Да изцеляваме света
Раните и различията могат да бъдат преодолявани и дори изцелявани, когато почитаме Бог, Който е Отец на всички нас, а също и Неговия Син Исус Христос.
Братя и сестри, през тези славни дни преди Великден сме така благословени да се съберем и да получим съвети и насоки от Божиите служители.
Свещените напътствия и учения от нашия Небесен Отец ни помагат да намираме пътя си в живота през тези опасни времена. Както е било пророкувано, „огньове и… бури“, „войни, слухове за войни, … земетресения“, „всякакъв вид мерзости“1, „мор“2, „глад и трусове“3 унищожават семейства, общности и дори народи.
Има и още един бич, засягащ целия свят – атакуването на вашата и моята религиозна свобода. Това все по-широко разпростиращо се отношение се стреми да премахне религията и вярата в Бог от площадите, училищата, стандартите в обществото и гражданските обсъждания. Противниците на религиозната свобода се стремят да налагат ограничения над изразяването на съкровените убеждения на вярващите. Те дори критикуват и осмиват свързаните с вярата традиции.
Такова отношение изолира хората и омаловажава личните принципи, честността, уважението, духовността и покоя на ума.
Какво представлява религиозната свобода?
Това е свобода на поклонение във всичките му форми – свобода за събиране, свобода на словото, свобода да се действа според религиозните вярвания и свобода другите да правят същото. Религиозната свобода позволява на всеки от нас да решава за себе си в какво да вярва, как да живее и действа според вярата си и какво Бог очаква от него.
Усилията да се ограничава тази религиозна свобода не са нещо ново. През цялата история вярващи са страдали жестоко от ръцете на други хора. Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не са изключение.
От самото начало мнозина търсещи Бог са били привлечени към тази Църква поради нейните божествени учения, включващи вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покаяние, плана на щастие и Второто пришествие на нашия Господ.
Противопоставяне, преследване и насилие са причинявали страдания на нашия пръв пророк от последните дни Джозеф Смит и неговите последователи.
Посред смута от 1942 г., Джозеф публикува 13 основни принципа на разрастващата се Църква, включително следния: „Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат“4.
Неговото заявление се отнася за всички и поощрява свобода и уважение. Това е същността на религиозната свобода.
Пророкът Джозеф Смит също заявява:
„Имам смелостта да заявя пред небето, че по същия начин съм готов да умра в защита правата на всеки презвитерианин, баптист и всеки добър човек от коя да е друга деноминация; защото същият принцип, който би погазил правата на светиите, … ще погази правата на римо-католиците или на коя да е друга деноминация, която може да е непопулярна и твърде слаба да се защити.
Онова, което вдъхновява душата ми, е любовта към свободата – гражданска и религиозна свобода на целия човешки род“5.
При все това, ранните членове на Църквата са атакувани и прогонени на хиляди километри – от Ню Йорк през Охайо до Мисури, където губернаторът издава заповед, според която членовете на Църквата „трябва да бъдат третирани като врагове и да бъдат унищожени или изгонени от щата“6. Те бягат в Илинойс, но мъките им продължават. Тълпа убива пророка Джозеф, мислейки си, че така ще унищожат Църквата и вярващите ще се разпръснат. Но верните остават непоклатими. След смъртта на Джозеф, Бригъм Йънг води хиляди, принудени да избягат, в продължение на 1,300 мили (2 100 километра) на запад до мястото, където днес е щатът Юта7. Моите предци са били сред тези ранни пионери-заселници.
От тези дни на сурово преследване Господната Църква неотклонно се е разраствала, достигайки почти 17 милиона членове, като повече от половината живеят извън Съедините щати8.
През април 2020 г. Църквата отбеляза 200-годишнината от Възстановяването на Евангелието с прокламация към света, подготвена от нашето Първо президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Тя започва така: „Тържествено провъзгласяваме, че Бог обича Своите чеда от всеки народ по света“9.
Нашият възлюбен пророк Ръсел М. Нелсън след това заяви:
„Вярваме, че всички Божии чеда заслужават свобода, добро и справедливо отношение.
Всички сме братя и сестри и всеки от нас е чедо на любящ Отец в небесата. Неговият Син Господ Исус Христос кани всички да дойдат при Него – „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена (2 Нефи 26:33)“10.
Обмислете заедно с мен четири начина, по които обществото и отделните хора биха имали полза от религиозната свобода.
Първо. При религиозната свобода се почита първата и втората голяма заповед, поставяйки Бог в основата на живота ни. В Матей четем:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“11.
„А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“12.
Без значение дали в църква, синагога, джамия или барака с ламаринен покрив, последователите на Христос и всички вярващи със сходно мислене могат да изразяват своето посвещение на Бог, като Му се покланят и служат на Неговите чеда.
Исус Христос е съвършеният пример за такава любов и служба. По време на Своето служение Той се грижи за бедните13, изцелява болните14 и слепите15. Той нахранва гладните16, прегръща малките деца17 и прощава на тези, които постъпват несправедливо спрямо Него и дори Го разпъват18.
В Писанията е описано, че Исус „обикаля да прави благодеяния“19. Така трябва да правим и ние.
Второ. Религиозната свобода насърчава изразяването на вяра, надежда и мир.
Като Църква, ние се присъединяваме към други религии в усилията да пазим хората с всякакви вярвания и убеждение и правото им да говорят за тях. Това не означава, че приемаме техните вярвания, нито те – нашите, но имаме повече общо с тях, отколкото с тези, които желаят да ни накарат да замълчим.
Наскоро представлявах Църквата по време на годишен форум на вероизповеданията на Г-20 в Италия. Бях насърчен, дори укрепен от това, че се срещнах с държавни и религиозни ръководители от целия свят. Осъзнах, че раните и различията могат да бъдат преодолявани и дори изцелявани, когато почитаме Бог, Който е Отец на всички нас, а също и Неговия Син Исус Христос. Великият Лечител на всички е нашият Господ и Спасител Исус Христос.
Имах интересно преживяване към края на речта си. Предишните седем говорители не завършиха по традиционен за дадена вяра начин или в името на Бог. Докато говорех, си помислих: „Дали просто да кажа „Благодаря ви“ и да си седна или да завърша с „в името на Исус Христос“?“ Спомних си кой съм и знаех, че Господ би желал да кажа Неговото име в края на посланието си. Така и направих. Поглеждайки назад, осъзнавам, че това беше моята възможност да изразя вярата си и имах религиозната свобода да споделя своето свидетелство за Неговото свято име.
Трето. Религията вдъхновява хората да помагат на другите.
Когато на религията бъде дадено пространство и свобода да процъфтява, вярващите извършват прости, а понякога героични жестове на служба. Древният еврейски израз „тикун олам“, който означава „да се поправи или изцели света“, днес се въплъщава в усилията на мнозина. Работили сме заедно с католическа благотворителна организация, известна като Каритас Интернешъналис, с ислямската организация за подпомагане и с много еврейски, хиндуистки, будистки, сикхски и християнски организации, като Армията на спасението и Националната християнска фондация. Заедно служим на милиони в нужда, като отскоро помагаме на бежанци от война с палатки, спални чували и хранителни запаси20 и осигуряваме ваксини, включително срещу полиомиелит21 и COVID22. Списъкът какво се прави е дълъг, но и нуждите са много.
Несъмнено хората на вярата, които работят заедно, могат да допринасят за значими промени. В същото време службата от един на един често не се забелязва, но тихо променя живота.
Мисля за примера в Лука, когато Исус Христос помага на вдовицата от Наин. Той, придружен от група последователи, вижда погребалната процесия на единствения син на една вдовица. Без него ѝ предстои емоционална, духовна и дори финансова гибел. Виждайки следите от сълзи по лицето ѝ, Исус казва: „Недей да плачеш“23. Тогава той се допира до носилката с тялото и процесията спира.
„Момче – заповядва Той, – казвам ти, стани.
И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му“24.
Вдигането на мъртвите е чудо, но всяко добро дело и грижа за човек с трудности е заветният начин, по който всички ние също можем да „прави(м) благодеяния“ със знанието, че Бог е с нас25.
И четвърто. Религиозната свобода действа като обединяваща и сплотяваща сила при оформянето на ценности и морални стандарти.
В Новия завет четем, че мнозина се отвръщат от Исус Христос, като роптаят срещу Неговото учение: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?“26.
Все още чуваме това оплакване от хора, които се стремят да премахнат религията от обсъжданията и влиянията. Но ако я няма религията да помага при оформянето на характера и преодоляването на трудности, кой ще прави това? Кой ще учи на честност, благодарност, прошка и търпение? Кой ще проявява милосърдие, състрадание и доброта към забравените и подтисканите? Кой ще приема тези, които са различни, но все пак заслужават да бъдат приети, както всички Божии чеда? Кой ще помага на хората в нужда без да търси отплата? Кой ще почита мира и подчинението на законите повече от модерните тенденции? Кой ще откликне на призива на Спасителя: „Иди и ти прави така“27?
Ние ще правим това! Да, братя и сестри, ще го правим.
Каня ви да отстоявате делото на религиозната свобода. Тя е израз на дадения от Бог принцип на свободата на избор.
Религиозната свобода внася баланс сред борещите се философии. Доброто на религията, нейният обхват и ежедневните жестове на обич, които религията вдъхновява, се умножават, само когато се застъпваме за свободата да изразяваме основните си вярвани и да действаме според тях.
Свидетелствам, че Ръсел М. Нелсън е Божият жив пророк. Свидетелствам, че Исус Христос ръководи и напътства тази Църква. Той извърши Единение за греховете ни, беше разпънат на кръст и възкръсна на третия ден28. Благодарение на Него можем да живеем отново за цялата вечност, а тези, които желаят това, могат да бъдат с нашия Отец в небесата. Заявявам тази истина на целия свят. Благодарен съм за свободата да направя това. В името на Исус Христос, амин.