Обща конференция
Непоклатими в бурите
Обща конференция, април 2022 г.


15:44

Непоклатими в бурите

Когато заблъскат житейските бури, можете да сте непоклатими, защото стоите на канарата на вярата си в Исус Христос.

Мои скъпи братя и сестри, бяхме благословени днес да чуем съветите и насърченията на вдъхновени Божии служители. Всеки от нас, където и да се намира, знае, че живеем във все по-усилни времена. Моля се да успея да ви помогна да оставате непоклатими в бурите и да запазвате мира в сърцето си1.

Трябва да започнем най-напред с това, че всеки от нас е възлюбено чедо на Бог, Който има вдъхновени служители. Тези Божии служители са видели времето, в което живеем. Апостол Павел пише до Тимотей: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена“2.

Всеки, който има очи да вижда знаменията на времената и уши да чува словата на пророците, знае, че това е истина. Големи опасности ни грозят от силите на нечестието. Тези сили нарастват. И така ще става все по-трудно, не по-лесно, да почитаме заветите, които трябва да сключваме и спазваме, за да живеем според Евангелието на Исус Христос.

За тези от нас, които сме загрижени за себе си и за хората, които обичаме, има надежда в даденото от Бог обещание за безопасно място в предстоящите бури.

Следва словесно изображение на това място. То многократно е било описвано от живите пророци. Например, както е записано в Книгата на Мормон, един вдъхновен и любящ баща казва на синовете си как да се укрепват, за да остават непоклатими в житейските бури, които им предстоят: „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, синът Божий, вие трябва да градите основите си; тъй че когато дяволът изпрати мощните си ветрове, да, своите мълнии във вихрушката, да, когато всичките му градушки и мощни бури ви заудрят, той да няма сила над вас да ви завлече долу в бездната на окаяността и безкрайната злочестина поради канарата, върху която сте изградени и която е сигурна основа, основа, върху която ако човеците градят, не могат да паднат“3.

Окаяността и безкрайната злочестина, за които той говори, са ужасните последици от греха, ако не се покаем изцяло от него. Увеличаващите се бури са изкушенията и нарастващите атаки на Сатана. Никога не е било по-важно, отколкото е сега, да разберем как да градим върху тази сигурна основа. За мен няма по-добро място да видим това от последната проповед на цар Вениамин, записана в Книгата на Мормон.

Пророческите слова на цар Вениамин са приложими и за нас днес. Той познавал от собствен опит ужасите на войната. Защитил народа си в битка, уповавайки се на Божията сила. Видял ясно ужасната сила на Луцифер да изкушава, да се опитва да сломява и обезсърчава Божиите чеда.

Поканил както своя народ, така и нас да градим върху сигурната основа на безопасността – Спасителя. Той дава ясно да се разбере, че сме свободни да избираме между правилно и грешно и че не можем да избегнем последиците от тези избори. Говори прямо и рязко, защото знае каква печал ще сполети онези, които може да не се вслушат и да пренебрегнат предупрежденията му.

Ето как той описва последиците от нашия избор да следваме или подтиците на Духа, или нечестивите послания, идещи от Сатана, чиято цел е да ни изкушат и унищожат:

„Защото ето, произнесе се злочестина на оногова, който избере да се подчинява на този (зъл) дух; защото ако той избере да му се подчинява и остане тъй, и умре в греховете си, същият изпива осъждение за собствената си душа, защото той получава като заплата вечно наказание, след като е прегрешил Божия закон, противно на своето собствено знание. …

Ето защо, ако този човек не се покае и остане тъй, и умре като враг на Бога, изискванията на божественото правосъдие събуждат в безсмъртната му душа живо чувство за собствената му вина, което го заставя да се отдръпне от присъствието на Господа и изпълва гърдите му с вина и болка, и мъка, които са като неугасим огън, чийто пламък се възнася во веки веков“.

Цар Вениамин продължава: „О, всички вие, възрастни мъже, а също и вие, младежи, и вие, малки деца, които можете да разберете словата ми, защото аз ви говоря ясно, за да можете да разберете, аз се моля да се пробудите във възпоменанието за ужасното състояние на онези, които са изпаднали в прегрешение“4.

За мен, силата на това предупреждение да се покаем рисува в ума ми картината на неизбежния момент, когато вие и аз ще застанем пред Спасителя след този живот. Желаем от цялото си сърце да не се отдръпнем, а вместо това да вдигнем очи към Него и да Го видим да се усмихва и да казва: „Хубаво, ти си добър и верен слуга! … Влез…“5.

Цар Вениамин дава ясно да се разбере как можем да получим надеждата да чуем тези слова, ако в този живот намерим начин да променим своята същност чрез Единението на Исус Христос. Това е единственият начин, по който можем да градим на сигурна основа и така да стоим непоклатими през бурите от изкушения и предстоящите изпитания. Цар Вениамин описва тази промяна в същността ни с една красива метафора, която винаги ме е разчуствала. Тя е използвана хиляди години от пророците и от Самия Господ. Гласи: трябва да станем като дете – малко дете.

За някои това няма да е лесно за възприемане. Повечето от нас желаят да бъдат силни. Да бъдем като дете може да ни се стори като слабост. Повечето родители чакат с нетърпение деня, когато децата им ще са по-зрели. Но цар Вениамин, разбиращ като всеки смъртен какво означава да си силен и смел мъж, дава да се разбере, че да си като дете не е да проявяваш детинщини. Това е да си като Спасителя, Който се моли на Отца Си за сила да може да върши волята Му и да извърши Единение за греховете на всички чеда на Своя Отец, след което го прави. Същността ни трябва да бъде променена, да стане като на дете, за да получим силата, която трябва да имаме, за да оставаме непоклатими и да чувстваме мир в опасни времена.

Ето вълнуващото описание на цар Вениамин за това как става тази промяна: „Защото естественият човек е враг на Бога и е бил такъв от падението на Адам, и ще бъде такъв во веки веков, освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух и не отхвърли естествения човек, и не стане светия чрез единението на Господа Христа, и не стане като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“6.

Ние изпитваме тази промяна, като сключваме завети с Бог и ги подновяваме. Това ни дава достъп до силата на Единението на Христос, която позволява да се случва промяната в сърцата ни. Можем да я чувстваме всеки път, когато взимаме от причастието, извършваме обред в храма за починал близък, свидетелстваме за Спасителя или се грижим за някой нуждаещ се в ролята си на последователи на Христос.

Чрез тези преживявания, с времето ставаме като деца, способни да обичаме и да се подчиняваме. Заставаме върху сигурна основа. Нашата вяра в Исус Христос ни води до покаяние и спазване на Неговите заповеди. Подчиняваме се и добиваме сили да устояваме на изкушенията, и получаваме обещаното спътничество на Светия Дух.

Същността ни се променя и става като на малки деца, послушни на Бог и по-обичливи. Тази промяна ще ни направи достойни да се радваме на даровете, идващи чрез Светия Дух. Спътничеството на Светия Дух ще ни утешава, напътства и укрепва.

За себе си съм разбрал какво има предвид цар Вениамин, когато казва, че можем да станем като малко дете пред Бог. От редица преживявания съм научил, че Светият Дух говори предимно с тих глас, който се чува най-добре, когато имаме смирено и покорно сърце, като това на дете. Всъщност молитвата, която работи е: „Искам единствено това, което искаш Ти. Само ми кажи какво е то и аз ще го направя“.

Когато заблъскат житейските бури, можете да сте непоклатими, защото стоите на канарата на вярата си в Исус Христос. Тази вяра ще ви води към ежедневно покаяние и постоянно спазване на заветите. Тогава вие винаги ще си спомняте за Него. И през бурите на омраза и нечестие, ще се чувствате уверени и обнадеждени.

Дори повече – ще можете да помагате на другите да застават в безопасност на канарата с вас. Вярата в Исус Христос винаги води към по-голяма надежда и към изпитване на милосърдие към другите, което е истинската любов Христова.

Давам ви моето тържествено свидетелство, че Господ Исус Христос ви е поканил: „Елате при Мене“7. Той ви кани – изпитващ любов към вас и към обичаните от вас хора – да дойдете при Него, за да получите мир в този живот и вечен живот в идния свят. Той е напълно наясно с бурите, през които ще преминавате и които ще ви изпитват като част от плана на щастие.

Умолявам ви да приемете поканата на Спасителя. Като едно смирено и любящо дете, приемете Неговата помощ. Сключвайте и спазвайте заветите, които Той предлага в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Те ще ви укрепват. Спасителят знае за бурите и безопасните места по пътя към дома, при Него и при Небесния Отец. Той познава пътя. Той е Пътят. Свидетелствам за това, в святото име на Исус Христос, амин.