Той върви пред нас
Господ ръководи Възстановяването на Своето Евангелие в последните дни. Той има съвършено знание за бъдещето. Той ви кани да се включите в делото.
Мои възлюбени братя и сестри, благодарен съм да бъда с вас на тази обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В поканата да размишляваме как възстановената от Господ Църква в тази последна диспенсация е благославяла нас и обичните ни хора, президент Ръсел М. Нелсън обеща, че преживяванията ни ще бъдат не просто запомнящи се, а незабравими.
Моите преживявания бяха запомнящи се, а сигурен съм, че и вашите са били. Дали ще бъдат незабравими зависи от всеки един от нас. За мен това е важно, тъй като преживяванията при подготовката ми за тази конференция ме промениха и бих желал това да продължи. Позволете да обясня.
Подготовката ми ме отведе до описанието на едно събитие от Възстановяването. Бях чел за него много пъти, но за мен това винаги е било разказ за важно събрание, в което е участвал Джозеф Смит, Пророкът на Възстановяването. Но този път в разказа видях как Господ води нас – Неговите последователи в Неговата Църква. Разбрах какво означава ние, смъртните, да бъдем водени от Спасителя на света, от Твореца, Който знае всичко в миналото, настоящето и бъдещето. Той ни учи стъпка по стъпка и ни води, като никога не ни принуждава.
Събранието, което описвам, е съществено събитие на Възстановяването. Това е едно неделно събрание, проведено на 3 април 1836 г. в храма Къртлънд, Охайо, седем дни след освещаването му. Джозеф Смит описва този велик момент от историята на света съвсем просто. Голяма част от разказа му е записана в раздел 110 на Учение и завети:
„Този следобед аз подпомагах останалите президенти при раздаването на Господната вечеря на Църквата, след като я получихме от Дванадесетте, които имаха привилегията този ден да изпълняват задълженията при свещената маса. След като изпълних това служение за братята си, аз се оттеглих до амвона при спуснати завеси и коленичих заедно с Оливър Каудъри в тържествена тиха молитва. След като станахме от молитвата, и на двамата ни бе разкрито следното видение“1.
„Завесата бе премахната от съзнанието ни и очите на разбирането ни бяха отворени.
Ние видяхме Господ да стои при парапета на амвона пред нас и под нозете Му имаше настилка от чисто злато с цвят като на кехлибар.
Очите Му бяха като пламък от огън, косата на главата Му беше бяла като чист сняг, лицето Му светеше повече от яркостта на слънцето, а гласът Му беше като звука на връхлитащи големи води, тъкмо гласът на Йехова, казвайки:
Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм Този, Който беше убит, Аз съм вашият ходатай пред Отца.
Ето, вашите грехове са ви простени; вие сте чисти пред Мен, ето защо вдигнете глава и се радвайте.
Нека сърцата на братята ви се възрадват и нека сърцата на всичките Ми люде се възрадват, тези, които с всичките си сили построиха този дом за Моето име,
защото ето, Аз приех този дом и името Ми ще бъде тук, и Аз ще се явявам на людете Ми с милост в този дом.
Да, Аз ще се явявам на служителите Си и ще им говоря със собствения Си глас, ако людете Ми спазват Моите заповеди и не осквернят този свят дом.
Да, сърцата на хиляди и десетки хиляди ще ликуват много, вследствие на благословиите, които ще се излеят, и на надаряването, с което Моите служители са били надарени в този дом.
И славата на този дом ще се разпростре по чужди земи; и това е началото на благословията, която ще се излее върху главите на людете Ми. Тъкмо тъй. Амин.
След като това видение свърши, небесата отново ни бяха отворени и пред нас се появи Моисей, и ни предаде ключовете за събирането на Израил от четирите краища на земята и извеждането на десетте племена от северните земи.
След това се появи Илияс и ни предаде диспенсацията на евангелието на Авраам, казвайки, че чрез нас и чрез потомството ни, всички поколения след нас ще бъдат благословени.
След като и това видение свърши, друго велико и славно видение се появи ненадейно над нас, защото Илия, пророкът, който беше взет в небесата, без да вкуси смърт, застана пред нас и каза:
Ето, изпълни се времето, за което бе говорено чрез устата на Малахия, който засвидетелства, че той (Илия) ще бъде изпратен преди да дойде великият и страшен ден Господен,
за да обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите им, за да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие.
Ето защо, ключовете на тази диспенсация се предават във ваши ръце и по това можете да познаете, че великият и страшен ден Господен е близо, тъкмо пред вратите ви“2.
Бях чел този разказ много пъти. Светият Дух ми беше потвърждавал, че е истинен. Но докато изучавах и се подготвях за тази конференция, разбрах по-ясно силата на Господ да води Своите ученици, разкривайки им подробности за делото Си.
Седем години преди Моисей да даде на Джозеф ключовете за събирането на Израил в храма Къртлънд, Джозеф научава от заглавната страница на Книгата на Мормон, че нейната цел е „да покаже на остатъка от дома Израилев, … за да могат те да разберат заветите Господни, че те не са отхвърлени навеки“. През 1831 г. Господ казва на Джозеф, че събирането на Израил ще започне в Къртлънд: „И оттам (Къртлънд), всеки, който Аз поискам, ще тръгне сред всички народи, … защото Израил ще бъде спасен, и Аз ще ги водя“3.
Въпреки че е необходима мисионерска работа за събирането на Израил, Господ вдъхновява Своите ръководители да учат на следното Дванадесетте, които стават някои от нашите първи мисионери: „Помнете, че не трябва да отивате при другите народи, докато не получите своето надаряване“4.
Изглежда храмът Къртлънд е важна част в етап от плана на Господ поради поне две причини. Първо, Моисей е чакал храмът да бъде завършен, за да възстанови ключовете за събирането на Израил. И второ, президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че „Господ е заповядал светиите да построят храм (храмът Къртлънд), в който да може разкрие ключовете на властта и където апостолите да може да бъдат надарени и подготвени да окастрят лозето Му за последен път“5. Въпреки че познатото ни днес храмово надаряване не се извършва в храма Къртлънд, в изпълнение на пророчество, подготвителни храмови обреди са представени там заедно с изливане на духовни проявления, които дават на призованите на мисия обещаното надаряване „със сила свише“,6 което води до значително събиране чрез мисионерска служба.
След като ключовете за събирането на Израил са дадени на Джозеф, Господ вдъхновява Пророка да изпрати членове на Дванадесетте на мисии. Докато изучавах, ми стана ясно, че Господ е подготвил в подробности пътя на Дванадесетте да заминат на мисии в чужбина, където хората са били подготвени да повярват и да ги подкрепят. С времето, чрез техните усилия хиляди са доведени в Господната Възстановена Църква.
Според нашите архиви, между 7 500 и 8 000 души са кръстени по време на двете мисии на Дванадесетте на британските острови. Това поставя основата за мисионерската работа в Европа. До края на 19-и век около 90 000 души се събират в Америка, като повечето идват от британските острови и скандинавския полуостров7. Господ вдъхновява Джозеф и тези верни мисионери, които отиват да се трудят и постигат жътва, която тогава може да е изглеждала отвъд техните собствени възможности. Но Господ, със Своя промисъл и подготовка, прави това възможно.
Спомнете си съвсем ясните и почти поетични думи в раздел 110 на Учение и завети:
„Ето, изпълни се времето, за което бе говорено чрез устата на Малахия, който засвидетелства, че той (Илия) ще бъде изпратен преди да дойде великият и страшен ден Господен,
за да обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите им, за да не би цялата земя да бъде поразена с проклятие.
Ето защо, ключовете на тази диспенсация се предават във ваши ръце и по това можете да познаете, че великият и страшен ден Господен е близо, тъкмо пред вратите ви“8.
Свидетелствам, че Господ е видял далечното бъдеще и знае как да ни води, за да Му помагаме да постига Своите цели в последните дни.
Докато служех в Председателстващото eпископство преди много години, ми бе възложено да следя работата на екип за дизайн и разработка, който създаде това, което наричаме FamilySearch. Внимателно казвам, че „следих“ работата по създаването, а не че съм я „ръководил“. Много блестящи хора оставиха кариерите си и дойдоха да създадат това, което Господ желаеше.
Първото президентство имаше цел да се намали дублирането на обредите. Основното им притеснение беше, че не можеше да се знае дали обредите за даден човек са вече извършени. В продължение на години, или поне за мен сякаш бяха години, от Първото президентство ме питаха: „Кога ще сте готови?“
С молитва, усърдие и личните жертви на изключително способни хора задачата бе изпълнена. Стана стъпка по стъпка. Първата задача беше да направим така, че използването на FamilySearch да е лесно за хората, които не са добри с компютрите. Имаше и други промени, а знам, че ще има и още, защото всеки път, когато работим по посочен чрез вдъхновение проблем, отваряме вратата за допълнителни откровения за също толкова важни, но не очевидни подобрения. Дори и днес FamilySearch постепенно се превръща в това, от което Господ се нуждае за част от Възстановяването, а не само за избягване на дублирането на обреди.
Господ ни позволява да правим подобрения, за да помагаме на хората да опознават и дори обикват своите предци, и да извършват храмови обреди за тях. Сега, както Господ със сигурност е знаел, че ще стане, млади хора учат своите родители и членове от своите райони да работят с компютри. Открих изключителна радост в тази служба.
Духът на Илия променя сърцата на млади и стари, деца и родители, внуци, баби и дядовци. Скоро в храмовете с радост отново ще се правят записвания за извършване на кръщения и други свещени обреди. Желанието да служим на нашите предци нараства и връзката между родители и деца става по-силна.
Господ е видял, че всичко това ще се случва. Той е подготвил план за това, стъпка по стъпка, както е правил с други промени в Своята Църква. Той е подготвил и обучил верни хора, които избират да вършат трудни неща добре. Той е винаги любящ и търпелив, докато ни помага да се учим „ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко“9. Той е сигурен кога и в какъв порядък желае да се случи всичко, но се грижи жертвите често да се превръщат в неочаквани за нас продължаващи благословии.
Завършвам със своята благодарност към Господ, Който е вдъхновил президент Нелсън да ме покани да правя жертви, за да се подготвя за тази конференция. Всеки час и всяка молитва от моята подготовка ми носеха благословии.
Каня всички, които чуват това послание или четат тези слова, да имат вяра, че Господ ръководи Възстановяването на Своето Евангелие и Своята Църква. Той върви пред нас. Той има съвършено знание за бъдещето. Той ви кани да се включите в делото. Той е заедно с вас в това дело. Той има план за вашата служба. А дори докато правите жертви, ще чувствате радост, като помагате на другите да се подготвят за Неговото завръщане.
Свидетелствам, че Бог Отец живее. Исус е Христос. Това е Неговата Църква. Той ви познава и обича. Той ви напътства. Подготвил е пътя за вас. В святото име на Исус Христос, амин.