2010–2019
Дъщери в завета
Април 2014


17:8

Дъщери в завета

Пътят, който трябва да поемем обратно към Небесния ни Отец … е отбелязан със свещени завети с Бог.

Тази вечер бяхме учени с духовна сила. Моля се словата, изречени от тези прекрасни сестри ръководителки да влязат в сърцата ви, така както влязоха в моето.

Това е историческо събрание. Всички жени в Църквата на възраст над осем години бяха поканени да се присъединят към нас тази вечер. Много от нас са се молили Светият Дух да ни съпътства. Тази благословия бе дадена, докато слушахме речите на тези сестри и слушахме вдъхновяващата музика. Моля се Духът да продължи да бъде с нас, докато казвам слова на насърчение и свидетелство, в допълнение към вече казаното — и особено да свидетелства, че Господ желае да чуем именно него.

Тази вечер ще говоря за пътя — който така красиво ни бе описан тази вечер — и по който трябва да поемем обратно към Небесния ни Отец. Този път е отбелязан със свещени завети с Бог. Ще ви говоря за радостта при сключването и спазването на тези завети и при помагането на околните да ги спазват.

Много от вас сте били кръстени наскоро и получихте дара на Светия Дух чрез полагане на ръце. За вас този спомен е пресен. Други сте били кръстени отдавна, затова споменът за чувствата ви по време на това заветно преживяване може да е по-неясен, но някои от тези чувства се връщат винаги като слушате молитвите за причастието.

Няма двама души, които да имат едни и същи спомени от деня, когато сме сключили този свещен кръщелен завет и получили дара на Светия Дух. Но всички получихме Божието одобрение. И почувствахме желание да прощаваме и да бъдем опростени и нарастнала решителност да вършим правилното.

Доколко дълбоко са влезли тези чувства в сърцето ви зависи единствено от начина, по който сте били подготвени от обичащи ви хора. Надявам се тези от вас, които сте дошли в царството наскоро, да имате благословията да седите близо до майка си. Ако е така, можете сега да й се усмихнете с благодарност. Спомням си чувството на радост и благодарност, докато седях зад майка ми в колата по пътя към вкъщи след кръщението ми във Филаделфия, щата Пенсилвания.

Майка ми бе тази, която внимателно ме бе подготвила за сключването на този завет и за всички останали, които щяха да го последват. Тя бе вярна на следната дадена от Господ задача:

„И отново, ако в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани, има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите.

Защото това ще бъде закон за жителите на Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани.

И децата им трябва да бъдат кръщавани за опрощение на греховете им, когато станат на осем годишна възраст, и да приемат (Светия Дух)“1.

Майка ми бе изпълнила нейната част. Тя бе подготвила децата си с думи много подобно на тези на Алма, записани в Книгата на Мормон:

„И стана така, че той им каза: Ето, тука са водите на Мормон (защото така се наричаха те), и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;

да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот,

сега аз ви казвам, ако това е желанието на сърцата ви, какво имате срещу това да бъдете кръстени в името Господне като свидетели пред Него, че сте встъпили в завет с Него, че ще Му служите и ще спазвате Неговите заповеди, за да може Той да излее по-изобилно Духа Си върху вас?

И сега, когато людете чуха тези слова, те плеснаха с ръце от радост и възкликнаха: Това е желанието на сърцата ни“2.

Може и да не сте плеснали с ръце, когато за пръв път сте чули поканата да сключите завет чрез кръщение, но със сигурност сте почувствали любовта на Спасителя и по-силна решимост да помагате на другите заради Него. Мога да кажа „със сигурност“, защото тези чувства са поставени дълбоко в сърцата на всички дъщери на Небесния Отец. Това е част от вашето Божествено наследство от Него.

Преди да дойдете в този живот, сте били учени от Него. Той ви е помогнал да разберете и приемете, че ще имате трудности, изпитания и възможности, избрани точно за вас. Научили сте, че нашият Отец има план за щастие, за да ви помогне безопасно да преминете тези трудности и да помогнете на другите при техните трудности. Този път е отбелязан със завети с Бог.

Ние имаме свободата на избор да сключим и спазваме тези завети. Само малка част от Неговите дъщери имат възможността в този живот дори само да научат за тези завети. Вие сте едни от привилегированите. Вие, скъпи сестри, всички вие, сте дъщери в завета.

Небесният Отец ви е учил преди да се родите за преживяванията, които ще имате, когато Го напуснете и дойдете на земята. Били сте учени, че пътят обратно към Него няма да е лесен. Той е знаел, че ще ви бъде твърде трудно да изминете пътя без помощ.

Благословени сте не само да намерите пътя да сключите тези завети в този живот, но и да сте заобиколени от сестри, които да помагат, които като вас са заветни дъщери на Небесния Отец.

Всички вие чувствате благословията да сте заедно тази вечер с Божии дъщери, които също са под завет да ви помагат и напътстват, както са обещали. Като вас съм виждал как заветни сестри спазват това обещание да утешават и помагат — и да го правят с усмивка.

Помня усмивката на сестра Руби Хейт. Тя бе съпруга на старейшина Дейвид Б. Хейт, който бе член на Кворума на дванадесетте апостоли. Той бе млад мъж, когато служеше като президент на кол Пало Алто в Калифорния. Той се молеше и се притесняваше за младите жени в клас Мая в неговия район.

Затова президент Хейт бе вдъхновен да помоли епископа да призове Руби Хейт да преподава на тези млади момичета. Той знаеше, че тя ще бъде свидетел за Бог, който да издига, утешава и обича момичетата в този клас.

Сестра Хейт бе с поне 30 години по-възрастна от момичетата, които учеше. Но и 40 години след като ги учи, всеки път, когато срещнеше съпругата ми, която е била едно от момичетата в този клас, тя протягаше ръка, усмихваше се и казваше на Кати: „О! Моето момиче от клас Мая“. Виждах не само усмивката й. Чувствах дълбоката й любов към една сестра, за която все още бе загрижена като за собствена дъщеря. Усмивката и топлото й приветствие идваха от виждането на сестра и Божия дъщеря, която все още е на заветния път към дома.

Небесният Отец също ви се усмихва, когато види, че помагате на Негова дъщеря да върви по заветната пътека към вечния живот. И е доволен всеки път, когато се опитате да изберете правилното. Той вижда не само какви сте, но и какви можете да станете.

Може да сте имали земен родител, който е мислел, че можете да бъдете по-добри от това, което сте мислили, че можете да станете. Моята майка бе такава.

Това, което не знаех, докато бях малък, бе следното: Небесният ми Отец, вашият Небесен Отец, вижда по-голям потенциал в децата Си, отколкото ние и дори земните ни майки виждаме в нас. И когато и да се движите нагоре по този път към вашия потенциал, това Го прави щастлив. И можете да почувствате одобрението Му.

Той вижда този величествен потенциал във всичките Му дъщери, където и да се намират. Това възлага голяма отговорност върху всяка от вас. Той очаква да се отнасяте с всеки човек, който срещнете, като с Божие дете. Това е причината Той да ни заповяда да обичаме ближните си както обичаме себе си и да им прощаваме. Чувството ви на доброта и прошка към околните са божественото ви наследство от Него, защото сте Негова дъщеря. Всеки човек, когото срещнете, е Негово възлюбено духовно дете.

Като чувствате колко е велико да сте сестри, това, което сте мислели, че ви разделя, изчезва. Например, по-млади и по-възрастни сестри споделят чувствата си с очакването да бъдат разбрани и приети. Като дъщери Божии вие имате повече сходства, отколкото различия.

Затова, младите жени трябва да очакват приемането си в Обществото за взаимопомощ като една възможност да увеличат кръга сестри, които познават, уважават и обичат.

Същата тази способност да виждаме този потенциал може да нараства в семействата и при децата. Това става в семейните домашни вечери и програмите на Неделното училище за деца. Малките деца са вдъхновени да кажат велики и чудни неща, както когато Спасителят развърза езиците им, когато Ги учи след като бе възкресен3.

Макар и Сатана да атакува сестрите от по-малка възраст, Господ издига сестрите към все по-високи нива на духовност. Например, младите жени учат майките си как да използват FamilySearch, за да намерят и спасят предци. Някои млади сестри, които познавам, избират да ходят рано сутрин в храмовете, за да извършват кръщения, като само духът на Илия ги подтиква за това.

Из мисиите по цялата земя сестри биват призовавани да служат като ръководители. Господ създаде нуждата от тяхната служба като докосна сърцата на още повече сестри да служат. Много президенти на мисии виждат как сестрите мисионерки стават все по-силни като проповедници и особено като помагащи ръководители.

Независимо дали служите на пълновременна мисия или не, вие придобивате същата способност да обогатите брака си и способността си да отгледате благородни деца, като следвате примера на велики жени.

Помислете за Ева, майката на всички живи. Старейшина Ръсел М. Нелсън казва следното за Ева: „Ние и цялото човечество сме благословени завинаги заради голямата смелост и мъдрост на Ева. Като вкуси първа плода, тя направи това, което трябва. Адам бе достатъчно разумен да направи същото“4.

Всяка дъщеря на Ева има потенциала да донесе същата благословия на семейството си, като Ева на нейното. Тя е толкова важна при установяването на семействата, че за нейното създаване знаем следното: „И Боговете казаха: Да направим подходящ за човека помощник, защото не е добре човекът да бъде сам, ето защо Ние ще направим подходящ за него помощник“5.

Не знаем цялата помощ, която Ева оказва на Адам и децата си. Но знаем за един велик дар, който е дала, който всеки от вас може да даде: тя помогна на децата си да видят пътя към дома, когато този път изглеждаше труден. „И Ева, жена му, чу всичко това и се зарадва, казвайки: Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога нямаше да познаваме доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват”6.

Имате нейния пример, който да следвате.

Чрез откровение Ева видя пътя обратно към Бог. Тя знаеше, че Единението на Исус Христос прави възможен вечния живот за семействата. Тя бе сигурна, както можете да сте и вие, че като спазва заветите си с Небесния си Отец, Изкупителят и Светият Дух ще помагат на нея и семейството й през всички скърби и разочарования, които ще дойдат. Тя знаеше, че може да Им се довери.

„Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум.

Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти“7.

Знам, че Ева е преживяла скърби и разочарования, но знам и че тя е намерила радост в знанието, че тя и семейството й могат да се завърнат да живеят с Бог. Знам че много от вас, които сте тук, преживявате скърби и разочарования. Оставям ви благословията си, че подобно на Ева, вие можете да изпитвате същата радост по пътя към дома.

Имам силно свидетелство, че Бог Отец се грижи за вас с любов. Той обича всяка една от вас. Вие сте Негови дъщери в завета. Тъй като ви обича, Той ще ви даде помощта, от която се нуждаете, за да вървите нагоре по пътя към Неговото присъствие и да помагате на околните.

Знам, че Спасителят заплати цената за всички наши грехове и че Светият Дух свидетелства за истината. Почувствахте тази утеха на това събрание. Имам свидетелство, че всички ключове, които обвързват свещени завети, са възстановени. Президент Томас С. Монсън, нашият жив пророк, ги държи и използва днес. Оставям тези думи на утеха и надежда към вас, Неговите възлюбени заветни дъщери, в святото име на Исус Христос, амин.