Ключовете и властта на свещеничеството
Свещеническите ключове ръководят и жените и мъжете, а свещеническите обреди и свещеническата власт се отнасят както за жените, така и за мъжете.
I.
На тази конференция видяхме освобождаването на някои верни братя и подкрепихме призоваването на други. При тази периодична смяна, толкова позната в Църквата, ние не „слизаме“, когато сме освободени и не се „изкачваме“, когато сме призовани. В службата на Господ няма „нагоре или надолу“. Има само „напред или назад“ и тази разлика зависи от това как приемаме и какво правим при нашето освобождаване и призоваване. Веднъж председателствах при освобождаването на един млад колов президент, който бе отдал чудесна служба в продължение на девет години и сега се радваше на освобождаването си и на новото призование, което той и съпругата му току що бяха получили. Те бяха призовани да бъдат ръководители на яслата в техния район. Само в тази Църква това може да се счете за също толкова почетно!
II.
В обръщението си на една конференция на жените, президентката на Обществото за взаимопомощ, Линда К. Бъртън, каза: „Надяваме се да вдъхнем на всяка една от нас по-голямо желание да разбира свещеничеството“1. Тази нужда е валидна за всеки един от нас и аз ще я следвам, като говоря за ключовете и властта на свещеничеството. Тъй като тези теми са еднакво важни и за мъжете и за жените, аз се радвам, че тази реч се излъчва и публикува за всички членове на Църквата. Свещеническата сила благославя всички нас. Свещеническите ключове ръководят и жените и мъжете, а свещеническите обреди и свещеническата власт се отнасят както за жените, така и за мъжете.
III.
Президент Джозеф Ф. Смит описва свещеничеството като „силата Божия, предадена на мъжа, чрез която той може да действа на земята за спасението на човечеството“2. Други ръководители са ни учили, че свещеничеството „е най-великата сила на тази земя. Чрез тази сила бе създадена земята“3. Писанията ни учат, че „това същото Свещеничество, което беше в началото, ще бъде също и в края на света“ (Моисей 6:7). Следователно, свещеничеството е силата, чрез която ще бъдем възкресени и ще продължим напред към вечен живот.
Разбирането, което търсим, започва с разбирането на ключовете на свещеничеството. „Свещеническите ключове са властта, която Бог е дал на носителите на свещеничеството, за да ръководят, контролират и управляват използването на Неговото свещеничество на земята“4. Всички действия или обреди, осъществявани в Църквата, се извършват под прякото или непрякото упълномощаване на човек, който държи ключовете за това действие. Както обяснява старейшина М. Ръсел Балард: „Онези, които държат свещеническите ключове … буквално правят възможно за всички, които служат вярно под тяхното ръководство, да използват свещеническата власт и да имат достъп до свещеническата сила“5.
При контролирането на употребата на свещеническата власт действието на свещеническите ключове увеличава, но и ограничава. То увеличава, като прави възможно свещеническата власт и благословиите й да бъдат на разположението на всички Божии чеда. То ограничава, като определя на кого ще бъде дадена властта на свещеничеството, кой ще е носител на сановете му и как ще бъдат предавани неговите права и сила. Например, човек, който е носител на свещеничеството, не може да предаде своя сан или своята власт на друг, освен ако не е упълномощен от човек, който има ключовете за това. Без това упълномощаване, ръкополагането ще е невалидно. Това обяснява защо един носител на свещеничеството, независимо от неговия сан, не може да ръкоположи член на семейството си или да отслужи причастието в собствения си дом, без да е упълномощен за това от човек, който държи съответните ключове.
С изключение на свещената работа, която сестрите извършват в храма под властта на ключовете на президента на храма, които ще обясня по-нататък, само човек, който е носител на свещенически сан, може да отслужи свещенически обред. А всички упълномощени свещенически обреди са записани в документите на Църквата.
В крайна сметка, всички ключове на свещеничеството са в ръцете на Господ Исус Христос, защото това свещеничество е Негово. Само Той решава кои ключове се предават на смъртни хора и по какъв начин трябва да се използват тези ключове. Свикнали сме да мислим, че всички ключове са били предадени на Джозеф Смит в храма Къртлънд, но Писанията гласят, че това, което е предадено, са „ключовете на тази диспенсация“ (У. и З. 110:16). На обща конференция преди много години президент Спенсър У. Кимбъл ни напомня, че има и други свещенически ключове, които не са дадени на хората на земята, в това число, ключовете на сътворението и възкресението6.
Божественото естество на ограниченията, наложени на използването на свещеническите ключове, обяснява важния контраст между решенията във връзка с управлението на Църквата и решенията, засягащи свещеничеството. Първото Президентство и Съветът на Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли, които председателстват над Църквата, са овластени да вземат много решения, засягащи църковни правила и процедури, неща като например разположението на църковни сгради и възрастта за мисионерска служба. Но въпреки че тези председателстващи овластени мъже са носители и упражняват всички ключове, които са предадени на хората в тази диспенсация, те нямат свободата да променят божествено постановения модел, че само мъже ще са носители на санове на свещеничеството.
IV.
Сега стигам до темата за свещеническата власт. Започвам с трите принципа, които току-що бяха обсъдени: (1) свещеничеството е силата Божия, предадена на човека, за да действа за спасението на човечеството, (2) свещеническата власт се управлява от носители на свещеничеството, които държат свещенически ключове и (3) тъй като Писанията гласят, че „всички други власти или служби в църквата са допълнения към това свещеничество“ (У. и З. 107:5), всичко, което се извършва под ръководството на тези свещенически ключове, се извършва със свещеническа власт.
Как това се отнася за жените? В една реч към Обществото за взаимопомощ, президент Джозеф Фийлдинг Смит, по това време президент на Кворума на дванадесетте апостоли, казва следното: „Въпреки че на сестрите не е дадено свещеничеството, че те не се ръкополагат, това не означава, че Господ не им е дал власт. … На човек може да му е дадена власт или може да е дадена на сестра, за да извършва определени неща в Църквата, които са обвързващи и абсолютно необходими за нашето спасение, като например работата, която сестрите извършват в Дома Господен. На тях е дадена власт да вършат някои велики и прекрасни неща, свещени за Господ и също толкова обвързващи, както и благословиите, които се дават от мъже, които са носители на свещеничеството“7.
В тази бележита реч президент Смит казва отново и отново, че на жените е дадена власт. Той казва на жените: „Вие можете да говорите с власт, защото Господ ви е дал власт“. Той казва също, че на Обществото за взаимопомощ „е дадена сила и власт, за да върши страшно много неща. Работата, която те вършат, се извършва с божествена власт“. Разбира се, църковната работа се извършва от жени и мъже, независимо дали в храма или в районите и клоновете, извършва се под ръководството на онези, които притежават свещенически ключове. Затова, когато говори за Обществото за взаимопомощ, президент Смит обяснява: „(Господ) им е дал тази велика организация, в която те имат властта да служат под напътствията и съгласието на епископите на районите … , да се грижат за духовните и материални нужди на членовете“8.
Затова, истина е, че за жените Обществото за взаимопомощ не е просто един час, а организация, към която принадлежат, едно божествено допълнение към свещеничеството9.
Не сме свикнали да говорим за жените, че имат властта на свещеничеството в техните църковни призования, но каква друга власт може да бъде това? Когато една жена, млада или възрастна, е отделена, за да проповядва Евангелието като пълновременна мисионерка, на нея се дава свещеническата власт да изпълнява свещеническа задача. Така е и когато една жена е отделена да действа като служител или учител в църковна организация, под ръководството на някой, който държи ключовете на свещеничеството. Всеки, който действа в някой сан или някое призование, получено от някой, който има свещеническите ключове, упражнява свещеническа власт при изпълнението на възложените му задължения.
Всеки, който упражнява свещеническа власт, трябва да забрави за своите права и да се съсредоточи върху своите задължения. Това е един принцип, който е нужен в цялото общество. Известният руски писател Александър Солженицин е цитиран да казва: „Време е … да защитим не толкова човешките права, колкото човешките задължения“10. Светиите от последните дни наистина осъзнават, че подготовката за възвисяване не е въпрос на отстояване на права, а въпрос на изпълняване на задължения.
V.
Господ е заповядал само мъже да бъдат ръкополагани в санове на свещеничеството. Но, както подчертават много църковни ръководители, мъжете не са „свещеничеството“11. Мъжете са носители на свещеничеството, със свещеното задължение да го упражняват за благославянето на Божиите чеда.
Най-великата сила, която Бог е дал на Своите синове, не може да бъде използвана без спътничеството на една от Неговите дъщери, защото само на тях Бог е дал силата „да бъдат създателки на тела … за да може Божието намерение и Великият план да се осъществят“12. Това са думите на президент Дж. Рубен Кларк.
Той продължава: „Това е мястото на нашите съпруги и на нашите майки във Вечния план. Те не са носители на свещеничеството, на тях не е възложено изпълнението на задълженията и задачите на свещеничеството, те са съградители и организатори под неговата власт и получатели на неговите благословии, притежавайки допълнението на свещеническите сили и притежавайки функция, която е също толкова божествена, също толкова важна както самото свещеничество“13.
С тези вдъхновени слова президент Кларк говори за семейството. Както гласи прокламацията за семейството, бащата председателства над семейството, той и майката имат отделни отговорности, но са „задължени да си помагат едни на други като равностойни партньори“14. Няколко години преди прокламацията за семейството, президент Спенсър У. Кимбъл дава следното вдъхновено обяснение: „Когато говорим за брака като партньорство, нека говорим за него като пълно партньорство. Не искаме нашите жени-членове на Църквата да бъдат мълчаливи или ограничени партньори в това вечно назначение! Моля, бъдете допринасящ и пълноправен партньор“15.
Независимо дали в Църквата или в семейството, за Бог жените и мъжете са равни, но с различни отговорности.
Приключвам с някои истини за благословиите на свещеничеството. За разлика от свещеническите ключове и ръкополаганията в свещеничеството, благословиите на свещеничеството се предлагат и на жените и на мъжете при едни и същи условия. Дарът на Светия Дух и благословиите на храма са явни примери за тази истина.
В своята проникновена реч на Образователната седмица на Университета Бригъм Йънг миналото лято, старейшина М. Ръсел Балард сподели следните учения:
„Нашите църковни учения поставят жените равни на, но и различни от мъжете. Бог не счита нито един от половете за по-добър или по-важен от другия. …
Когато мъжете и жените отидат в храма, те биват надарени с една и съща сила, която по определение е силата на свещеничеството. … Всички Божии чеда имат достъп до силата и благословиите на свещеничеството”16.
Свидетелствам за силата и благословиите на Божието свещеничество, предоставени както на Неговите синове, така и на Неговите дъщери. Свидетелствам за властта на свещеничеството, която действа из всички санове и дейности на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Свидетелствам за божествено постановеното предназначение на ключовете на свещеничеството, които се държат и използват в своята пълнота от нашия пророк и президент, Томас С. Монсън. Последно и най-важно: свидетелствам за нашия Господ и Спасител, Исус Христос, чието свещеничество е това и чиито служители сме ние, в името на Исус Христос, амин.