Сестринството: о, как се нуждаем една от друга
Трябва да спрем да наблягаме на различията ни и да търсим сходното.
В този откъс видяхме осем страни и чухме девет различни езика. Представете си колко още езика бяха добавени на последния куплет. Прекрасно е да знаем, че като едно световно сестринство ние можем да издигнем гласовете си в свидетелство за вечната истина, че сме дъщери на един любящ Небесен Отец.
Колко велика привилегия е да съм тук на това историческо събитие и да се обръщам към всички жени в Църквата на възраст осем и повече години. В нашето единство тази вечер има огромна сила. Като гледам как всички сме се събрали в Центъра за конференции и си мисля за хилядите други, които гледат това излъчване по целия свят, обединената сила на нашите свидетелства и вяра в Исус Христос със сигурност представлява едно от най-изпълнените с вяра и сила събрания на жени в историята на Църквата, ако не и по целия свят.
Тази вечер се радваме на различните ни роли като жени в Църквата. Въпреки че по много начини сме различни и уникални, ние също знаем, че всички сме дъщери на един и същ Небесен Отец, което ни прави сестри. Ние сме обединени в изграждането на царството Божие и в заветите, които сме сключили, независимо от нашите обстоятелства. Това обединено събрание е, несъмнено, най-величественото сестринство по лицето на земята!1
Да бъдем сестри означава, че между нас има неразрушима връзка. Сестрите се грижат една за друга, утешават се една друга и са заедно една с друга при проблеми и в радости. Господ казва: „Казвам ви, бъдете едно, и ако не сте едно, не сте Мои“2.
Противникът желае да сме критични и осъждащи една друга. Той иска да се съсредоточим върху различията и да се сравняваме една с друга. Може да обичате да спортувате енергично в продължение на час всеки ден и това да ви кара да се чувствате добре, а аз да считам за велико спортно постижение това, че съм изкачила пеша един етаж, вместо да взема асансьора. Въпреки това можем да бъдем приятелки, нали?
Ние, като жени, можем да сме особено критични към себе си. Когато се сравняваме една с друга, винаги ще се чувстваме несъвършени и критични другите. Сестра Патриша Т. Холанд каза веднъж: „Въпросът е, че не можем просто да се наречем християни и да продължим да се осъждаме едни други или себе си толкова сурово“3. Тя продължава като казва, че няма нищо, което да оправдава загубата на състраданието и сестринството ни и че трябва да спрем да се чувстваме заплашени и несигурни. Ние трябва само да се успокоим и да се радваме на божествените ни различия. Трябва да осъзнаем, че всички ние желаем да служим в царството, като използваме по свой начин уникалните си таланти и дарове. Така можем да се наслаждаваме както на сестринството си, така и на приятелството ни и да започнем да служим.
Важно е да знаем, че ние наистина се нуждаем една от друга. Жените естествено търсят приятелство, подкрепа и компания. Има толкова много, което да научим една от друга и често поставените от нас бариери ни пречат да се радваме на приятелства, които биха могли да са сред най-големите благословии в живота ни. Например, ние, жените, които сме малко по-възрастни, се нуждаем от това, което вие, момичетата в Неделното училище за деца, можете да ни предложите. Можем да научим много от вас за Христова служба и любов.
Наскоро чух една прекрасна история за едно малко момиче, на име Сара, чиято майка имала възможността да помогне на една друга жена в района си, на име Бренда, която имала множествена склероза. Сара обичала да ходи с майка си да помага на Бренда. Тя слагала лосион на ръцете на Бренда и масажирала пръстите и ръцете й, защото често имала болки. След това Сара се научила нежно да изпъва ръцете на Бренда над главата й, за да упражни мускулите й. Сара сресвала косата на Бренда и си говорела с нея, докато майка й се занимавала с другите й нужди. Сара научила важността и радостта от службата към друг човек и осъзнала, че дори едно дете може да направи много за живота на някого.
Обичам примера, който имаме в първа глава на Лука, която описва милите взаимоотношения между Мария, майката на Исус, и нейната братовчедка Елисавета. Мария била млада жена, когато била уведомена за забележителната си мисия да бъде майката на Сина Божий. Първоначално, трябва да е изглеждало тежка отговорност, която да носи сама. Сам Господ бил Този, който предоставил на Мария някой, който да споделя бремето й. Чрез посланието на ангела Гавраил на Мария било казано името на една доверена и мила жена, към която можела да се обърне за подкрепа—братовчедка й Елисавета.
Тази млада девица и братовчедка й, която била „в напреднала възраст“4, споделяли обща връзка в чудотворните си бременности и мога само да си представя колко били важни за тях трите месеца, които прекарали заедно, тъй като са могли да си говорят, да си съчувстват и да се подкрепят една друга в уникалните си призования. Какъв прекрасен модел са те за женска грижа между поколенията.
Тези от нас, които са малко по-зрели, могат да имат огромно влияние върху по-младите поколения. Когато майка ми била малко момиче, никой от родителите й не бил активен в Църквата. Дори когато била едва на пет, тя можела да ходи сама на църква и да посещава събранията си — Неделно училище за деца, неделно училище и събрание за причастие — като всички те били по различно време.
Наскоро попитах майка си защо изобщо е правила това седмица след седмица, когато нямала подкрепа или насърчение от семейството си. Отговорът й бе следния: „Имах учителки в Неделното училище за деца, които ме обичаха“. Тези учителки били заинтересовани от нея и я учили на Евангелието. Те я учили, че има Отец в небесата, който я обича, и че те са загрижени за това тя да продължи да идва всяка седмица. Моята майка ми каза: „Това бе едно от най-важните влияния в детските ми години“. Надявам се да мога да благодаря на тези прекрасни сестри някой ден! Няма възрастова бариера за Христова служба.
Преди няколко седмици се срещнах с една колова президентка на Младите жени в Калифорния, която ми каза, че нейната 81-годишна майка наскоро била призована за съветничка в клас Мая. Бях толкова заинтригувана, че се обадих на майка й. Когато епископът на сестра Вал Бейкър я помолил да се срещне с него, тя очаквала да бъде призована за библиотекар или районов историк. Когато я покснил да служи като съветничка в клас Мая в Младите жени, реакцията й била: „Сигурен ли сте?“
Нейният епископ тържествено отговорил: „Сестра Бейкър, няма грешка, това призование е от Господ“.
Тя казала, че няма какво друго да отговори на това, освен: „Разбира се“.
Обичам вдъхновението, което този епископ е почувствал, че четирите момичета в клас Мая в неговия район имат много да учат от мъдростта, опита и цялостния пример на тази зряла сестра. И познайте към кого ще се обърне сестра Бейкър, когато се нуждае от помощ във връзка със страницата й във Фейсбук?
Мисля си за голямата помощ, която могат да бъдат сестрите в Обществото за взаимопомощ при приветстването на младите сестри, които наскоро са били в Младите жени. Нашите млади сестри често чувстват, че нямат място или нещо общо с тези в Обществото за взаимопомощ. Преди да навършат 18, те се нуждаят от ръководителки в Младите жени и майки, които радостно да свидетелстват за благословиите на Обществото за взаимопомощ. Те се нуждаят от ентусиазъм да станат част от тази величествена организация. Когато младите жени започнат да посещават Обществото за взаимопомощ, те най-много се нуждаят от приятел, до който да седнат, ръка на рамото им и възможност да преподават и служат. Нека всички си помогнем една на друга при преходите и постиженията в живота ни.
Благодаря на всички жени в Църквата, които помагат, въпреки възрастовите и културните различия, за да благославят и служат на другите. Млади жени служат на децата в Неделното училище за деца и на възрастните. Несемейни сестри на всякаква възраст прекарват безброй часове в грижи за хората около себе си. Споменаваме и хилядите млади жени, които отделят 18 месеца от живота си, за да споделят Евангелието със света. Всички тези неща са доказателство, както гласи нашия възлюбен химн: „Жените са с ангелска мисия свята“5.
Ако има бариери, то е, защото ние сами сме си ги създали. Трябва да спрем да наблягаме на различията ни и да търсим сходното, тогава можем да започнем да осъществяваме най-големия си потенциал и да постигнем най-голямото добро в този свят. Сестра Марджъри П. Хинкли казва веднъж: „О, колко се нуждаем една от друга. Тези от нас, които са възрастни, се нуждаят от онези, които са млади. И, надявам се, вие, които сте млади, се нуждаете от някои от нас, които са възрастни. Социологически факт е, че жените се нуждаят от жени. Нуждаем се от силни, удовлетворяващи и верни приятелства една с друга“6. Сестра Хинкли е права. О, колко се нуждаем една от друга!
Сестри, няма друга група жени по света, които да имат достъп до по-големи благословии от нас като жени светии от последните дни. Ние сме членове на Господната Църква и независимо от личните ни обстоятелства, всички ние можем да се радваме на пълните благословии на свещеническата сила, като спазваме заветите, които сме сключили при кръщението и в храма. Ние имаме живи пророци, които да ни водят и учат и се радваме на великия дар на Светия Дух, който ни служи като утешител и водач в живота ни. Благословени сме да работим ръка за ръка с праведни братя при укрепването на домовете и семействата. Имаме достъп до силата на храмовите обреди и още толкова много.
Освен всички тези величествени благословии, ние имаме и една друга — сестри в Евангелието на Исус Христос. Всички ние сме благословени с нежен и милосърден характер, който ни помага да отдаваме Христова любов и служба на хората около нас. Като не обръщаме внимание на различията ни във възраст, култура и обстоятелства, за да си помагаме и служим една на друга, ще бъдем изпълнени с чистата любов Христова и вдъхновението, което ни води да знаем кога и на кого да служим.
Отправям към вас една покана, която бе отправена преди време от една обща президентка на Обществото за взаимопомощ, която каза: „Приканвам ви не само да се обичате повече една друга, но и по-добре да се обичате“7. Моля се да осъзнаем колко много се нуждаем една от друга и всички да се обичаме по-добре, в името на Исус Христос, амин.