Почитание към Христос и Неговото Евангелие
Нека споменът за това, което са видели очите ни и са почувствали сърцата ни, увеличава нашето удивление от единителната жертва на Спасителя.
Имам един скъп приятел, който е великолепен човек, пенсиониран университетски преподавател, автор на много книги и преди всичко отдаден последовател на Исус Христос. Посещавал е Светите земи десетки пъти, за да участва в конференции, да провежда академични проучвания и да води обиколки. Според него всеки път, когато посещава земите, по които е ходил Исус, той бива възхитен, защото непременно научава нещо ново, изумително и пленително за Спасителя, Неговото земно служение и свиден роден край. Почитанието, с което моят приятел говори за всичко научено в Светите земи, е заразително и това изумление е в основата на големите му житейски постижения и академична работа.
Слушайки за преживяванията му и усещайки ентусиазма му, съм размишлявал колко по-голямо духовно удивление, така да се каже, можем и следва да изпитваме по отношение на Евангелието на Исус Христос и каква разлика може да окаже това в нашето ученичество и стремеж към вечен живот. Удивлението, за което говоря, е чувството на вълнение, почитание или изумление, присъщо на всички, които от все сърце съсредоточават живота си върху Спасителя и Неговите учения и смирено разпознават Неговото присъствие в живота си. Подобно чувство на удивление, внушавано от влиянието на Светия Дух, подбужда ентусиазъм за радостен живот според учението на Христос1.
Писанията съдържат няколко примера за начини, по които това чувство се проявява. Пророкът Исайя например изразява огромната си благодарност за Господ, като се радва в Него2. Хората, чули Исус да проповядва в синагогата в Капернаум, са учудени от Неговото учение и силата, с която Той проповядва3. Това е същото чувство, което прониква във всяка частица от сърцето на младия Джозеф Смит, когато той прочита в Библията първа глава на Посланието на Яков, което го подтиква да търси мъдрост от Бог4.
Мои братя и сестри, когато наистина изпитваме почитание към Исус Христос и Неговото Евангелие, ние сме по-щастливи, имаме по-голям ентусиазъм за Божието дело и разпознаваме Господната ръка във всички неща. Освен това нашето изучаване на Божиите слова е по-съдържателно, молитвите ни – по-целенасочени, поклонението ни – по-благоговейно, службата ни в Божието царство – по-усърдна. Всички тези действия допринасят за по-честото влияние на Светия Дух в живота ни5. По този начин нашето свидетелство за Спасителя и Неговото Евангелие ще бъде укрепвано, Христос ще продължава да живее в нас6 и ние ще бъдем „вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, … като изобилства(ме) в нея с благодарение“7. Когато живеем така, ние ставаме духовно по-устойчиви и се предпазваме от капана на духовната апатия.
Тази апатия се характеризира с постепенна загуба на вълнение за пълноценно участие в Евангелието на Господ. Тя започва, когато чувстваме, че вече сме постигнали цялото ни нужно знание и благословии за щастие в този живот. Това самодоволство, така да се каже, ни кара да приемаме даровете на Евангелието за даденост, а оттам нататък има риск да започнем да пренебрегваме както редовното участие в основните аспекти на Евангелието на Исус Христос8, така и сключените от нас завети. Вследствие на това, постепенно започваме да се отдалечаваме от Господ, способността ни да Го слушаме отслабва9 и ние ставаме безразлични и безчувствени към величието на Неговото дело. В ума и сърцето ни може да проникнат съмнения относно истините, които вече сме приели, и да ни направят уязвими за изкушенията на противника10.
Пастор Ейдън Уилсън Тозер, известен писател и смел християнин, пише: „Самодоволството е смъртен враг на целия духовен растеж“11. Не се ли случва именно това с народа на Нефи, малко след раждането на Христос? Те „започнаха да се учудват все по-малко и по-малко на знамение или изумление от небесата… (не вярвайки) на нищо, което бяха чули и видели“. Така Сатана „заслепи очите им и ги склони да вярват, че учението за Христа е безумно и празно нещо“12.
Мои възлюбени братя и сестри, в Своята съвършена и безпределна любов и познавайки нашата човешка природа13, Спасителят е установил начин, по който можем да се спасим от капана на духовната апатия. Поканата на Спасителя ни дава по-широка перспектива, особено като се има предвид сложния свят, в който живеем: „Поучи се от Мен и послушай словата Ми; ходи в кротостта на Духа Ми и ще имаш мир в Мен“14. Когато приемаме поканата на Спасителя, ние показваме смирение, желание да бъдем учени и надежда да ставаме по-подобни на Него15. Тази покана включва също така да Му служим и да извършваме служение на Божиите чеда „с цялото си сърце, мощ, разум и сила“16. В основата на усилията ни по този път, разбира се, са двете големи заповеди: да възлюбим Господ, нашия Бог, и да възлюбим ближния си, както себе си17.
Този вид поведение е част от божествения характер на Исус и си проличава във всички Негови дела по време на земното Му служение18. Затова, когато съзнателно и искрено се посветим на това да гледаме към Него и да се учим от съвършения Му пример19, ние Го опознаваме по-добре. Засилват се ентусиазмът и желанието ни да усвоим най-висшия стандарт за това как следва да живеем, какъв пример следва да даваме и какви заповеди следва да спазваме. Освен това придобиваме допълнително разбиране, мъдрост, божествен характер и благоразположение към Бог и нашите ближни20. Мога да ви уверя, че способността ни да чувстваме влиянието и любовта на Спасителя в живота си ще се увеличава, усилвайки нашата вяра, нашето желание за праведни действия и мотивацията ни да служим на Него и на другите21. В допълнение, нашата благодарност за благословиите и трудностите, които имаме в земния живот, ще се затвърди и ще стане част от истинското ни поклонение22.
Скъпи мои приятели, всички тези неща укрепват нашето духовно удивление по отношение на Евангелието и ни вдъхновяват с радост да спазваме заветите, които сключваме с Господ – дори по време на изпитанията и трудностите, които преживяваме. Разбира се, за да се получат тези резултати, трябва да се потопим с вяра и истинско намерение в ученията на Спасителя23, стремейки се да превръщаме Неговите качества в част от нашия начин на живот24. В допълнение е нужно да се доближаваме все повече до Него чрез покаяние25, като търсим Неговото опрощение и изкупваща сила в живота си и като спазваме Неговите заповеди. Самият Господ обещава, че ще оправя пътеките ни, ако се уповаваме на Него от все сърце, като Го признаваме във всичките си пътища, а не се облягаме на своя собствен разум26.
Един мъж на име Уес, който присъства на конференцията днес, приел поканата на Христос да се учи от Него и Неговото Евангелие и започнал да изпитва почитание към Неговата любов след 27 години отдалечаване от заветната пътека. Той ми каза, че един ден с него се свързал мисионер по Facebook, старейшина Джоунс, който временно бил преназначен в района на Уес, преди да се върне в първоначалната си мисия в Панама. Когато видял профила на Уес, без дори да знае предварително, че той вече е член на Църквата, старейшина Джоунс почувствал напътствие от Светия Дух и разбрал, че трябва веднага да се свърже с Уес. Той действал бързо според този подтик. Уес бил изумен от неочаквания контакт и започнал да си дава сметка, че Господ го познава, въпреки отдалечеността му от заветната пътека.
От този момент нататък, Уес и мисионерите започнали често да общуват. Старейшина Джоунс и неговият колега извършвали седмични дела на служба и споделяли духовни послания, които помогнали на Уес да възстанови почитанието си към Спасителя и Неговото Евангелие. Това разпалило пламъка на свидетелството му за истината и за любовта на Спасителя към него. Уес почувствал мира, който идва от Утешителя, и получил силата, от която се нуждаел, за да се върне в стадото. Той ми каза, че това преживяване го е върнало духовно и емоционално към живота и му е помогнало да се освободи от горчивите чувства, натрупани през годините в резултат на преживените трудности.
Както отбелязва моят приятел преподавател, за когото споменах по-рано, винаги можем да научим нещо изумително и пленително за Исус Христос и Неговото Евангелие27. Господ е дал прекрасни обещания, които са за всички, включително и за нас, които се стремят да се учат от Него и да превръщат Неговите слова в част от живота си. На Енох Той казва: „Ето, Духът Ми (ще) е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб“28. Чрез Своя служител цар Вениамин, Той заявява: „Вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери“29.
Затова, когато искрено и непрестанно се стремим да се учим от Спасителя и да следваме Неговия пример, обещавам ви в Негово име, че божествените Му качества ще бъдат записани в умовете и сърцата ни30, че ще ставаме по-подобни на Него и че ще ходим с Него31.
Мои скъпи братя и сестри, моля се винаги да изпитваме почитание към Исус Христос и Неговата безрезервна, безпределна и съвършена любов. Нека споменът за това, което са видели очите ни и са почувствали сърцата ни, увеличава нашето удивление от единителната жертва на Спасителя, която може да ни изцелява от нашите духовни и емоционални рани и да ни помага да се доближаваме все повече до Него. Нека се удивляваме на великите обещания, които Отец е в състояние да изпълни и които Той е приготвил за верните:
„Царството е ваше и благословиите му са ваши, и богатствата на вечността са ваши.
И този, който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен“32.
Исус е Изкупителят на света и това е Неговата Църква. Свидетелствам за тези истини във вдъхващото почитание, свято и възвишено име на нашия Спасител, Исус Христос, амин.