Проспивате ли Възстановяването?
По никакъв начин не можем да си позволим като отделни личности, семейства и Христовата Църква да влагаме частични усилия в това свято дело.
Преди почти 200 години американският къс разказ „Рип Ван Уинкъл“ моментално се превърнал в класическо произведение. Главният герой, Рип, е мъж без амбиции и е много добър в отбягването на две неща: работата и своята съпруга.
Един ден, докато се разхождал с кучето си из планините, се натъкнал на група странно облечени мъже, които пиели и играели игри. След като опитал от техния алкохол, Рип се почувствал уморен и затворил очи за момент. Когато отново отворил очи, с изненада установил, че кучето му го нямало, пушката му ръждясала и вече му била пораснала дълга брада.
Рип се върнал в селото и открил, че всичко се е променило. Съпругата му била починала, приятелите му ги нямало и картината на крал Джордж III в механата била заменена от портрет на човек, когото той не можел да разпознае — генерал Георг Вашингтон.
Рип Ван Уинкъл прекарал 20 години в сън! И през това време той пропуснал един от най-вълнуващите периоди в историята на неговата държава — той проспал Американската революция.
През май 1966 г. д-р Мартин Лутер Кинг-младши се позовал на този разказ като пример за своята реч „Не проспивайте Революцията“1.
Днес бих желал да използвам същата тема и да задам въпрос на всички нас, носители на Божието свещеничество: проспивате ли Възстановяването?
Живеем във времето на Възстановяването
Понякога гледаме на Възстановяването на Евангелието като на нещо завършено, което вече е минало — Джозеф Смит превел Книгата на Мормон, той получил ключовете на свещеничеството, Църквата била организирана. В действителност, Възстановяването е продължителен процес; ние живеем в него и сега. То включва „всичко, което Бог е разкрил, … всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща“2. Братя, вълнуващото развитие днес е част от отдавна предсказания период на подготовка, чиято кулминация е славното Второ пришествие на Спасителя Исус Христос.
Това е един от най-забележителните моменти в световната история! Древните пророци силно са желаели да видят нашето време.
Когато нашият земен живот привърши, какви преживявания ще можем да споделим относно нашия личен принос към този значим период в нашия живот и към осъществяването на делото Господне? Ще можем ли да кажем, че сме запретнали ръкави и сме се трудили с цялото си сърце, мощ, разум и сила? Или ще трябва да признаем, че сме били по-скоро наблюдатели?
Предполагам, че има най-различни причини, поради които е лесно да станем малко поспаливи, що се отнася до изграждането на Божието царство. Нека спомена три главни причини. Докато правя това, ви каня да размишлявате дали някоя от тях се отнася за вас. Ако откриете нужда от подобрения, ви моля да помислите какво може да бъде направено, за да се промените към по-добро.
Егоизъм
На първо място е егоизмът.
Егоистите търсят лична изгода и удоволствие над всичко друго. Най-важният въпрос за един егоист е „Аз какво ще получа от това?“
Братя, със сигурност вие разбирате, че такова отношение очевидно е противоположно на духа, който се изисква за изграждане на Божието царство.
Когато търсим удовлетворение на собствените си нужди, а не се отдаваме на безкористна служба, нашите приоритети стават нашето лично признание и удоволствие.
Миналите поколения са водили битки с различни видове егоизъм и суета, но не мисля, че днес им отстъпваме по нещо. Никак не е случайно, че речникът Oxford Dictionary наскоро обяви думата „селфи“ (снимка на човек, направена от самия него) за дума на годината3.
Естествено е всеки човек да има желание за признание и няма нищо лошо да разпускаме и да си изкарваме приятно. Но когато търсенето на „(обогатяване) и (получаване на) светска похвала“4 е в основата на нашата мотивация, ще пропуснем изкупителните и радостни преживявания, които настъпват, когато щедро се раздаваме в делото Господне.
Какъв е лекът?
Както винаги, отговорът се намира в думите на Христос:
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме последва.
Защото този, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси“5.
Хората, които с цялото си сърце обърнат своя живот към нашия Спасител и служат на Бог и своите ближни, откриват богатството и пълнотата на живота, които остават непознати за себелюбивите и егоистичните. Щедрите дават от себе си. Това могат да бъдат малки постъпки на милосърдие, които имат огромно въздействие за добро: една усмивка, ръкостискане, прегръдка, време, прекарано в изслушване, мила насърчителна дума или жест на внимание. Всички тези проявления на доброта могат да променят сърца и живота на хората. Когато се възползваме от неограничените възможности да обичаме и служим на нашите ближни, включително нашите съпруги и семейства, способността ни да обичаме Бог и да служим на околните нараства значително.
Тези, които служат на ближните, няма да проспят Възстановяването.
Пристрастявания
Друго нещо, което може да ни накара да ходим като че ли на сън по време на този забележителен период, са пристрастяванията.
Пристрастяванията често започват неусетно. Пристрастяванията са тънки снопчета на повторяеми действия, които се заплитат в дебелите връзки на навика. Вредните навици могат да се превърнат в унищожителни пристрастявания.
Заробващите вериги на пристрастяванията имат много проявления; например: порнография, алкохол, секс, наркотици, тютюн, хазарт, храна, работа, интернет или виртуалната действителност. Сатана, нашият общ враг, разполага с голям брой любими способи, с които ни открадва божествения потенциал да постигнем нашата мисия в царството Господне.
Нашият Небесен Отец се натъжава, когато вижда, с каква охота някои от Неговите благородни синове си протягат ръцете, за да приемат веригите на разрушителните пристрастявания.
Братя, ние сме носители на вечното свещеничество на Всемогъщия Бог. Ние наистина сме синове на Всевишния и сме надарени с неимоверен потенциал. Ние сме създадени да се извисяваме свободно в Небесата. Не сме създадени да бъдем приковани към земята, затворени в усмирителните ризи, които сами сме си направили.
Какъв е лекът?
Първото нещо, което трябва да проумеем, е следното: по-лесно е да предотвратим пристрастяванията, отколкото да ги лекуваме. Спасителят проповядва: „Не позволява(й)те никое от тези неща да влезе в сърцето ви“6.
Преди няколко години аз и президент Томас С. Монсън получихме покана да направим обиколка на Еър Форс 1 — забележителния самолет, който превозва президента на Съединените щати. Минахме през щателни проверки за сигурност, извършени от тайните служби и леко се подсмихвах, когато агентите претърсваха нашия скъп пророк, преди да се качим.
След това пилотът ме покани да седна на неговото място. Беше изумително усещане отново да седна на пилотското място на забележителен летателен апарат подобен на самолетите, които бях управлявал толкова години. Умът и сърцето ми се изпълниха със спомени от полети над океани и континенти. Представих си вълнуващи излитания и кацания на летища по целия свят.
Почти без да съзнавам, сложих ръце на четирите дросела на Боинга 747. И точно тогава иззад мен чух един обичан и лесно разпознаваем глас — гласът на Томас С. Монсън.
„Дитер — каза той — не си го и помисляй!“
Не че си признавам, но може би президент Монсън ми прочете мислите.
Когато се изкушаваме да направим нещо, което не би трябвало да вършим, нека се вслушаме в изпълненото с любов предупреждение, идващо от роднини и приятели, нашия обичан пророк и, както винаги, Спасителя.
Най-добрата защита срещу пристрастяванията е никога да не започваме с тях.
Какво става с хората, които са попаднали в хватката на пристрастяванията?
Първо, искам да знаете, че има надежда. Потърсете помощ от обичани от вас хора, църковни ръководители и квалифицирани специалисти. Църквата предлага помощ за справяне с пристрастяванията чрез местни църковни ръководители, интернет,7 а в някои области — и Семейните служби на Църквата.
Никога не забравяйте, че с помощта на Спасителя можете да се освободите от пристрастяванията! Пътеката може да е дълга и трудна, но Господ няма да се откаже от вас. Той ви обича. Исус Христос изстрадал Единението, за да ви помогне да се промените, да ви освободи от пленничеството на греха.
Най-важното е да продължаваме да се опитваме — понякога са нужни няколко опита, преди да постигнем успех. Така че, не се отказвайте! Не губете вяра! Нека сърцето ви бъде близо до Господ и Той ще ви дава силата на избавлението. Той ще ви освободи.
Скъпи мои братя, винаги стойте далеч от навици, които биха ви довели до пристрастявания! Хората, които спазват това, ще могат да отдадат своето сърце, мощ, разум и сила в служба на Бог.
Те няма да проспят Възстановяването.
Приоритети, надпреварващи се за нашето внимание
Трето препятствие, което ни пречи напълно да се отдадем на това дело, са многото надпреварващи се за вниманието ни приоритети. Някои от нас са толкова заети, че се чувстваме като каруца, теглена от десет добичета, като всяко едно дърпа в различна посока. Изразходва се много енергия, но каруцата не се помръдва.
Често влагаме най-доброто от себе си за дадено хоби, спорт, кариерни интереси, обществени или политически въпроси. Всичко това вероятно е добро и почтено, но остава ли ни време и сили за нещата, които трябва да бъдат нашите най-важни приоритети?
Какъв е лекът?
Отговорът отново се намира в думите на Спасителя:
„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“8.
Всичко останало трябва да отстъпва по важност на тези два велики приоритета.
Дори извършвайки църковна служба, не е трудно просто да вършим работа, без да стигаме до същината на ученичеството.
Братя, ние, като носители на свещеничеството, сме дали обещание да бъдем хора, които обичат Бог и своя ближен и сме готови да засвидетелстваме нашата любов на думи и дела. Това е нашата същност като последователи на Исус Христос.
Хората, които прилагат тези принципи, няма да проспят Възстановяването.
Призив за събуждане
Апостол Павел пише: „Стани, ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“9.
Мои скъпи приятели, знайте, че сте синове на светлината!
Не позволявайте на егоизма да ви обхване! Не развивайте навици, които биха довели до пристрастявания! Не позволявайте на борещите се за вниманието ви приоритети да ви приспят в безразличие и откъсване от благословеното ученичество и облагородяващата свещеническа служба!
По никакъв начин не можем да си позволим като отделни личности, семейства и Христовата Църква да влагаме частични усилия в това свято дело.
Да бъдем последователи на Христос не означава да полагаме усилия веднъж на седмица или веднъж на ден. Това изисква непрестанно полагане на усилия.
Господното обещание на Неговите предани свещеници е твърде славно, за да бъде напълно разбрано.
Всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества и да увеличават призованията си, „са осветени от Духа за обновяване на своите тела“. Ето защо, всичко, което (нашият) Отец има, ще (им) бъде дадено10.
Свидетелствам, че пречистващата сила на Единението на Исус Христос и преобразяващата сила на Светия Дух могат да изцелят и спасят човечеството. Привилегия, свята отговорност и радост е за нас да се вслушаме в призива на Спасителя, да Го следваме с драговолен ум и с цялостно намерение в сърцето. Нека се отърсим от веригите, с които сме вързани, да излезем от забвението и да се вдигнем от праха11.
Нека бъдем будни и никога не се уморяваме да вършим добро, тъй като ние „полага(ме) основата на велико дело“12, тъкмо подготовка за завръщането на Спасителя. Братя, когато добавяме светлината на нашия пример като свидетелство за красотата и силата на възстановената истина, вие няма да проспим Възстановяването. Свидетелствам за това и ви оставям своята благословия, в святото име на нашия учител Исус Христос, амин.