Заветната пътека – пътят към вечен живот
Пътят към съвършенството е заветната пътека, а Исус Христос е в основата на всички обреди и завети.
Един могъщ крал желаел синът му да управлява едно от кралствата му. За да седне на трона, принцът трябвало да се научи и да израсне в мъдрост. Един ден кралят се срещнал с принца и му споделил своите намерения. Те се разбрали принцът да отиде в друг град и да придобие опит. Там той щял да има трудности, но щял да може да се радва на много добри неща. И така, кралят го изпратил в града, където от принца се очаквало да докаже своята вярност към краля и да покаже, че e достоен да получи привилегиите и отговорностите, които кралят бил приготвил за него. На принца била дадена свободата да избере да получи тези привилегии и отговорности или не, в зависимост от неговите желания и вярност. Убеден съм, че искате да разберете какво се случило с принца. Дали се е върнал, за да наследи кралството?
Скъпи мои братя и сестри, всеки един от нас е принц или принцеса. Ние сме изпратени в земния живот от любящ Небесен Отец, за да се насладим на благословията да имаме тяло, което ще стане безсмъртно чрез Единението и Възкресението на Исус Христос. От нас се очаква да се подготвим за завръщане в Божието присъствие, като докажем, че ще „върш(им) всички неща, които Господ, (нашият) Бог, ще (ни) заповяда“ (Авраам 3:25).
За да ни помогне, Спасителят дойде да ни изкупи и да ни покаже какво е необходимо, за да се завърнем при Бог. Божиите чеда са поканени да дойдат при Спасителя и да станат съвършени в Него. В Писанията поканата да дойдем при Господ се повтаря над 90 пъти, като повече от половината от тях са лични покани от самия Господ. Да приемем поканата на Спасителя означава да участваме в Неговите обреди и да спазваме сключените с Него завети. Исус Христос е „пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6), и Той кани „всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него“ (2 Нефи 26:33).
Нашето изучаване и преподаване на Евангелието задълбочава обръщането ни към Небесния Отец и Исус Христос, и ни помага да ставаме по-подобни на Тях. Въпреки че не всичко е разкрито относно точното време и начина, по който ще бъдат дадени благословиите на възвисяването, ние продължаваме да сме сигурни в тях (М. Ръсел Балард, „Надежда в Христа“, Лиахона, май 2021 г., с. 55).
Алма, висшият свещеник, преподавайки в земята Зарахемла, споделя мъдрата покана от Исус Христос:
„Ето, Той изпраща покана към всички човеци, защото ръцете на милостта Му са протегнати към тях и Той казва: Покайте се и Аз ще ви приема.
Да, Той казва: Елате при Мене и вие ще вземете от плода на дървото на живота“ (Алма 5:33–34).
За да имаме покой в този размирен свят, самият Спасител ни кани да дойдем при Него и да вземем Неговото иго върху себе си (вж. Матей 11:28–29). Ние идваме при Христос, като упражняваме вяра в Него, покайваме се всекидневно, сключваме завети с Бог чрез приемане на обредите на спасение и възвисяване, и устояваме до края чрез спазване на тези завети (Общ наръчник с инструкции: да служим в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 1.2.1, ChurchofJesusChrist.org). Пътят към съвършенството е заветната пътека, а Исус Христос е в основата на всички обреди и завети.
Цар Вениамин учи, че поради заветите, които сключваме, ние ставаме синове и дъщери на Христос, Който ни е родил духовно, и под Негов надслов сме освободени, защото „няма друго име, чрез което идва спасението“ (вж. Мосия 5:7–8). Ние биваме спасени, като устояваме до края чрез „следва(не) примера на Сина на живия Бог“ (2 Нефи 31:16). Нефи съветва, че не всичко е изпълнено, ако просто стъпим на стеснената и тясна пътека, ние „трябва да бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“ (вж. 2 Нефи 31:19–20).
Учението на Христос ни помага да намерим заветната пътека и да останем на нея, а Евангелието е така устроено, че обещаните благословии на Господ се получават чрез свещени обреди и завети. Божият пророк, президент Ръсел М. Нелсън, ни увещава следното в своето послание от 16 януари 2018 г.: „Останете на заветната пътека. Вашата отдаденост да следвате Спасителя, като сключвате завети с Него и след това се стремите да ги спазвате, ще разтваря вратите към всяка духовна благословия и привилегия, подготвена за мъже, жени и деца навсякъде. … Целта, към която се стремим всички ние, е да бъдем надарени със сила в Господния дом, да бъдем запечатани като семейство, да бъдем верни на сключените в храма завети, които ни правят достойни за най-великия Божий дар – вечния живот“ („Да вървим заедно напред“, Лиахона, апр. 2018 г., с. 6–7).
Бог няма да се откаже от личната връзка или да задържи Своите обещани благословии за вечен живот за всеки, който вярно спазва сключените завети. Когато почитаме свещени завети, ние се доближаваме до Спасителя. Старейшина Дейвид А. Беднар вчера ни учи, че евангелските завети и обреди са като компас – те ни напътстват и ни разкриват основната посока, за да дойдем в Христа и да ставаме по-подобни на Него.
Заветите маркират пътя обратно към Бога. Обредите на кръщението и получаването на дара на Светия Дух, ръкополагането в свещеничеството и причастието ни водят до Господния храм, за да участваме в Неговите обреди на възвисяване.
Бих искал да спомена две неща, на които нашият Спасител набляга, за да ни помогне вярно да спазваме заветите:
-
Светият Дух може да ни учи, да ни напомня за ученията на Спасителя и да бъде с нас вовеки (вж. Йоан 14:16, 26). За да ни напътства по заветната пътека, Той може да бъде наш постоянен спътник. Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „В идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“ („Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 96).
-
Спасителят въвежда обреда на причастието, за да може да си спомняме винаги за Него и за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. Кръщението отваря вратите към вечния живот, а причастието ни помага уверено да бързаме напред по заветната пътека. Като вземаме от причастието, това ще бъде свидетелство за Отца, че наистина винаги си спомняме за Неговия Син. И като си спомняме винаги за Него и спазваме Неговите заповеди, винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас. В допълнение към това обещание, Господ подновява обещаното опрощение на греха, докато ние смирено се покайваме за греховете си.
Оставайки верни на сключените завети, ние трябва да се стремим винаги да имаме Духа, Който да ни подготвя да вземаме достойно от причастието, като също така редовно вземаме от причастието, за да имаме винаги Духа с нас.
Когато дъщеря ни беше на пет години, тя имаше детска кола с батерия и обичаше да я кара около дома ни. Една вечер тя дойде при мен и каза: „Татко, колата ми вече не се движи. Може ли да вземем гориво от твоята кола, за да ѝ сложим и тя отново да се движи? Може би има нужда от гориво като твоята кола, за да се движи“.
По-късно забелязах, че батерията на колата е изтощена, така че казах, че след час тя ще може да се движи. С голямо вълнение тя каза: „Да! Ще я закараме на бензиностанцията“. След час тя успя да кара колата, захранвана от заредената батерия, след като просто бях свързал батерията към източник на електроенергия, за да се зареди. След това тя научи, че е важно винаги да презарежда батерията, като я свързва към източник на енергия.
Както дъщеря ни научи връзката между батерията и енергията, която задвижва нейната кола, така ние научаваме за Исус Христос, причастието и Духа. Нуждаем се от Духа, който да ни помага да напредваме през земния живот, вярно спазвайки сключените завети. Нуждаем се и от причастието, за да зарежда с енергия нашата духовна същност. Подновяването на кръщелния завет и вземането от причастието води до вярност на всички други завети. Щастливият край е сигурен, когато с молитва изучаваме и почитаме поканата на Спасителя и се радваме на обещаните от Него благословии. Той казва: „И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден“ (Учение и завети 59:9).
Свидетелствам, че на спазващите завети са обещани „мир в този свят и вечен живот в идния свят“ (Учение и завети 59:23). Свидетелствам, че когато редовно вземате от символите за Спасителя чрез причастието, вие ще имате Неговия Дух за ваш водач по заветната пътека и ще останете верни на сключените завети. В името на Исус Христос, амин.