Свидетелството
Бих искал да споделя с вас тези истини, които най-много заслужават да се знаят.
Времена на война или несигурност ни карат да се концентрираме върху нещата, които наистина са важни.
Втората световна война беше време на голям духовен смут за мен. Напуснах дома си в Бригъм Сити, щата Юта, само с малки късчета свидетелство и почувствах нужда от нещо повече. На практика за няколко седмици всички момчета от моя клас отидоха на война. Докато бях на военен пост на остров Ле Шима, на север от Окинава, Япония, аз се борех със съмнения и несигурност. Исках лично свидетелство за Евангелието. Исках да знам!
През една безсънна нощ, излязох от палатката си и отидох в едно укрепление, направено от 200-литрови бидони от гориво, пълни с пясък и поставени един над друг, формирайки ограда. Нямаше покрив, така че пропълзях, погледнах нагоре към обсипаното със звезди небе и коленичих за молитва.
Почти по средата на молитвата нещо се случи. Колкото и да искам, не бих могъл да ви опиша какво се случи. Това е отвъд способностите ми за изразяване, но и днес е толкова ясно, както беше и преди повече от 65 години. Знаех, че това е много лично и много индивидуално проявление. Най-накрая знаех сам за себе си. Знаех със сигурност, защото ми беше дадено лично на мен. След известно време изпълзях от укреплението, и тръгнах или по-скоро летях, обратно към леглото си. Остатъкът от нощта прекарах изпълнен с чувства на радост и благоговение.
Не мислех за себе си като за специален случай, мислех си, че ако такова нещо ми беше дадено, то би могло да се даде на всеки. Все още вярвам в това. През годините, които последваха, разбрах че такова преживяване е едновременно и светлина за следване и товар за носене.
Бих искал да споделя с вас истини, които най-много заслужават да се знаят, неща, които съм научил и преживял за почти 90 години живот и над 50 години като висш ръководител в Църквата. Много от това, което съм научил, се отнася за неща, които не могат да се преподадат, но могат да се научат.
Както повечето неща от голяма ценност, знанието, имащо вечна стойност, идва само чрез лична молитва и размисъл. Като добавим към тях пост и изучаване на Писанията, ще създадем условия да получаване на внушения, откровения и нашепвания на Светия Дух. Това ни дава напътствия от Небесата, които ние научаваме правило след правило.
Откровенията ни обещават, че „всяко едно качество на мъдростта, което придобием в този живот, ще възкръсне с нас при възкресението“ и че „познание и мъдрост се (придобиват чрез) … старание и подчинение“ (У. и З. 130:18–19).
Една вечна истина, която научих е, че Бог е жив. Той е нашият Отец. Ние сме Неговите чеда. „Ние вярваме в Бога, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух“ (Символът на вярата 1:1).
От всички възможни звания, които Той би могъл да използва, Той избра да бъде наречен „Отец“. Спасителят ни заповядва: „А вие се молете така: Отче Наш, Който си на небесата“ (3 Нефи 13:9; вж. също Матея 6:9). Това, че Спасителят използва „Отец“, е урок за всички нас, когато започнем да разбираме какво има най-голямо значение в нашия живот.
Родителството е свята привилегия и в зависимост от нашата вярност, може да бъде вечна благословия. Крайната цел на всички дейности в Църквата е мъжът, неговата съпруга и техните деца да бъдат щастливи у дома.
Тези, които не намерят брачен партньор, или тези, които не могат да имат деца, не са изключени от търсените от тях вечни благословии, които засега са извън възможностите им. Ние не винаги знаем как или кога благословиите ще дойдат, но обещанието за вечен напредък няма да бъде отказано на никой верен човек, който сключи и спазва вечни завети.
Вашите тайни копнежи и изпълнените със сълзи молитви ще докоснат сърцата на Отца и на Сина. Ще ви бъде дадено лично уверение от Тях, че животът ви ще бъде пълноценен и че никоя съществена благословия няма да бъде изгубена за вас.
Като Господен слуга, служещ в сана, в който съм ръкоположен, на хората в подобно положение аз давам обещание, че няма да има нещо съществено, отнасящо се до вашето спасение и възвисяване, което да не ви бъде дадено в подходящо време. Ръце, които сега са празни, ще бъдат пълни, и сърца, които сега страдат от разбити мечти и копнежи, ще бъдат изцелени.
Друга истина, която научих е, че Светият Дух е действителен. Той е третият член на Божеството. Неговата роля е да свидетелства за истината и праведността. Той се проявява по много начини, включващи чувство на мир и увереност. Той също може да носи утеха, напътствие и коригиране, когато е необходимо. Спътничеството на Светия Дух се запазва в нашия живот чрез праведността ни.
Дарът на Светия Дух се дава чрез обред на Евангелието. Мъж със съответната власт полага ръце на главата на нов член на Църквата и казва следните думи: „Приеми Светия Дух“.
Сам по себе си този обред не ни променя видимо, но ако се вслушваме и следваме подтиците, ние ще получим благословиите на Светия Дух. Всеки син или дъщеря на нашия Небесен Отец може да узнае истинността на обещанието на Мороний: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“ (Мороний 10:5; курсив добавен).
Една божествена истина, която съм придобил в живота си, е свидетелството ми за Господ Исус Христос.
Най-напред и в основата на всичко, което правим, закотвено във всички откровения, е името на Господ, което е властта, чрез която действаме в Църквата. Всяка отправена молитва, дори и от малки деца, завършва в името на Исус Христос. Всяка благословия, всеки обред, всяко ръкополагане, всяко официално действие се прави в името на Исус Христос. Това е Неговата Църква и тя носи Неговото име — Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (вж. У. и З. 115:4).
Има едно велико събитие в Книгата на Мормон, когато нефитите „се молеха на Отца в (Господното) име“. Господ се явява и ги пита:
„Какво искате да ви дам?
И те Му казаха: Господи, ние искаме да ни кажеш името, с което да наричаме тази църква; понеже има спорове между людете по този въпрос.
И Господ им каза: Истина, истина ви казвам, защо людете трябва да роптаят и да спорят заради това нещо?
Не са ли чели Писанията, които казват, че вие трябва да вземете върху си името на Христа, което е Моето име? Защото с това име ще бъдете призовани в последният ден.
И който вземе върху си Моето име и устои до края, същият ще бъде спасен в последния ден. …
Ето защо всичко, което правите, ще го правите в Мое име; ето защо, вие ще наречете църквата на Мое име; и ще призовете Отца в Моето име, за да благослови църквата заради Мене“ (3 Нефи 27:2–7).
Това е Неговото име, Исус Христос, „защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деянията 4:12).
В Църквата ние знаем кой е Той: Исус Христос, Синът Божий. Той е Единородният на Отца. Той е Този, Който бе убит и Който живее отново. Той е нашият Ходатай пред Отца. „Помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, (ние) трябва да гради(м) основите си“ (Еламан 5:12). Той е котвата, която ни придържа и ни предпазва, нас и нашите семейства, през бурите на живота.
Всяка неделя по целия свят, където има събрание за причастие на хора от каквато и да е националност или език, причастието се благославя с едни и същи думи. Ние вземаме върху си името на Христос и винаги Го помним. Това е запечатано върху ни.
Пророкът Нефи заявява: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ (2 Нефи 25:26).
Всеки един от нас трябва да получи собствено лично свидетелство за Господ Исус Христос. Тогава споделяме това свидетелство с нашите семейства и с други хора.
Във всичко това нека помним, че има един противник, който лично се стреми да разруши делото на Господ. Трябва да изберем кого да следваме. Нашата закрила е просто да решим да следваме Спасителя, като се уверим, че с вяра стоим от Неговата страна.
В Новия завет Иоан записва, че има такива, които не могли да останат със Спасителя и ученията Му и „поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.
и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Иоана 6:66–69).
Петър е усвоил това, което може да бъде научено от всеки последовател на Спасителя. За да бъдем вярно отдадени на Исус Христос, ние Го приемаме като наш Спасител и вършим всичко по силите си, за да живеем съгласно ученията Му.
След всичките преживяни от мен години, през които служих и преподавах, след милионите километри, които пропътувах по света, след всичко преживяно от мен, има една велика истина, която бих искал да споделя. Тази истина е моето свидетелство за Спасителя Исус Христос.
Джозеф Смит и Сидни Ригдън записват следното, след като имат едно свято преживяване:
“И сега, след многото свидетелства, които са били дадени за Него, това е свидетелството, последното от всички, което ние даваме за Него: Той живее!
Защото ние Го видяхме“ (У. и З. 76:22–23).
Техните думи са и моите думи.
Вярвам и съм сигурен, че Исус е Христос, Синът Божий, и че Той е жив. Той е Единородният на Отца, и „чрез Него, и посредством Него, и от Него световете съществуват и бяха създадени, и че жителите им са родни синове и дъщери Божии“ (У. и З. 76:24).
Свидетелствам че Спасителят е жив. Аз познавам Господ. Негов свидетел съм. Знам за великата Му жертва и за вечната Му любов към всички чеда на Небесния Отец. Давам моето специално свидетелство в пълно смирение, но с абсолютна сигурност, в името на Исус Христос, амин.