Вечният принцип на любовта

От старейшина Хюго Монтоя

От Седемдесетте

Любовта на Небесния Отец към всяко от Неговите чеда е реална. Той е готов да помага на всяко от тях.

Вечният принцип на любовта се проявява чрез живот според двете големи заповеди – да възлюбиш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум и да възлюбиш ближния си както себе си¹.

Спомням си моята първа зима тук, в Юта – имаше много сняг. Понеже съм от пустинята Сонора, в първите дни му се радвах, но не след дълго осъзнах, че трябва да ставам по-рано, за да чистя снега пред гаража.

Една сутрин, по време на снежна буря, докато се потях да рина сняг, видях своя съсед да отваря гаража си от другата страна на улицата. Той е по-възрастен от мен и си помислих, че ако успея да свърша скоро, бих могъл да му помогна. Затова се провикнах към него: „Братко, имаш ли нужда от помощ?“.

Той се усмихна и каза: „Благодаря ти, старейшина Монтоя“. След това извади един снегорин от гаража си, включи го и за няколко минути почисти всичкия сняг пред къщата си. После пресече улицата с машината си и ме попита: „Старейшина, имаш ли нужда помощ?“.

Аз се усмихнах и отговорих: „Да, благодаря ти“.

Имаме желание да си помагаме, защото се обичаме и нуждите на моя брат са и мои, а моите – негови. Без значение какъв език говори моят брат или от коя страна идва, ние се обичаме, защото сме братя – чеда на един и същ Отец.

Когато обяви програмата за служението, президент Ръсел М. Нелсън каза: „Ще приложим един по-нов, по-свят подход за полагане на грижи и служение към другите“.² За мен по-свят означава по-личен, по-дълбок, по-подобен на насочения към отделната личност подход на Спасителя, Който казва: „(Да) имате любов помежду си“³.

Не е достатъчно да избягваме да пречим на другите; не е достатъчно да забелязваме нуждаещите се от помощ хора на улицата и да подминаваме. Нека се възползваме от всяка възможност да помагаме на ближните си, дори и да ги срещаме за пръв и последен път в този живот.

Защо да обичаме Бог е първата голяма заповед?

Мисля, че поради това, което Той означава за нас. Ние сме Негови чеда, Той се грижи за нашето благосъстояние, ние сме зависими от Него, а Неговата любов ни предпазва. Неговият план включва свобода на избор, затова вероятно ще допускаме някои грешки.

Той също така позволява да бъдем изпитвани и изкушавани. Но независимо дали грешим или се поддаваме на изкушения, в плана присъства Спасител, за да може да бъдем изкупени и да се завърнем в присъствието Божие.

Несгодите в живота може да ни карат да се съмняваме в изпълнението на обещанията, които са ни дадени. Моля ви, уповавайте се на нашия Отец. Той винаги спазва Своите обещания и можем да научаваме това, на което иска да ни научи.

Дори когато постъпваме правилно, обстоятелствата в нашия живот могат да се променят от добро към лошо, от щастие към тъга. Бог отговаря на молитвите ни според безкрайната Си милост и любов и в определеното от Него време.

Потокът, от който Илия пие вода, пресъхва⁴.
Лъкът от чиста стомана на Нефи се счупва⁵.
Малко момче е дискриминирано и изключено от училище.
Детето, което едни родители дълго време очакват, почива броени дни след раждането си.

Обстоятелствата се променят.

Когато обстоятелствата се променят от добри и положителни към лоши и отрицателни, все още можем да се чувстваме щастливи, защото щастието не зависи от обстоятелствата, а от отношението ни към тях. Президент Нелсън казва: „Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни“⁶.

Можем да бездействаме и да чакаме обстоятелствата да се променят от само себе си или можем да търсим и създаваме нови обстоятелства.

Илия отива до Сарепта, където една вдовица му дава храна и вода⁷.
Нефи прави лък от дърво и ловува животни за прехрана⁸.
Малкото момче седи до прозореца на училището, слуша и си води записки, а днес е учител в начално училище.
Родителите на бебето развиват силна вяра в Спасителя Исус Христос и се уповават на плана на спасение. Любовта им към дългоочакваното от тях дете, което умира внезапно, е по-силна от мъката им.

Когато чувам въпросите: „Татко Небесни, Ти дали Си там? Чуваш ли всичките молитви на деца?“⁹, аз обичам да отговарям: „Той е бил там, сега е там и винаги ще бъде там за вас и мен. Аз съм Негов син, Той е мой Отец и се уча да бъда добър баща като Него“.

Съпругата ми и аз се стремим винаги да сме на разположение на децата си по всяко време, при всякакви условия и по всякакъв начин. Всички деца са уникални, те са много ценни за Бог и без значение какви трудности, грехове и слабости имат, Бог ги обича, ние също.

След като получих призованието си за висш ръководител, в последния ден, преди с моята съпруга да заминем за Солт Лейк, всичките ни деца и техните семейства бяха вкъщи за семейна домашна вечер, на която споделихме своята любов и благодарност. След урока, дадох свещеническа благословия на всяко от децата си. Всички се просълзихме. След благословиите, най-големият ми син благодари от името на всичките ни деца за дълбоката обич, която аз и съпругата ми сме проявявали към тях от раждането им до сега.

Благославяйте децата си независимо дали са на 5 или на 50 години. Бъдете с тях и им помагайте. Въпреки че това да издържаме семействата си е отговорност, установена по божествен проект, ние трябва да намираме и време за забавление с децата си.

Любовта на Небесния Отец към всяко от Неговите чеда е реална. Той е готов да помага на всяко от тях. Не знам как го постига, но успява. Той и Неговият Първороден са единни в изпълнението на делото и славата на Отец „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“¹⁰. Те са ни изпратили Светия Дух, за да ни води, предупреждава и утешава, ако е необходимо.

Отец дава указания на Своя Възлюбен Син да сътвори тази красива земя. Той дава указания и свобода на избор на Адам и Ева. В продължение на години изпраща Свои пратеници, за да можем да получаваме Неговата любов и Неговите заповеди.

Той е в Свещената горичка, отговаряйки на искрения въпрос на младия Джозеф и наричайки го по име. Той казва: „Този е Моят Възлюбен Син! Него слушай!“¹¹.

Вярвам, че най-висшата проява на Божията любов към нас се случва в Гетсиманската градина, където Синът на живия Бог се моли: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш“¹².

Забелязвам, че скромното ми разбиране за Единението на Исус Христос увеличава любовта ми към Бог Отец и Неговия Син, намалява желанието ми да греша и да бъда непокорен и увеличава желанието ми да бъда по-добър и да се справям по-добре.

Исус безстрашно и непоколебимо отива към Гетсиманската градина, уповавайки се на Своя Отец и знаейки, че Сам трябва да изпълни задачата Си. Той изтърпява всички болки и унижения. Той е обвинен, съден и разпънат на кръст. По време на собствената Си агония и страдания на кръста, Исус обръща внимание на нуждите на Своята майка и на Своя възлюбен ученик. Той жертва живота Си.

На третия ден възкръсва. Гробницата е празна; Той застава от дясната страна на Своя Отец. Бог Отец и Исус Христос се надяват да изберем да спазваме сключените от нас завети и да се завърнем в Тяхното присъствие. Това второ състояние не е окончателно за нас; ние не принадлежим на този земен дом, а по-скоро сме вечни същества с временни преживявания.

Исус е Христос, Синът на живия Бог. Той живее и благодарение на това всички Божии чеда ще живеят вечно. Благодарение на Неговата единителна жертва, всички ние можем да живеем заедно с Тях. В името на Исус Христос, амин.