон. Точно на тази страница за пръв път през тази диспенсация са записани следните смели слова на Нефи: „И стана така, че аз, Нефи, казах на баща си: Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам, че Господ не дава заповеди на чедата човешки, освен ако не ще подготви пътя за тях, за да могат да изпълнят това, което Той им е заповядал“1.
Докато държах тази страница, бях изпълнен с изключителна благодарност за труда на 23-годишния Джозеф Смит, който превежда Книгата на Мормон чрез „дарбата и силата Божии“2. Също така почувствах благодарност за думите на младия Нефи, от когото е поискано да изпълни много трудна задача – да вземе пиринчените плочи от Лаван.
Нефи знае, че ако продължи да бъде съсредоточен върху Господ, ще има успех при изпълнението на Господната заповед. Той остава съсредоточен върху Спасителя през целия си живот, макар и да изстрадва изкушения, физически изпитания и дори да е предаден от някои от най-близките си хора.
Нефи знае на кого се е доверил3. Скоро след като възкликва: „О, окаян аз човек! Да, сърцето ми скърби поради плътта ми4, той казва: „Моят Бог е бил моята опора; водил ме е през огорченията ми в пустошта и ме е запазил по водите на голямата бездна“5.
Като последователи на Христос на нас не ни се спестяват житейските трудности и изпитания. Често от нас се изисква да вършим трудни неща, които, ако правехме сами, щяха да бъдат твърде трудни и дори невъзможни. Когато приемаме поканата на Спасителя „елате при Мене“6, Той ще ни дава подкрепата, утехата и мира, които са ни необходими, точно както е правил за Нефи и Джозеф. Когато Му имаме доверие и приемаме волята Му, дори и при най-трудните изпитания можем да чувстваме топлата прегръдка на Неговата любов. Можем да изпитваме радостта, запазена за верните Му ученици, защото „Христос е радост“7.
През 2014 г., докато бяхме на пълновременна мисия, семейството ни преживя неочаквани събития. Докато се спускал с лонгборд по стръмен хълм, най-малкият ни син паднал и претърпял животозастрашаваща мозъчна травма. Тъй като състоянието му се влошило, медиците започнали спешна операция.
Семейството ни коленичи на пода на иначе празната болнична стая и ние изляхме сърцата си пред Бог. В този объркващ и болезнен момент бяхме изпълнени с любовта и мира на нашия Небесен Отец.
Не знаехме какво предстои или дали отново ще видим сина ни жив. Знаехме много ясно, че животът му е в Божиите ръце и резултатите, от гледна точка на вечността, щяха да бъдат за негово и наше добро. Чрез дара на Духа бяхме напълно подготвени да приемем какъвто и да е резултат.
Не беше лесно! В резултат на тази злополука трябваше да прекараме два месеца в болница, докато ръководихме над 400 пълновременни мисионери. Синът ни претърпя значителна загуба на паметта. Възстановяването му включваше дълги и трудни сесии физиотерапия, рехабилитация на говора и трудова терапия. Трудностите не изчезнаха, но с времето станахме свидетели на чудо.
Ясно разбираме, че не всяко изпитание, което имаме, ще има желания от нас резултат. Обаче, ако оставаме съсредоточени върху Христос, ще чувстваме мир и ще виждаме Божиите чудеса, каквито и да са те, по Неговия начин и в Неговото време.
Ще има случаи, когато няма да можем да видим как дадена ситуация може да има щастлива развръзка и дори може да възкликнем като Нефи: „Сърцето ми скърби поради плътта ми“8. Ще има случаи, когато единствената ни надежда ще бъде в Исус Христос. Каква благословия е да имаме тази надежда и упование в Него. Христос е Този, Който винаги ще спазва обещанията Си. Гарантирано е, че Той ще даде покой на всички, които дойдат при Него9.
Нашите ръководители силно желаят всички да чувстват мира и утехата, които идват чрез уповаване и съсредоточаване върху Спасителя Исус Христос.
Нашият жив пророк, президент Ръсел М. Нелсън, споделя с нас Господното виждане за света и за членовете на Христовата църква: „Посланието ни към света е просто и искрено: ние каним всички Божии чеда от двете страни на завесата да дойдат при Своя Спасител, да приемат благословиите на светия храм, да изпитват нестихваща радост и да се подготвят за вечен живот“10.
Поканата „елате в Христа“ има конкретен смисъл за светиите от последните дни11. Като членове на Църквата на Спасителя, ние сме сключили завети с Него и сме станали Негови духовни синове и дъщери12. Дадена ни е и възможността заедно с Господ да каним другите да идват при Него.
Като се трудим с Христос, най-големите ни усилия трябва да са в собствените ни домове. Ще има моменти, когато членове на семейството ни и близки приятели ще имат трудности. Гласовете на света, и навярно собствените им желания, може да ги накарат да се съмняват в истината. Трябва да правим всичко по силите си, за да им помагаме да чувстват любовта на Спасителя и нашата любов. Това ми напомня за взаимстваните от Писанията слова в любимия ни химн „В обич живейте“, който ни учи: „Ще ви познаят, Мои ученици, щом се обичате един друг“13.
Докато обичаме онези, които се съмняват в истината, врагът на всяка радост може да ни кара да чувстваме, че предаваме хората, които обичаме, ако ние самите продължаваме да живеем според пълнотата на Евангелието и преподаваме неговите истини.
Способността ни да помагаме на другите да идват при Христос или да се завръщат при Него ще се обуславя до голяма степен от давания от нас пример чрез нашата лична отдаденост да останем на заветната пътека.
Ако истинското ни желание е да спасим хората, които обичаме, ние трябва да останем непоколебимо с Христос, като приемем Неговата Църква и пълнотата на Неговото Евангелие.
Да се върнем към историята на Нефи. Знаем, че вътрешният стремеж на Нефи да се уповава на Господ е повлиян от склонността на родителите му да се уповават на Господ и от техния пример в спазването на заветите. Това е изобразено по чудесен начин във видението на Лехий за дървото на живота. След като вкусва от сладкия и носещ радост плод на дървото, Лехий „хвърл(я) поглед наоколо, та да мо(же) да откри(е) също и семейството си“14. Той вижда, че Сария, Сам и Нефи стоят, „като че не зна(ят) накъде трябва да идат“15. След това Лехий казва: „Аз им направих знак; и също им казах с висок глас, че трябва да дойдат при мене и да вземат от плода“16. Моля обърнете внимание, че Лехий не си тръгва от дървото на живота. Той остава духовно с Господ и кани близките си да дойдат там, където той вкусва от плода.
Противникът изкушава някои да напуснат радостта на Евангелието, като отделя Христовите учения от Неговата Църква. Той желае да мислим, че можем сами да стоим непоклатимо на заветната пътека, посредством собствената си духовност, без Неговата Църква.
В тези последни дни Христовата Църква е възстановена, за да помага на заветните чеда на Христос да останат на Неговата заветна пътека.
В Учение и завети е написано: „Ето, това е учението Ми – всеки, който се покае и дойде при Мен, същият е Моята църква“17.
Посредством Христовата Църква, ние биваме укрепвани чрез нашите преживявания като общност от светии. Ние чуваме Неговия глас чрез Неговите пророци, гледачи и откровители. Най-важното: чрез Неговата Църква ние получаваме всички важни благословии на Христовото Единение, които могат да бъдат осъществени само чрез участието в свещени обреди.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Христовата Църква на земята, възстановена в тези последни дни за полза на всички Божии чеда.
Свидетелствам, че като идваме в Христа и живеем като светии от последните дни, ще бъдем благославяни с още повече от Неговата любов, Неговата радост и Неговия мир. Подобно на Нефи, ние можем да вършим трудни неща и да помагаме на другите да правят същото, защото знаем на кого сме се доверили18. Христос е нашата светлина, нашият живот и нашето спасение19. В името на Исус Христос, амин.