Единни в извършването на Божието дело
Най-ефективният начин да изпълняваме божествения си потенциал е да работим заедно, благославяни от силата и властта на свещеничеството.
Скъпи прекрасни сестри и братя, удоволствие е да бъда с вас. Откъдето и да слушате, изпращам прегръдки на своите сестри и сърдечни ръкостискания на своите братя. Заедно сме част от Господното дело.
Когато си мислим за Адам и Ева, често първата ни представа е за идиличния им живот в Едемската градина. Представям си как времето винаги е прекрасно – нито твърде горещо, нито твърде студено – и че около тях растат изобилие от вкусни плодове и зеленчуци, за да могат да ядат, когато пожелаят. Тъй като това е нов свят за тях, има много за откриване и затова всеки ден е интересен, докато общуват с животните и разглеждат прекрасната градина около себе си. Дадени са им и заповеди, които да спазват, и те подхождат по различни начини към тези указания, което причинява известно първоначално безпокойство и объркване 1 . Но чрез решения, които променят живота им завинаги, те се научават да работят заедно и стават сплотени при осъществяването на целите, които Бог има за тях и за всички Свои чеда.
Представете си сега същата двойка като смъртни. Налага им се да се трудят, за да имат храна, някои от животните считат тях за храна и имат трудности, които могат да преодолеят, само ако се съветват един с друг и се молят заедно. Вероятно поне няколко пъти имат различия в мненията относно това как да се справят с тези трудности. Обаче чрез Падението научават, че е важно да действат в единство и любов. В обучението, което получават от божествени източници, те са учени на плана на спасение и принципите на Евангелието на Исус Христос, които правят плана осъществим. Тъй като разбират, че земната им цел и вечната им цел съвпадат, те намират удовлетворение и имат успех в това да се учат да работят заедно в любов и праведност.
Когато им се раждат деца, Адам и Ева ги учат на това, което са научили от небесни пратеници. Те се съсредоточават върху това да помагат на децата си също да разберат и приемат тези принципи, които ще им носят щастие в този живот, а също и ще ги подготвят да се завърнат при своите Небесни Родители, след като са израснали в способностите си и са доказали послушанието си пред Бог. Докато правят това, Адам и Ева се научават да ценят различните си силни страни и се подкрепят един друг в работата си, която има вечна значимост 2 .
Векове и хилядолетия отминават, а яснотата за вдъхновения и взаимнозависим принос на мъжете и жените се притъпява поради погрешна информация и неправилни схващания. През времето от онова чудно начало в Едемската градина до сега противникът има голям успех в целта си да разделя мъжете и жените в опитите си да завладява душите им. Луцифер знае, че ако може да унищожи единството между мъжете и жените, ако може да обърка разбирането ни за божествената ни ценност и заветните ни отговорности, той ще успее да унищожи семействата, които са важните единици на вечността.
Сатана използва сравняването като средство за създаване на усещане за превъзходство или малоценност, прикривайки вечната истина, че вродените разлики между мъжете и жените са дадени от Бог и са еднакво ценни. Той се опитва да омаловажи приносите на жените както за семейството, така и в гражданското общество, като така намалява положителното им влияние. Целта му е да насърчава борбите за надмощие, а не оценяване на уникалния принос на мъжете и жените, които се допълват едни други и водят до единство.
И така през годините и по целия свят като цяло изчезва пълното разбиране за божествено взаимнозависимите и все пак различни отговорности и принос на жените и мъжете. Жените в много общества стават подчинени на мъжете вместо равностойни партньори, като дейностите им са силно ограничени. Духовният напредък почти спира през тези мрачни времена, всъщност малко духовна светлина може да достига до умове и сърца, изпълнени с традиции на доминиране.
И тогава блесва светлината на възстановеното Евангелие, „по-яр(ка) от слънцето“ 3 , когато Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явяват на момчето Джозеф Смит в началото на пролетта на 1820 г., в онази свята горичка в северната част на щата Ню Йорк. С това събитие започва съвременно изливане на откровения от небесата. Един от първите възстановени елементи на първоначалната Христова Църква е властта на свещеничеството на Бог. Докато Възстановяването продължава, мъжете и жените започват отново да осъзнават важността и потенциала на работата като партньори, упълномощени и насочвани от Него в този свят труд.
През 1842 г., когато жените от Църквата пожелават да сформират официална група, която да подпомага делото, президент Джозеф Смит е вдъхновен да ги организира „под ръководството на свещеничеството по образец на свещеничеството“ 4 . Той казва: „Предавам отговорността на вас в името на Бог; … това е началото на по-добри времена“ 5 . И оттогава насам постепенно започват да се появяват все повече образователни, политически и икономически възможности за жените по света 6 .
Тази нова организация за жени, наречена Общество за взаимопомощ, се различава от другите тогавашни женски общества, защото е установена от пророк, който действа със свещеническа власт да даде на жените власт, свещени отговорности и официални позиции в структурата на Църквата, а не отделно от нея 7 .
От времето на Пророка Джозеф Смит до днес продължаващото възстановяване на всички неща е донесло прозрение за нуждата от властта и силата на свещеничеството, които да помагат както на мъжете, така и на жените при изпълнението на техните божествено постановени отговорности. Неотдавна бяхме учени, че жените, които са отделени под ръководството на носител на свещенически ключове, действат със свещеническа власт в своите призования 8 .
През октомври 2019 г. президент Ръсел М. Нелсън учи, че жените, които са надарени в храма, имат свещеническа сила в живота си и в домовете си, ако спазват светите завети, които са сключили с Бог 9 . Той обяснява, че „небесата са точно толкова отворени за жените, надарени с Божията свещеническа сила, произтичаща от свещенически завети, колкото и за мъжете, носители на свещеничеството“. И той насърчава всички сестри „да черп(ят) свободно от силата на Спасителя, за да помагат на (своето) семейство и обичаните от (тях) хора“ 10 .
Какво означава това за мен и за вас? Как разбирането за свещеническата власт и сила променя живота ни? Един от ключовете е да разберем, че когато жените и мъжете работят заедно, постигаме много повече, отколкото ако работим поотделно 11 . Нашите роли се допълват, не се конкурират. Както вече отбелязах, макар че не биват ръкополагани в свещенически санове, жените са благословени със свещеническа сила, ако спазват сключените от тях завети и действат със свещеническа власт, когато бъдат отделени в призование.
Един прекрасен августовски ден имах привилегията да седна с президент Ръсел М. Нелсън в реконструирания дом на Джозеф и Ема Смит в Хармони, щата Пенсилвания, близо до мястото, където в тези последни дни е възстановено свещеничеството на Аарон. Докато говорехме, президент Нелсън спомена важната роля, която жените имат във Възстановяването.
Президент Нелсън: „Един от най-важните аспекти, който ми се напомня, когато дойда на това място на възстановяването на свещеничеството, е важната роля, която жените имат във Възстановяването.
Когато Джозеф за пръв път започва да превежда Книгата на Мормон, кой записва? Той записва малко, но не много. Ема се заема.
После се сещам как Джозеф отива да се моли в горичката близо до дома им в Палмира, Ню Йорк. Къде отива? Отива в Свещената горичка. Защо отива там? Защото именно там ходи майка му, когато иска да се моли.
Това са само две от жените, които имат важна роля във възстановяването на свещеничеството и Възстановяването на Църквата. Несъмнено можем да кажем, че съпругите ни са също толкова важни, колкото са били тези жени тогава. Разбира се, че са“.
Подобно на Ема, Луси и Джозеф, ние сме най-ефективни, когато желаем да се учим един от друг и сме единни в целта си да станем ученици на Исус Христос и да помагаме на другите по пътя.
Учени сме, че „свещеничеството благославя живота на Божиите чеда по безброй начини. вървят напред със свещеническа сила и власт. Взаимната зависимост на мъжете и жените в изпълнението на делото на Бог чрез Неговата сила е основен аспект на Евангелието на Исус Христос, възстановено чрез Пророка Джозеф Смит“ 12 .
Единството е важно за божественото дело, което имаме привилегията и призованието да осъществяваме, но това не се случва просто така. Изискват се усилия и време наистина да се съветваме един друг – да се изслушваме, да разбираме гледните си точки и да споделяме преживявания, но този процес води до по-вдъхновени решения. Дали у дома или в църковните ни задължения, най-ефективният начин да постигнем своя божествен потенциал е да работим заедно, благославяни от силата и властта на свещеничеството в нашите различни, но допълващи се роли.
Как изглежда това партньорство в живота на сключилите завети жени днес? Нека ви дам един пример.
Алисън и Джон имат уникално партньорство. Те се състезават с тандемен велосипед на дълги и къси дистанции. За да имат успех, двамата колоездачи трябва да бъдат в хармония. Трябва да се накланят в една и съща посока в правилния момент. Никой не може да доминира над другия, а трябва да общуват ясно и всеки да върши своята част. Капитанът отпред контролира спирачките и кога да се изправят. Другият отзад трябва да следи какво се случва и да има готовност да вложи повече сила, ако изостават малко или да забави, ако са твърде близо до други състезатели. Те трябва да се подкрепят един друг, за да напредват и да постигнат целта си.
Алисън обяснява: „В началото човекът отпред казваше „Стани“, когато трябваше да ставаме и „Спирачки“, когато трябваше да спираме да въртим педалите. След известно време човекът отзад се научи да разпознава кога този отпред се гласи да стане или да спре да върти педалите и нямаше нужда и от дума. Научихме се да усещаме как е другият и да разпознаваме кога му е трудно и после да се опитаме да поемем повече заради него. Всичко е доверие и съвместна работа“ 13 .
Джон и Алисън са единни не само на велосипеда си, те са единни и в брака си. Всеки от тях желае щастието на другия повече от своето собствено, всеки търси доброто в другия и се стреми да преодолява в себе си това, което не е толкова добро. Те се редуват във водачеството и допълнителните усилия, когато на другия партньор му е трудно. Всеки цени приноса на другия и намира по-добри отговори за трудностите им, когато съчетават талантите и възможностите си. Те наистина са обвързани един с друг чрез Христова любов.
Важно е в това време на послания за „първо аз“, които са навсякъде, да сме по-настроени съгласно божествения модел на съвместна работа в единство. Жените наистина притежават отличителни, божествени дарове 14 и са им дадени уникални отговорности, но те не са повече или по-малко важни от даровете и отговорностите на мъжете. Всички те са предвидени и нужни, за да се осъществява божествения план на Небесния Отец да даде на всяко от Неговите чеда най-добрата възможност да изпълни божествения си потенциал.
Днес „се нуждаем от жени, които притежават смелостта и визията на нашата майка Ева“ 15 , които в единство с братята си да довеждат души при Христос 16 . Мъжете трябва да станат истински партньори, а не да мислят, че само те са отговорни или да действат като „мними“ партньори, докато жените поемат по-голямата част от работата. Мъжете трябва да желаят да „пристъпят напред (и) заем(ат) своето изконно и необходимо място“ 17 като партньори и да не мислят, че трябва всичко да вършат сами или да чакат да им се казва какво да правят 18 .
Зачитането на жените като важни участници не е свързано със създаването на еднаквост, а с разбирането на доктринална истина. Вместо да създаваме програма за постигането на това, можем активно да се стараем да ценим жените така, както го прави Бог – като важни партньори в делото по спасение и възвисяване.
Готови ли сме? Ще се стремим ли да преодоляваме културните предразсъдъци и вместо тях да възприемаме божествени модели и практики, основани на учение? Президент Ръсел М. Нелсън ни кани да „върви(м) напред ръка за ръка в това свещено дело, … (за да) пом(агаме) на света да се подготв(я) за Второто пришествие на Господ“ 19 . По този начин ще се научим да ценим приноса на всеки и ще увеличим ефективността, с която изпълняваме божествените ни роли. Ще изпитваме повече радост от всякога.
Нека всички изберем да станем единни по Господния вдъхновен начин, за да помагаме в напредъка на Неговото дело. В името на нашия възлюбен Спасител Исус Христос, амин.