Носещото радост бреме на ученичеството
Да подкрепяме нашите ръководители е привилегия; тя се придружава от личната отговорност да споделим тяхното бреме и да бъдем ученици на Господ.
На 20 май миналата година силно торнадо опустоши предградията на Оклахома Сити в централната част на Америка, като разруши район широк повече от километър и половина и дълъг 27 км. Тази буря, част от голям брой разрушителни торнадота, преобрази пейзажа и живота на хората по пътя си.
Само седмица след като силната буря удари, аз бях изпратен да посетя района, където къщите и вещите бяха разпръснати в заравнените и опустошени квартали.
Преди да тръгна разговарях с нашия обичан пророк президент Томас С. Монсън, който с удоволствие върши такива дела за Бог. С респект, породен не само от неговата служба, но и от неговата доброта, аз попитах: „Какво желаете да направя? Какво бихте искали да кажа?“
Той с внимание взе ръката ми, както би сторил с всяка от жертвите и с всеки, който помагаше след разрушенията, ако беше там, и каза:
„Първо, кажи им, че ги обичам.
Второ, кажи им, че се моля за тях.
Трето, моля те благодари на всички онези, които помагат“.
Като член на Президентството на седемдесетте, аз можех да усетя тежестта на раменете ми в думите, които Бог казва на Моисей:
„Събери Ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели; …
И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам“1.
Това са думи от древни времена, но Божиите похвати не са променени.
В момента в Църквата Бог е призовал 317 седемдесетника, които служат в 8 кворума, за да помагат на дванадесетте апостоли в носенето на товара, даден на Първото Президентство. Аз с радост усещам отговорността в дълбините на моята душа, както и в душите на моите съслужители. Въпреки това ние не сме единствените, които помагат в тава велико дело. Като членове на Църквата по целия свят, ние имаме чудесната възможност да благославяме живота на околните.
Научих от нашия скъп пророк от какво се нуждаят засегнатите от бурята хора — обич, молитви и благодарност към помагащите.
Този следобед всеки от вас ще вдигне дясната си ръка и ще подкрепи Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това не е просто формалност, нито е запазено за хората, призовани на висша служба. Да подкрепяме нашите ръководители е привилегия; тя се придружава от личната отговорност да споделим тяхното бреме и да бъдем ученици на Господ Исус Христос.
Президент Монсън казва:
„Мои братя и сестри, ние сме заобиколени от хора, които имат нужда от нашето внимание, от нашето насърчение, подкрепа, утеха и доброта, независимо дали са близките ни, приятели, познати или непознати. Ние сме Господните ръце тук на земята със задача да служим и помагаме на Неговите чеда. Той разчита на всеки един от нас. …
„Понеже сте направили това на един от (тях) … , на Мене сте го направили“ (Матея 25:40)2.
Ще отговорим ли с любов, когато имаме възможността да направим посещение, да се обадим по телефона, да напишем бележка или да прекараме деня според нуждите на някой друг? Или ще бъдем като младия мъж, който следвал всяка Божа заповед:
„Всичко това съм пазил от младостта си; какво ми още не достига?
Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата, дойди и Ме следвай“3.
Този млад мъж е призован за по-висша служба на страната на Господ, да работи за царството Божие на земята, и въпреки това отказва, „защото беше човек с много имот“4.
Ами нашите земни богатства? Можем да видим какво може да направи торнадото с тях само за минути. Важно е всеки от нас да се стреми да трупа духовни богатства в небесата, като използва своето време, таланти и свобода на избор в служба на Бог.
Исус Христос продължава да отправя призива: „Дойди и Ме следвай“5. Той самоотвержено служи в родната Си земя със Своите ученици. Той продължава да върви с нас, да е до нас и да ни води. Да следваме Неговия пример означава да признаем и почетем Спасителя, който понесе целия ни товар чрез Своето свещено и спасяващо Единение, най-великият акт на служба. Това, което Той иска от всеки от нас, е да можем и да искаме да поемем щастливото бреме на ученичеството.
Докато бях в Оклахома, имах възможността да се запозная с няколко от семействата, засегнати от разрушителното бедствие. Докато гостувах на семейство Сорелс, бях специално развълнуван от преживяното от тяхната дъщеря Тори - петокластничка в началното училище Плаза Тауърс. Тя и майка й са тук с нас днес.
Тори и група нейни приятели се свили в тоалетната, за да се скрият, когато торнадото разрушило училището. Слушайте, докато аз чета спомена на Тори за онзи ден:
„Чух, че нещо удари покрива. Помислих, че е просто градушка. Звукът стана по-силен и по-силен. Отправих молитва към Небесния Отец да ни защити и опази. Изведнъж чухме силен приглушен звук и покрива над главите ни изчезна. Имаше вятър и много останки летяха наоколо и удряха всяка част от моето тяло. Беше по-тъмно навън и изглеждаше сякаш небето беше черно, но не беше – това беше вътрешността на торнадото. Аз просто затворих очи, надявайки се и молейки се всичко скоро да свърши.
Изведнъж стана тихо.
Когато отворих очи, видях един знак „стоп“ точно пред мен! Почти докосваше носа ми“6.
Тори, майка й, трима от братята й и много приятели, които са били с нея в училището, като по чудо оцеляват след торнадото; седем от съучениците й не успяват да се спасят.
Онзи уикенд братята от свещеничеството дадоха много благословии на членове, пострадали при бурята. Аз със смирение дадох благословия на Тори. Като сложих ръце на главата й, се сетих за любим цитат от Писанията: „Ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“7.
Посъветвах Тори да запомни деня, в който Божий служител е сложил ръце върху главата й и е казал, че е била пазена от ангели по време на бурята.
Да протегнем ръце да се спасим един друг при всякакви обстоятелства е една вечна мярка за любов. На такава служба бях свидетел в Оклахома през онази седмица.
Често ни се дава възможност да помогнем на хората, когато са в нужда. Като членове на Църквата ние имаме свещената отговорност „да носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки“8, „да (сме) готови да скърби(м) с онези, които скърбят“9, „издиг(аме) ръцете, които са отпуснати и (да усилим) немощните колене“10.
Братя и сестри, колко благодарен е Господ на всеки един от вас за безбройните часове и дела в служба, без значение малки или големи, които вие щедро и милостиво отделяте всеки ден.
Цар Вениамин учи в Книгата на Мормон: „Когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог“11.
Съсредоточаването да служим на нашите братя и сестри може да ни насочи при вземането на богоугодни решения във всекидневния ни живот и да ни подготви да ценим и обичаме това, което Господ обича. И като правим това, ние доказваме с живота си, че сме Негови ученици. Ние сме заети с Неговото дело, ние усещаме Духа Му с нас. Така растем в свидетелство, вяра, упование и любов.
Аз знам, че моят Изкупител живее, а именно Исус Христос; че Той говори чрез Своя пророк, скъпият ни президент Томас С. Монсън, сега, в наши дни.
Надявам се всеки от нас да открие радостта, която произлиза от свещената служба да носим един другиму тегобите си, дори простичките и малките, това е моята молитва в името на Исус Христос, амин.