Любовта — същността на Евангелието
Не можем наистина да обичаме Бог, ако не обичаме нашите другари спътници в това земно пътуване.
Скъпи мои братя и сестри, когато нашият Спасител служил на хората, един законник го изпитал с въпроса: „Учителю, коя е голямата заповед в закона?“
Матея записал отговора на Исус:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“1.
Марка завършил разказа със следните думи на Спасителя: „Друга заповед по-голяма от тези няма“2.
Не можем наистина да обичаме Бог, ако не обичаме нашите другари спътници в това земно пътуване. По същия начин не можем напълно да обичаме нашите ближни, ако не обичаме Бог, Отец на всички ни. Апостол Иоан ни е казал: „И тази заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си“3. Всички ние сме духовни чеда на нашия Небесен Отец и като такива сме братя и сестри. Като не забравяме тази истина, ще ни бъде по-лесно да обичаме всички Божии чеда.
В действителност, любовта е самата същност на Евангелието и Исус Христос е нашият пример. Неговият живот е едно наследство на обич. Болните, които изцелил; потиснатите, на които дал надежда; грешниците, които спасил. Накрая, гневната тълпа отнела живота Му. И въпреки това от Голгота Неговите думи звучат: „Отче, прости им, защото не знаят, какво правят“4 — най-висш израз на състрадание и любов в земния живот.
Има много качества, които са проява на любов — например, доброта, търпение, безкористност, разбиране и прошка. Чрез тези и други качества при нашето общуване с хората си проличава любовта в сърцата ни.
По принцип, нашата любов се проявява във всекидневните ни контакти с околните. Най-важна е нашата способност да осъзнаем нечия нужда и да откликнем. Винаги много съм обичал чувствата, изразени в следното кратко стихотворение:
Плаках през нощта,
защото слепотата,
Ми попречи да видя нуждата на другите;
Но все още не съм
изпитал чувство на съжаление
за това, че съм малко по-мил5.
Наскоро научих относно един трогателен пример за любяща доброта — такава, която е имала непредвидими последици. Годината е 1933, когато, поради Голямата депресия, работните места бяха крайно малко. Тази случка се развила в източната част на САЩ. Арлен Бийсекър тъкмо била завършила гимназия. След продължително търсене на работа, тя най-накрая била наета да работи в шивашка фирма като шивачка. На работниците се заплащало единствено за правилно зашитите части през деня. Колкото повече зашивали, толкова повече им се заплащало.
Един ден, скоро след като започнала работа във фирмата, Арлен се изправила пред една ситуация, която я объркала и разстроила. Тя седнала на шевната си машина, опитвайки се да разшие неправилно сглобените части, върху които работила. Изглежда нямало кой да й помогне, тъй като останалите шивачки бързали да зашият, колкото се може повече части. Арлен се почувствала безпомощна и отчаяна. Започнала тихичко да плаче.
Срещу Арлен седяла Бернис Рок. Тя била по-възрастна и по-опитна като шивачка. Виждайки страданието на Арлен, Бернис оставила работата си и отишла да й помогне, като любезно й давала указания и помогнала. Останала при нея, докато Арлен не започнала да шие по-уверено и можела успешно да завърши парчето. След това Бернис се върнала при своята машина, като вече била пропуснала възможността да зашие повече парчета, тъй като оказала помощ.
Благодарение на тази постъпка на любяща доброта Бернис и Арлен станали приятелки завинаги. Всяка от тях се омъжила и имала деца. Някъде през 50-те години Бернис, която била член на Църквата, дала на Арлен и нейното семейство Книгата на Мормон. През 1960 г. Арлен, нейният съпруг и деца била кръстени в Църквата. След това били запечатани в светия храм Божий.
В резултат на състраданието, което Бернис имала, когато си направила труда да помогне на една отчаяна непозната в нужда, безброй хора, както живи, така и мъртви, сега се радват на спасителните обреди на Евангелието.
Всеки ден от нашия живот ни се предоставят възможности да покажем любов и доброта към околните. Президент Спенсър У. Кимбъл казва: „Не трябва да забравяме, че хората, които виждаме на паркинга, в офиса, в асансьора и навсякъде другаде, са хората, които Бог ни е дал да обичаме и да им служим. Малка полза има в това да говорим за общото братство на хората, ако не считаме околните за наши братя и сестри“6.
Много често възможностите да покажем любовта си идват неочаквано. Пример за такава възможност се появи в статия на вестник от октомври 1981 г. Толкова бях впечатлен от любовта и състраданието, за които се говореше в статията, че си я пазя при моите документи вече над 30 години.
В статията пише, че директен полет на авиолиния Аляска от Анкъридж, Аляска, за Сиатъл, Вашингтон — полет със 150 пътници на борда — бил отклонен към далечен град в Аляска, за да транспортира тежко ранено дете. Двегодишното момче било разкъсало артерия в ръката си, когато паднало на парче стъкло, докато си играело близо до дома си. Градът се намирал на 725 км южно от Анкъридж и със сигурност не бил по маршрута на полета. Независимо от това, лекарите на място изпращали отчаяни молби за помощ и затова самолетът бил отклонен, за да вземе детето и да го закара до Сиатъл, където да бъде лекувано в болница.
Когато самолетът се приземил близо до отдалечения град, лекарите уведомили пилота, че детето имало силно кръвотечение и нямало да оцелее до Сиатъл. Било взето решение да се прелетят още 320 км извън маршрута до Джуно, Аляска, където била най-близката болница.
След като откарал детето до Джуно, самолетът излетял за Сиатъл с часове закъснение. Нито един пътник не се оплакал, макар че повечето щели да изтърват срещи и да пропуснат свързващи полети. Те дори събрали значителна сума пари за момчето и неговото семейство.
Точно преди кацането в Сиатъл пътниците радостно извикали „ура“, когато пилотът съобщил, че по радиото го информирали, че момчето ще се оправи7.
Спомням си следния стих от Писанията: „А милосърдието е чистата любов Христова … и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре“8.
Братя и сестри, някои от най-големите възможности да покажем любовта си ще ни бъдат предоставени в нашите собствени домове. Любовта трябва да бъде същността на семейния живот, но понякога не е така. Може да има твърде много нетърпение, твърде много спорове, твърде много караници и твърде много сълзи. Президент Гордън Б. Хинкли тъжно отбелязва: „Защо (най-)обичаните от нас хора така често стават мишени на нашите груби думи? Защо понякога използваме думи, които дълбоко засягат?“9 Отговорите са различни за всеки, но причините безспорно не са от значение. Ако спазваме заповедта да се обичаме един друг, трябва да се отнасяме един към друг с доброта и уважение.
Естествено, понякога ще се налага да се въдворява дисциплина. Все пак, нека не забравяме съвета от Учение и Завети — а именно, че, когато трябва да укоряваме някого, след това да показваме повече любов10.
Надявам се винаги да се стремим да бъдем мили и внимателни спрямо мислите, чувствата и обстоятелствата на околните. Нека не унижаваме и пренебрегваме. По-скоро, нека бъдем състрадателни и насърчителни. Трябва да сме внимателни да не погубим увереността на някого другиго чрез невнимателни думи или действия.
Прошката трябва да върви ръка за ръка с любовта. По отношение на нашите семейства и приятели може да има наранени чувства и неразбирателство. Отново казвам, не е от значение колко голям е проблемът. Той не може и не трябва да бъде оставен да разяжда, да се задълбочава и разрушава. Вината не позволява на раните да зараснат. Единствено прошката лекува.
Една чудесна жена, която вече не е сред живите, ме посети един ден и неочаквано ми разкри някои неща, за които съжаляваше. Тя ми разказа за една случка отпреди много години, в която бил замесен един съсед фермер, който преди това бил добър приятел и с когото тя и съпругът й имали множество противоречия. Един ден фермерът я попитал дали може да мине през нейния имот, за да стигне по-бързо до своя. Тогава тя спря да разказва и с треперещ глас ми каза: „Брат Монсън, нито тогава, нито някога след това не му позволих да мине през нашия имот, та трябваше пеша да заобикаля, за да стигне до своя. Постъпих неправилно и дълбоко съжалявам. Него вече го няма, но, ех, как ми се иска да можех да му кажа, че съжалявам. Как ми се иска да имах втори шанс да бъда мила.
Слушайки я, си спомних за печалните думи на Джон Грийнлийф Уитиър: „От всички тъжни думи, изречени или написани, най-тъжните са тези: Можеше да бъде!“11 Братя и сестри, показвайки любов и внимание към околните, ще избегнем подобно разкаяние.
Любовта се проявява по множество осезаеми начини: усмивка, помахване с ръка, мил коментар, комплимент. Други прояви могат да бъдат по-незабележими, например, проявяване на интерес към това, което прави някой друг, преподаване на принцип с доброта и търпение, посещение на болни или приковани към легло хора. Любов може да се изрази чрез тези и много други думи и действия.
Дейл Карнеги, широко известен американски писател и лектор, вярвал, че всеки човек „притежава в себе си силата да увеличава общата сума на щастието по света … като изказва няколко думи на искрена признателност на човек, който е самотен или обезсърчен“. Той казал: „Вероятно утре ще забравите милите думи, които днес изричате, но получателят може да ги пази в сърцето си през целия си живот“12.
Нека започнем сега, още днес, да изразяваме любов към всички Божии чеда, независимо дали са наши роднини, приятели, само познати или напълно непознати. Ставайки всяка сутрин, нека решаваме да отвръщаме с любов и доброта на всичко, което ни се случва.
Любовта на Бог към нас е по-силна, отколкото можем да си представим. Поради тази любов Той изпратил Своя Син, Който толкова ни обичал, че дал живота Си за нас, за да можем да имаме вечен живот. Колкото повече разбираме този несравним дар, толкова повече сърцата ни ще бъдат изпълнени с любов към нашия Вечен Отец, нашия Спасител и всички хора. Искрено се моля това да бъде така, в името на Исус Христос, амин.