Цената и благословиите на ученичеството
Бъдете силни. Живейте вярно според Евангелието, дори и ако хората около вас изобщо не правят това.
Обичаме ви, президент Монсън. Отдавал сте сърцето и здравето си на всяко призование, което Господ ви е давал, особено на свещения сан, който имате сега. Цялата Църква ви благодари за непоколебимата служба и за постоянната ви отдаденост към вашите задължения.
С възхищение и насърчение към всеки, който трябва да остане непоколебим в тези последни дни, аз казвам на всички и особено на младежите в Църквата, че, ако вече не ви се е случило, един ден ще бъдете призовани да защитавате вярата си и дори да изтърпите насилие, само защото сте член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Такива моменти ще изискват и кураж и учтивост от ваша страна.
Например, една сестра мисионерка ми писа наскоро: „Колежката ми и аз видяхме един мъж, който бе седнал на пейка на градския площад, и обядваше. Като го доближихме, той погледна нагоре и видя мисионерските ни табелки. С ужасен поглед в очите си, той подскочи и вдигна ръка да ме удари. Аз се наведох точно навреме, но той изплю храната си върху мен и започна да ни псува с най-ужасни думи. Ние отминахме, без да кажем нищо. Опитах се да избърша храната от лицето ми и усетих как буца картофено пюре ме удари отзад по главата. Понякога е трудно да си мисионер, защото точно в този момент исках да се върна, да сграбча този дребен човек и да кажа: „ИЗВИНЕТЕ!“ Но не го направих“.
На тази отдадена мисионерка казвам: скъпо дете, по твоя смирен начин си влязла в кръга на много забележителни жени и мъже, които, по думите на пророка от Яков от Книгата на Мормон, „ви(ждат) смъртта (на Христос) и изстрад(в)ат кръста, и пон(асят) срама на света“1.
Наистина, братът на Яков пише за Самия Исус: „И светът поради беззаконието си ще Го смята за едно нищо; ето защо, те ще Го бичуват и Той ще Го изстрада; и ще Го удрят и Той ще Го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще Го изстрада поради Своята любяща доброта и дълготърпението Си към чедата човешки“2.
Подобно на преживяното от Спасителя, във всяко поколение са били отхвърляни и са заплащали болезнено висока цена пророци, апостоли, мисионери и членове — всички тези, които са се опитвали да почитат призива на Бог да се издигне човечеството към „един превъзходен път“3.
„И какво повече да кажа … за (тях)?“ — пита авторът на Евреите.
„(Те), които … затуляха устата на лъвове,
угасяваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, … ставаха силни във война, обръщаха в бяг … войски, …
(виждаха) мъртвите си възкресени … а други бяха мъчени …
и … изпитваха присмехи и бичувания, … окови и тъмници;
с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с нож; скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствие и страдания;
те, за които светът не беше достоен, … се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“4.
Със сигурност небесните ангели са ридали, докато са записвали тази цена на ученичеството в един враждебен към Божиите заповеди свят. Самият Спасител пролива сълзите Си за онези, които стотици години са били отхвърляни и убивани заради службата им към Него. Точно преди Той да бъде отхвърлен и убит.
„Ерусалиме! Ерусалиме! — извиква Исус — ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката събира пилците си под крилата си, но не искахте!
Ето, вашият дом се оставя пуст“5.
И в това се намира послание за всеки млад мъж и всяка млада жена в тази Църква. Може би се чудите дали си струва да отстоявате смела нравствена позиция в гимназията ви или дали да отидете на мисия, където най-ценните ви вярвания ще бъдат подигравани, или да се борите в общество, което понякога подиграва религиозния живот. Да, струва си, защото алтернативата е нашите „домове“ да бъдат оставени „пусти“ — пусти хора, пусти семейства, пусти квартали и пусти народи.
Така ни е дадено бремето на хората, които са призовани да носят посланието за Месията. Освен да учат, насърчават и ободряват хората (това е приятната част на ученичеството), от време на време същите тези посланици са призовани да се притесняват, да предупреждават и понякога само да ридаят (това е болезнената част на ученичеството). Те знаят твърде добре, че пътят към обетованата земя, „гдето текат мляко и мед“6 по необходимост преминава през Синайския хълм, изпълнен със заповеди какво да правиш и какво да не правиш7.
За съжаление, посланиците на божествено постановените заповеди, които Бог е дал, често са също толкова непопулярни днес, както и в древността, както могат да засвидетелстват поне две оплюти и замерени с пюре сестри мисионерки. Мразя е грозна дума, но и днес ги има онези, които биха казали заедно с покварения Ахав: „аз мразя (пророка Михей), защото никога не пророкува добро за мене, но всякога (пророкува) зло“8. Този вид омраза към честността на пророк струва на Авинадий живота му. Той казва на цар Ной: „Вие ми се разгневихте, защото ви казах истината. … Понеже ви изрекох словото Божие, вие сметнахте, че съм луд“9 или, бихме могли да добавим провинциален, патриархален, фанатичен, груб, тесногръд, старомоден и остарял.
Същото е като оплакването на Господ към пророка Исаия:
„Чада(та) … не искат да слушат поуката Господна,
(те) казват на гледачите: Не гледайте, и на пророците: Не ни пророкувайте правото, но говорете ни ласкателно, пророкувайте измами,
отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев“10.
За съжаление, мои млади приятели, типично е за нашето време ако хората изобщо искат някакви богове, да искат богове, които не изискват много, нарекли са ги „удобни богове“, които не само че не разклащат лодката, но и дори не гребат, богове, които ни потупват по главата, карат ни да се кикотим, след това ни казват да потичаме и да събираме невен11.
Ето как хората създават Бог по собствено подобие! Понякога — и това изглежда е най-голямата ирония — тези хора призовават името на Исус все едно, че един такъв „удобен“ Бог. Такъв ли е наистина? Той казва, че не само не трябва да нарушаваме заповедите, но дори да не си помисляме да ги нарушаваме. А ако си помислим да ги нарушим, вече сме ги нарушили в сърцето си. Това изглежда ли ви като „удобно“ учение, лесно за слушане и популярно в селската кръчма?
А онези, които само искат да погледат греха или да го докоснат отдалеч? Исус отсича: ако дясното ти око те съблазнява, извади го. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я12. „Не дойдох да поставя мир, а нож“13, предупреждава Той онези, които си мислят, че Той казва само успокоителни баналности. Нищо чудно, че проповед след проповед, местните общности „Му се молят да си отиде от техните предели“14. Нищо чудно, че чудо след чудо, Неговата сила бива приписвана не на Бог, а на дявола15. Очевидно е, че популярният израз „Какво би направил Исус?“ не винаги би довел до популярен отклик.
В апогея на земното Си служение, Исус казва: „да се любите един друг, както Аз ви възлюбих“16. За да поясни точно какъв вид любов е това, Той казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“17, и „който наруши една от тия малки заповеди, и научи така човеците най-малък ще се нарече в небесното царство“18. Христовата любов е това, от което се нуждаем най-много на земята, отчасти, защото тя винаги трябва да е съпътствана от праведност. Ако любовта ще е нашият лозунг, както и трябва да е, то чрез словото на Онзи, който е олицетворение на любовта, ние трябва да изоставим греха и всеки намек за подкрепянето му в другите. Исус ясно разбира това, което мнозина днес изглежда забравят: че има важна разлика между заповедта да се прости греха (което Той има безкрайната сила да върши) и предупреждението за неговото приемане (което Той нито веднъж не е направил).
Приятели, особено мои млади приятели, вслушайте се. Чистата Христова любов, произлизаща от чиста праведност, може да промени света. Свидетелствам, че истинното и живо Евангелие на Исус Христос е на земята и че вие сте членове на Неговата истинна и жива Църква, които се опитват да го споделят. Свидетелствам за това Евангелие и тази Църква, особено за възстановените свещенически ключове, които отключват силата за ефективността на спасителните обреди. Точно толкова съм сигурен, че тези ключове са възстановени и че тези обреди отново се предлагат чрез Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, колкото че стоя пред вас на този амвон, а вие седите пред мен на тази конференция.
Бъдете силни. Живейте вярно според Евангелието, дори и ако хората около вас изобщо не правят това. Защитавайте вярванията си с учтивост и състрадание, но ги защитавайте. Много вдъхновени гласове, включително тези, които ще чуете на тази конференция и гласа на президент Томас С. Монсън, ви насочват по пътеката на християнското ученичество. Тя е права и тясна пътека, не е широка, на места няма много широта на действията, но по нея може вълнуващо и успешно да се премине „с увереност в Христа, … имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“19. Ако смело следвате тази пътека, ще изковете непоколебима вяра, безопасност от злите ветрове, дори мълниите във вихрушката, и ще чувствате подобната на скала сила на нашия Изкупител, върху Когото ако градите своето неотменно ученичество, не можете да паднете20. В святото име на Исус Христос, амин.