Размишлявайте над добрината и величието на Бог
Каня ви всеки ден да си спомняте за величието на Небесния Отец и Исус Христос и какво Те са направили за вас.
През историята, дори и особено по време на трудности, пророците са ни насърчавали да си спомняме за величието на Бог и да се замисляме какво Той е направил за нас като отделни хора, семейства и народ1. Тези напътствия са навсякъде из Писанията, но забележително често се повтарят в Книгата на Мормон. На заглавната страница е обяснено, че една от целите на Книгата на Мормон е „да покаже на остатъка от дома Израилев великите дела, които Господ е извършил за бащите им“2. Краят на Книгата на Мормон включва молбата на Мороний: „Ето, бих ви увещавал, … когато четете тези неща, … да си спомните колко милостив е бил Господ към чедата човешки… и (да) размислите върху тях в сърцата си“3.
Удивително е, че поканите на пророците да размишляваме над добрината Божия са непрестанни4. Нашият Небесен Отец желае да си спомняме за Неговата добрина и тази на Неговия Възлюбен Син не за Тяхно удовлетворение, а заради влиянието, което това помнене има върху нас. Когато размишляваме над Тяхната добрина, нашата перспектива и разбиране се разширяват. Когато се замисляме за Тяхното състрадание, се молим повече и ставаме по-смирени и непоклатими.
Едно затрогващо преживяване с бивш мой пациент показва как благодарността за щедростта и състраданието може да ни промени. През 1987 г. се запознах с Томас Нилсън – един изключителен човек, който се нуждаеше от сърдечна трансплантация. Тогава беше на 63 години и живееше в Логан, Юта в Съединените щати. След военна служба по време на Втората световна война той сключил брак с Дона Уилкс в храма Логан Юта. Станал енергичен и успешен зидар. По-късно през живота обичал да работи с най-големия си внук Джонатан по време на училищните ваканции. Между двамата възникнала специална връзка, донякъде защото Том до голяма степен виждал себе си в Джонатан.
Той сподели, че чакането за сърце от донор е обезсърчаващо. А той не бил особено търпелив човек. Винаги можел да си поставя и да постига цели чрез усърдна работа и неотменна решителност. Докато страдаше от сърдечна недостатъчност и нищо не се случваше в живота му, Том понякога ме питаше какво правя, за да ускоря нещата. Шеговито предлагаше идеи как бих могъл да му осигуря сърце от донор по-скоро.
През един радостен, но и ужасен ден, се появи идеалният донор за Том. Размерът на сърцето и кръвната група бяха подходящи, а донорът беше млад, само на 16. Донорът на сърцето беше Джонатан – обичният внук на Том. По-рано през деня Джонатан бе пострадал тежко, когато колата му била ударена от преминаващ влак.
Когато посетих Том и Дона в болницата, те бяха много разстроени. Човек трудно може да си представи какво преживяваха, знаейки, че Том може да продължи да живее с помощта на сърцето на внука им. В началото те отказаха да приемат сърцето, предложено от скърбящите родители на Джонатан, тяхната дъщеря и съпруга ѝ. Том и Дона знаеха, че Джонатан беше в мозъчна смърт и разбраха, че техните молитви за сърце от донор за Том не бяха причината за катастрофата. Не, а сърцето на Джонатан беше дар, който можеше да е благословия за Том в момент на нужда. Те осъзнаха, че от трагедията можеше да произтече нещо добро и решиха да приемат.
Трансплантацията премина добре. След нея Том беше различен човек. Промяната не обхващаше само подобрено здраве или дори благодарност. Той ми каза, че всяка сутрин мисли за Джонатан, за дъщеря си и зет си, за получения дар и каква е била цената на този дар. Въпреки че вроденото му чувство за хумор бе все още очевидно, забелязах, че Том бе по-сериозен, по-замислен и по-мекосърдечен.
Том живя още 13 години след трансплантацията – години, които той иначе нямаше да има. В некролога му пишеше, че тези години са му позволили да докосне живота на своите близки и други хора с щедрост и любов. Той лично служеше и беше пример за оптимизъм и решимост.
Подобно на Том, всеки от нас е получил дарове, които не можем да придобием сами – дарове от нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син, включително изкупление чрез единителната жертва на Исус Христос5. Получили сме живот в този свят, ще получим физически живот в идния, вечно спасение и възвисяване, ако ги изберем – и всичко благодарение на Небесния Отец и Исус Христос.
Всеки път, когато използваме тези дарове, благославяни сме от тях или мислим за тях, трябва да си спомняме за жертвата, щедростта и състраданието на Тези, Които са ни ги дали. Благоговението към даващия ни прави повече от просто благодарни. Размишляването над Техните дарове може и трябва да ни променя.
Алма младши преживява една забележителна промяна. Докато Алма „обикал(я), бунтувайки се срещу Бога“6, се явява ангел. С „глас като гръмотевица“7 ангелът порицава Алма за това, че преследва Църквата и „съблазняв(а) сърцата на людете“8. Ангелът добавя следното наставление: „Иди си и си спомни за пленничеството на бащите ти… и великите неща, които Той е направил за тях“9. Точно върху това набляга ангелът.
Алма се покайва и помни. По-късно споделя наставлението на ангела със сина си Еламан. Алма съветва: „Аз бих желал да вършиш това, което аз съм вършил, спомняйки си за пленничеството на бащите ни; защото те бяха в робство и никой не можеше да ги избави, освен Богът на Авраам, … Исаак и… Яков; и Той наистина ги избави от страданията им“10. Алма казва просто: „Аз се уповавам на Него“11. Алма разбира, че като помним избавлението от робство и подкрепата в „изпитания и във всякакъв вид грижи“, ние опознаваме Бог и неотменимостта на Неговите обещания12.
Малцина сред нас са имали преживяване драматично, колкото това на Алма, но промяната в нас може да бъде така дълбока. В древността Спасителят обещава:
„Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце, … ще ви дам меко сърце.
И ще вложа Духа Си вътре у вас. …
… И вие ще Ми бъдете народ и Аз ще бъда ваш Бог“13.
Възкресеният Спасител казва на нефитите как започва тази промяна. Той посочва съществен елемент на плана на Небесния Отец с думите:
„И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене. …
И поради тази причина Аз бях вдигнат; ето защо, според силата на Отца Аз ще привлека всичките човеци към Мене“14.
Какво е необходимо, за да бъдете привлечени към Спасителя? Помислете за покорността на Исус Христос на волята на Неговия Отец, Неговата победа над смъртта, това, че е взел върху си вашите грехове и грешки, как е получил сила от Своя Отец да се застъпва за вас, и Неговото пълно изкупление за вас15. Всичко това не е ли достатъчно, за да ви привлече към Него? За мен е достатъчно. Исус Христос „стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава (вас и мен)“16.
Тези истини трябва да ни дават нови сърца и да ни подтикват да избираме да следваме Небесния Отец и Исус Христос. Но дори и новите сърца са „склонни да блуждаят, склонни да изоставят нашия Бог, Когото обичам(е)“17. За да преодоляваме тази склонност, имаме нужда всеки ден да се замисляме за получените дарове и каква цена е заплатена за тях. Цар Вениамин съветва: „Бих искал да помните и да запазите завинаги в паметта си величието (на Бог)… и Неговата добрина, и дълготърпението Му към вас“18. Ако правим това, ще сме достойни за удивителни небесни благословии.
Когато се замисляме за Божията добрина и милост, това ни помага да ставаме по-възприемчиви духовно. От своя страна, духовната чувствителност ни позволява да опознаваме истината за всичко чрез силата на Светия Дух19. Тук се включва свидетелство за истинността на Книгата на Мормон, знание, че Исус е Христос, наш личен Спасител и Изкупител, и приемане, че Неговото Евангелие е било възстановено в тези последни дни20.
Когато си спомняме за величието на нашия Небесен Отец и Исус Христос и какво са направили за нас, няма да приемаме всичко за даденост, както Том не прие за даденост сърцето на Джонатан. С радост и благоговение Том всеки ден си спомняше трагедията, която му даде допълнителен живот. Докато се радваме на знанието, че можем да бъдем спасени и възвисени, трябва да си спомняме, че за спасението и възвисяването е заплатена висока цена21. Можем да се изпълваме с благоговейна радост, като осъзнаваме, че без Исус Христос бихме били обречени, но чрез Него можем да получим най-великия дар на Небесния Отец22. Това благоговение всъщност ще ни позволява да се радваме на обещанието за „вечния живот (в) този свят“ и накрая да получим „вечен живот, … тъкмо… безсмъртна слава“ в идния свят23.
Когато размишляваме над добрината на нашия Небесен Отец и Исус Христос, упованието ни в Тях нараства. Молитвите ни се променят, защото знаем, че Бог е наш Отец и ние сме Негови чеда. Стремим се не да променяме волята Му, а да съгласуваме волята си с Неговата и така получаваме благословиите, които Той желае да ни дава, ако се помолим за тях24. Копнеем да бъдем по-смирени, по-чисти, по-непоклатими, по-подобни на Христос25. Тези промени ни подготвят за допълнителни благословии от небесата.
Като осъзнаваме, че всичко добро идва от Исус Христос, ще можем да споделяме вярата си с другите по по-въздействащи начини26. Ще сме смели, когато ни се дават привидно невъзможни задачи и обстоятелства27. Ще укрепваме решителността си да спазваме сключените завети да следваме Спасителя28. Ще се изпълваме с Божията любов, ще желаем да помагаме на хората в нужда без да ги осъждаме, ще обичаме децата си и ще ги отглеждаме в праведност, ще получаваме опрощение за греховете си и винаги ще имаме радост29. Това са изключителните плодове на това да си спомняме за Божията добрина и милост.
От друга страна, Спасителят предупреждава: „И в нищо човек не наскърбява Бога и срещу никой не е разпалена яростта Му, освен срещу онези, които не признават Неговата ръка във всичко“30. Не мисля, че Бог се обижда, когато забравяме за Него. Мисля, че по-скоро е дълбоко разочарован. Той знае, че се лишаваме от възможността да се доближаваме към Него, като си спомняме за Него и Неговата добрина. В резултат не можем да се радваме на Неговата близост и пропускаме конкретните благословии, които Той е обещал31.
Каня ви всеки ден да си спомняте за величието на Небесния Отец и Исус Христос и какво Те са направили за вас. Като мислите за Тяхната добрина, нека това изгражда връзка между вашите блуждаещи сърца и Тях32. Размишлявайте над Тяхното състрадание и ще бъдете благославяни с повече духовна чувствителност, за да ставате по-подобни на Христос. Размишлявайте над Тяхната съпричастност и това ще ви помага „да остан(ете) верни до края“, докато бъдете „приети в небесата“, за да живеете „с Бога в състояние на нескончаемо щастие“33.
Говорейки за Своя Възлюбен Син, Небесният Отец казва: „Слушайте Него!“34 Докато се вслушвате в тези слова, а също и в Него, с радост и благоговение си спомняйте, че Спасителят обича да възстановява невъзстановимото, да изцелява нелечимите рани, да поправя непоправимото35, Той ще изличи всяка несправедливост, която може да ви бъде причинена36 и ще изцели дори съкрушените сърца37.
Докато съм размишлявал над даровете от нашия Небесен Отец и Исус Христос, съм бил докосван от Тяхната безпределна любов и непонятно за нас състрадание към всички чеда на Небесния Отец38. Това знание е прменяло мен, ще променя и вас. В името на Исус Христос, амин.