Обща конференция
Имаме сили за трудни неща чрез Него
Обща конференция, октомври 2022 г.


10:53

Имаме сили за трудни неща чрез Него

Ние израстваме в нашето ученичество, когато упражняваме вяра в Господ в трудните моменти.

По време на земното Си служение, Спасителят забелязва един човек, който е сляп. Учениците на Исус Го питат: „Учителю, поради чий грях – негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?“.

Твърдият, любящ и искрен отговор на Спасителя ни уверява, че Той знае за нашите трудности: „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела“1.

Макар и някои трудности да идват поради умишлено неподчинение, ние знаем, че много от житейските трудности идват поради други причини. Какъвто и да е източникът на нашите трудности, те могат да бъдат златна възможност за израстване.

Нашето семейство не бе пощадено от несгодите на живота. Като бях млад, се възхищавах на големите семейства. Много ми харесваха този вид семейства, особено откакто в тийнейджърските си години открих Църквата посредством моя вуйчо Сарфо и съпругата му в Такоради, Гана.

Когато с Хана се оженихме, ние желаехме да се изпълнят нашите патриархални благословии, в които се споменаваше, че ще бъдем благословени с много деца. Обаче преди раждането на нашето трето момче, лекарите ни уведомиха, че Хана няма да може да има друго бебе. За щастие, макар че ситуацията при раждането на Кенет беше животозастрашаваща за него и за майка му, той се роди успешно, а майка му се възстанови. Той беше в състояние да започне пълноценно да участва в живота на семейството ни – включително в посещаването на църковните събрания, ежедневните семейни молитви, изучаването на Писанията, домашните вечери и благотворните развлекателни дейности.

Макар че се наложи да приспособим очакванията си за голямо семейство, бяхме щастливи да прилагаме учения от „Семейството: прокламация към света“ с трите си обични деца. Следването на тези учения добави много смисъл към нарастващата ми вяра.

В прокламацията се казва: „Бракът между мъжа и жената е съществен елемент в Неговия вечен план. Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети“.2 Като прилагахме на практика тези принципи, ние бяхме благославяни.

Обаче един уикенд, по време на службата ми като президент на кол, ние преживяхме вероятно най-тежкото изпитание, което може да се случи на родителите. Семейството ни се върна от църковна дейност и се събра за обяд. След това трите ни момчета излязоха на двора да си играят.

Съпругата ми многократно усещаше, че нещо не е наред. Тя ме помоли да видя как са децата, докато миехме чиниите. Аз мислех, че са в безопасност, тъй като можехме да чуем развълнуваните им гласчета, докато си играеха.

Когато накрая и двамата отидохме да видим как са синовете ни, за наш ужас открихме малкия 18-месечен Кенет в безпомощно състояние в една кофа с вода, извън полезрението на братята си. Веднага го заведохме в болницата, но всички опити да го съживим се оказаха напразни.

Бяхме съкрушени, че няма да имаме възможността да отгледаме нашето скъпоценно дете през този земен живот. Макар и да знаехме, че Кенет вечно ще бъде част от семейството ни, аз започнах да се питам защо Бог позволи тази трагедия да ми се случи, при положение, че вършех всичко, което бе по силите ми, за да увеличавам призованието си. Тъкмо се бях прибрал у дома, след като бях изпълнявал едно от задълженията си да служа на светиите. Защо Бог не можа да види моята служба и да спаси нашия син и нашето семейство от тази трагедия? Колкото повече мислех за това, толкова повече се огорчавах.

Съпругата ми никога не ме обвини за това, че не откликнах на подтиците ѝ, но аз научих един урок, който промени живота ми, и си създадох две правила, които никога да не нарушавам:

Първо правило: Вслушвай се в подтиците на своята съпруга.

Второ правило: Ако по някаква причина не си сигурен, върни се на първото правило.

Макар че тази случка бе разтърсваща и ние все още скърбим, нашето смазващо бреме с времето беше облекчено.3 Със съпругата ми научихме конкретни уроци от тази наша загуба. Започнахме да се чувстваме сплотени и обвързани от храмовите завети, които сме сключили. Знаем, че Кенет ще бъде наш в идния свят, защото е роден в завета. Също така натрупахме и опит, необходим, за да служим на другите и да съчувстваме на болката им. Свидетелствам, че нашето огорчение вече отмина, тъй като упражнявахме вяра в Господ. Продължава да ни е трудно, но научихме заедно с апостол Павел, че „за всичко имам(е) сила чрез Онзи, Който (ни) укрепява“, ако се съсредоточаваме върху Него4.

Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение… и Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни“. Той допълва: „Радостта произлиза от Него и се случва заради Него“5.

Можем да дерзаем и да бъдем изпълнени с мир в трудни времена. Любовта, която чувстваме благодарение на Спасителя и Неговото Единение, става голяма помощ за нас в нашите моменти на изпитание. „Всичко, което в живота е несправедливо (или трудно), може да бъде поправено чрез Единението на Исус Христос“6. Той заповядва: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“7. Той може да ни помага да устояваме на всички видове болка, болести и изпитания, които имаме в земния живот.

Намираме много истории в Писанията за велики и благородни ръководители, каквито са Йеремия, Йов, Джозеф Смит и Нефи, които не са пощадени от трудностите и предизвикателствата на земния живот. Те са смъртни хора, които са се научили да се подчиняват на Господ дори в тежки обстоятелства8.

През ужасните си дни в затвора Либърти, Джозеф Смит извиква: „О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?“9. Господ учи Джозеф да „устои добре“ 10 и обещава, че ако го направи, всички тези неща ще му дадат опит и ще бъдат за негово добро11.

Като размишлявам върху своите преживявания, осъзнавам, че съм научил някои от най-добрите си уроци в най-трудните моменти от моя живот – моментите, които ме извадиха от зоната ми на комфорт. Трудностите, с които се сблъсках като младеж, докато учех за Църквата чрез програмата Семинар, като нов член и като пълновременен мисионер, както и трудностите, които имах по време на образованието си, в стремежа си да увеличавам призованията си и да отглеждам децата си, ме подготвяха за бъдещето. Колкото по-положително и с вяра в Господ реагирам на трудните обстоятелства, толкова повече израствам в моето ученичество.

Трудните моменти в живота ни не трябва да са изненада, след като вече сме стъпили на стеснената и тясна пътека12. Исус Христос се научава на „послушание от това, което пострада“13. Като Го следваме, особено в трудните моменти, можем да израстваме и да ставаме по-подобни на Него.

Един от заветите, които сключваме с Господ в храма, е да живеем според закона за жертвата. Жертвата винаги е била част от Евангелието на Исус Христос. Тя ни напомня за великата единителна жертва на Исус Христос за всички, които са живели или ще живеят на земята.

Мисионерите на старейшина Морисън

Знам, че Господ винаги компенсира нашите праведни желания. Спомняте ли си за многото деца, които ми бяха обещани в моята патриархална благословия? Тази благословия е в процес на изпълнение. Със съпругата ми служихме с няколкостотин мисионери от над 25 страни в мисия Гана Кейп-Кост. Те са ни скъпи като наши собствени деца.

Свидетелствам, че ние израстваме в нашето ученичество, когато упражняваме вяра в Господ в трудните моменти. Когато го правим, Той милостиво ни укрепва и ни помага да носим бремето си. В името на Исус Христос, амин.