Да намираме убежище от бурите в живота
Исус Христос и Неговото Единение са убежището, от което се нуждаем, независимо от бурите, които ни връхлитат.
През 50-те години на 20 в., докато следвах, бях в четвърти отряд в службите по пожарна безопасност в Сантяго, Чили. Докато служих там, давах нощни дежурства и живеех в сградата на пожарната служба. Към края на годината ми беше казано да остана в пожарната по време на новогодишната вечер, защото почти винаги на този ден възникват спешни случаи. „Наистина ли трябва да бъда там?“ – отговорих учудено.
Спомням си как в полунощ, докато чакахме с колегите ми, фойерверките започнаха в центъра на Сантяго. Започнахме да се прегръщаме и разменяме благопожелания за новата година. Изведнъж алармата в сградата се включи; имаше спешен случай. Сложихме си екипировката и потеглихме. Докато пътувахме към възникналия пожар и минавахме през празнуващите Нова година тълпи от хора, ми направи впечатление, че те изглеждаха абсолютно необезпокоени и безгрижни. Бяха спокойни и се наслаждаваха на топлата лятна вечер. А някъде наблизо, хората, на които бързахме да окажем помощ, бяха в сериозна беда.
Това преживяване ми помогна да осъзная, че въпреки че животът ни понякога може да протича без особени сътресения, ще дойде време, когато всеки от нас ще се сблъска с неочаквани трудности и бури, които ще изпитат до краен предел способността ни да устояваме. Сред някои от бурите, които ще преживеем, са физически, умствени и семейни трудности или такива, свързани с безработица; природни бедствия и други въпроси на живот или смърт.
Когато ни връхлитат тези бури, често ни обземат чувства на отчаяние и страх. Президент Ръсел М. Нелсън казва: „Вярата е противоотрова срещу страха“ – вярата в нашия Господ Исус Христос („Нека си личи вашата вяра“, Лиахона, май 2014 г., с. 29). Наблюдавайки бурите, засягащи живота на различните хора, стигам до заключението, че независимо от вида на бурята, без значение дали се вижда краят ѝ и дали има решение на проблема – има само едно убежище за всякакъв вид бури. Нашият Господ Исус Христос и Неговото Единение са това осигурено от Небесния Отец убежище.
Всеки един от нас ще бъде застиган от бури. Пророкът Еламан от Книгата на Мормон ни учи: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат” (Еламан 5:12).
Старейшина Робърт Д. Хейлз, преминал през своята част от нестихващи бури, споделя: „Страдания сполетяват всички нас, но как реагираме на тях зависи от отделния човек. Може да посрещаме трудностите по два начина. Те може да бъдат или укрепващо и пречистващо преживяване, съпътствано от вяра, или разрушителна сила в живота ни, ако нямаме вярата в единителната жертва на Господ“ (“Your Sorrow Shall Be Turned to Joy,” Ensign, Nov. 1983, 66).
За да се наслаждаваме на убежището, в което Исус Христос и Неговото Единение може да се превърнат, трябва да имаме вяра в Него – вяра, която ще ни помага да се справяме със страданията отвъд ограничената ни земна перспектива. Той ни обещава, че ще облекчава тегобите ни, ако идваме при Него във всичко, което вършим.
„Елате при Мене – казва Той – всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху себе си, и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Матей 11:28–30, вж. също Мосия 24:14–15).
Казано е: „За този, който вярва, никакви обяснения не са необходими. За този, който не вярва, всички обяснения са безсмислени“. (Това изказване се приписва на Тома Аквински, но най-вероятно перифразира неговото учение.) Въпреки това, имаме ограничено разбиране за случващото се на земята и често не разполагаме с отговори на въпроси от типа „Защо?“. Защо се случва това? Защо точно на мен се случва това? Какво трябва да науча? В ситуации, когато отговорите ни убягват, думите на Спасителя, изречени към Пророка Джозеф Смит в затвора Либърти, са напълно подходящи:
„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе” (Учение и завети 121:7–8).
Въпреки че много хора вярват в Исус Христос, основният въпрос е дали наистина Му вярваме и дали вярваме в ученията Му и нещата, които иска да вършим. Може би някои хора си мислят: „Какво знае Исус Христос за нещата, които ми се случват? Как знае от какво се нуждая, за да бъда щастлив/а? Наистина пророкът Исайя има предвид нашия Изкупител и Застъпник в стиховете:
„Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал. …
Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари …
Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме (Исайя 53:3–5).
Апостол Петър също учи относно Спасителя, като казва: „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте“ (1 Петър 2:24).
Въпреки че мъченическата смърт на Петър е била близо, словата му не са изпълнени със страх или песимизъм; напротив той учи светиите да се радват, въпреки че „скърб(ят) сега в разни изпитания“. Съветва ни също да не забравяме, че „изпитването на (нашата) вяра“ ще доведе до „хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос“ и до „спасението на душите (ни)“ (1 Петър 1:6–7, 9).
Петър продължава:
„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава“ (1 Петър 4:12–13).
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Светиите могат да бъдат щастливи при всякакви обстоятелства. … Когато съсредоточаваме живота си върху Божия план на спасение… и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се или неслучващото се в живота ни. Радостта произлиза от Него и се случва заради Него. Той е източникът на цялата радост“ („Радост и духовно оцеляване“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 82).
Разбира се, че е по-лесно да говорим за тези неща, когато сме далеч от бурята, отколкото да живеем според тях по време на самата буря. Но като ваш брат, се надявам да чувствате, че искрено искам да споделя с вас колко ценно е да знаем, че Исус Христос и Неговото Единение са убежището, от което всички се нуждаем, независимо от бурите, които ни връхлитат.
Знам, че всички сме Божии чеда, че Той ни обича и че не сме сами. Каня ви да дойдете и да се убедите, че Той може да облекчи вашите тегоби и да бъде убежището, което търсите. Елате и помагайте на другите да намират убежището, за което копнеят. Елате и останете с нас в това убежище, което ще ви помага да устоявате на бурите на живота. Нямам съмнения, че ако дойдете, ще видите, ще помагате и ще останете.
„Знам, че всеки, който се уповава на Бога, ще бъде подкрепен в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъде вдигнат в последния ден“ (Алма 36:3).
Самият Спасител казва:
„Затова, нека сърцата ви се утешат… защото всяка плът е в ръцете Ми; млъкнете и знайте, че Аз съм Бог.
Ето защо, не се бойте дори и от смъртта, защото радостта ви на този свят не е пълна, но в Мен е пълна радостта ви“ (Учение и завети 101:16, 36).
В химна “Be Still, My Soul” („Бъди в мир, душа моя“), който многократно е докосвал сърцето ми, има послание на утеха за нашите души. Текстът на химна е следният:
Бъди в мир, душа моя: времето е близо,
когато ще сме с Господ завинаги,
без разочарование, скръб и страх,
без грижи, най-чистите радости на обичта разцъфнали са пак.
Бъди в мир, душа моя: Когато промяната и сълзите отминали са,
благословени и в безопасност ще се срещнем всички най-накрая”. (Hymns, no. 124)
Знам, че ако по време на бурите в живота ни, даваме най-доброто от себе си и приемаме Исус Христос и Неговото Единение като наше убежище, ще бъдем благославяни както с утехата, силата, въздържанието и мира, от които се нуждаем, така и с увереност в сърцата, че когато дойде краят на живота ни тук на земята, ще чуем думите на Учителя: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! … Влез в радостта на господаря си“ (Матей 25:21). В името на Исус Христос, амин.