Бъдете верни на Бог и на Неговото дело

От старейшина Куентин Л. Кук

От Кворума на дванадесетте апостоли

Всички ние трябва да търсим свое собствено свидетелство за Исус Христос, да обуздаваме страстите си, да се покайваме за греховете си и да бъдем верни на Бог и на Неговото дело.

Миналия октомври с президент М. Ръсел Балард и старейшина Джефри Р. Холанд посетихме Обединеното кралство, където и тримата сме служили като млади мисионери. Имахме привилегията да преподаваме и да свидетелстваме, както и да си припомним ранната история на Църквата на Британските острови, където моят прапрадядо Хибър Ч. Кимбъл и спътниците му са били първите мисионери¹.

Президент Ръсел М. Нелсън, шегувайки се по повод тази задача, отбеляза, че е нещо необикновено трима апостоли да посетят района, в който са служили като мисионери в своята младост. Той сподели как всички желаят да посетят мисията, в която са служили. С широка усмивка и с няколко думи той обясни този прецедент и че ако някога отново има трима апостоли, които 60 години по-рано са служили в същата мисия, те също ще получат подобна задача.

В подготовка за тази задача отново прочетох книгата Life of Heber C. Kimball (Животът на Хибър Ч. Кимбъл), написана от неговия внук, Орсън Ф. Уитни, който по-късно е призован за апостол. Тази книга ми беше дадена от моята прекрасна майка, когато бях на почти 7 години. Подготвяхме се да посетим освещаването на монумента „Това е мястото“, извършено от президент Джордж Албърт Смит на 24 Юли 1947 г.² Тя искаше да знам повече за моя предшественик Хибър Ч. Кимбъл.

Книгата съдържа мъдро изказване, приписвано на президент Кимбъл, което има значение за нашите дни. Преди да го цитирам, нека споделя малко историческа информация.

Докато пророкът Джозеф Смит е затворен в затвора в Либърти, апостолите Бригъм Йънг и Хибър Ч. Кимбъл имат отговорността при много тежки обстоятелства да ръководят изселването на светиите от Мисури. Това изселване става наложително основно поради заповедта за изтребление, издадена от губернатора Лилбърн У. Богс³.

Почти 30 години по-късно Хибър Ч. Кимбъл, който тогава служи в Първото президентство, обмисляйки тези събития със следващото поколение, учи: „Нека ви кажа, че мнозина от вас ще станат свидетели на време, когато ще търпите толкова проблеми, изпитания и преследване, колкото можете да издържите, заедно с много възможности да покажете, че сте верни на Бог и Неговото дело“⁴.

Хибър продължава: „За да посрещнете предстоящите трудности, ще е необходимо да имате свое собствено знание за истинността на това дело. Трудностите ще бъдат от такъв характер, че този, който не притежава това лично знание или свидетелство, ще падне. Ако нямате свидетелство, живейте правилно, призовавайте Господ и не спирайте, (докато) не (придобиете) такова. Ако не направите това, няма да устоите. … Ще дойде време, когато никой мъж или жена няма да може да устоява с взета назаем светлина. Всеки ще трябва да бъде воден от светлината вътре в себе си. … Ако нямате такава, няма да устоите; затова търсете свидетелство за Исус и се дръжте за него, та когато дойдат времена на изпитание, да не се препъвате и падате“⁵.

Всеки от нас има нужда от лично свидетелство за Божието дело⁶ и важната роля на Исус Христос. В раздел 76 на Учение и завети учим за трите степени на слава, където селестиалната слава е сравнена със слънцето. След това терестриалното царство е сравнено с луната⁷.

Интересно е, че слънцето има своя собствена светлина, докато луната отразява „взета назаем“ светлина. Относно терестриалното царство, стих 79 гласи: „Те са онези, които не са доблестни в свидетелството за Исус“. Не можем да придобием селестиалното царство и да живеем с Бог Отец с взета назаем светлина; нуждаем се от свое собствено свидетелство за Исус Христос и Неговото Евангелие.

Живеем в свят, в който беззаконието изобилства⁸, а хората отвръщат сърцата си от Бог заради поученията на човеците⁹. Един от най-въздействащите примери в Писанията, споделящи загрижеността на Хибър Ч. Кимбъл относно търсенето на свидетелство за Божието дело и Исус Христос, се намира в напътствията на Алма към тримата му синове – Еламан, Сивелон и Кориантон¹⁰. Двама от синовете му са верни на Бог и Неговото дело. Но един от тях е взел някои лоши решения. За мен най-важното в напътствията на Алма е това, че той ги споделя като баща за ползата на своите деца.

Най-голямата грижа на Алма, съвпадаща с тази на Хибър Ч. Кимбъл, е всеки от тях да има свидетелство за Исус Христос и да бъде верен на Бог и на Неговото дело.

Когато учи сина си Еламан, Алма дава важно обещание, че тези, които се „уповава(т) на Бога, ще бъд(ат) подкрепен(и) в изпитанията си и в грижите си, и в страданията си и ще бъд(ат) вдигнат(и) в последния ден“¹¹.

Макар Алма да получава проявление, в което вижда ангел, това е рядкост. По-типични са впечатленията от Светия Дух. Тези впечатления могат да бъдат също толкова важни, колкото ангелските проявления. Президент Джозеф Фийлдиг Смит учи: „Впечатленията в душата, идещи от Светия Дух, са далеч по-значими от едно видение. При тях Духът говори на дух – отпечатъкът в душата е далеч по-трудно да се изтрие“¹².

Това ни отвежда до съвета на Алма към неговия втори син, Сивелон. Сивелон е праведен като своя брат Еламан. Напътствието, на което искам да обърна внимание, се намира в Алма 38:12, където е написано: „Гледай също да обуздаваш всичките си страсти, за да можеш да бъдеш изпълнен с любов“.

Обуздавам е интересна дума. Когато яздим кон, ние използваме юзда. Добър синоним на „обуздавам“ би бил направлявам, контролирам или ограничавам. От Стария завет научаваме, че сме възклицавали от радост, когато сме научили, че ще имаме физически тела¹³. Тялото не е зло – то е красиво и много важно – но някои страсти, ако не се употребяват правилно и не се обуздават, могат да ни отделят от Бог и Неговото дело и да вредят на нашето свидетелство.

Нека се съсредоточим върху две страсти – първо върху гнева, а след това върху похотта¹⁴. Интересното е, че когато останат необуздани или неконтролирани, те могат да предизвикват дълбока сърдечна болка, да намаляват влиянието на Духа и да ни отделят от Бог и Неговото дело. Противникът се възползва от всяка възможност да изпълва живота ни с изображения на насилие и неморалност.

В някои семейства често се случва гневен съпруг (или съпруга) да удари своя брачен партньор или дете. През юли участвах в парламентарен форум на всички парламентарно представени партии в Лондон¹⁵. Насилието срещу жените и младежите беше представено като основен световен проблем. Освен към физическо насилие, други прибягват и към вербално насилие. Според Прокламацията за семейството тези, „които безчестят брачния партньор или детето си, … един ден ще бъдат отговорни пред Бог за това“¹⁶.

Вчера сутринта президент Нелсън обърна сериозно внимание на това¹⁷. Моля ви да вземете твърдото решение, че независимо дали вашите родители са упражнявали насилие над вас или не, вие няма физически, вербално или емоционално да упражнявате насилие над вашия брачен партньор и децата си.

В наши дни раздорите и вербалното насилие по социални теми са сред най-сериозните проблеми. В много случаи гневът и изпълненият с насилие език заменят гласа на разума, обсъждането и учтивостта. Мнозина са изоставили наставлението на Петър, старшият апостол на Спасителя, да се стремят да придобиват качества като умереност, търпение, благочестие, братолюбие и милосърдие¹⁸. Изоставили са и Христовото качество, наречено смирение.

Освен да контролираме гнева си и да обуздаваме други свои страсти, ние трябва да водим чист и морален живот чрез контрол на своите мисли, език и действия. Трябва да избягваме порнографията, да преценяваме доколко уместно е това, което гледаме в домовете си, и да избягваме всяка форма на греховно поведение.

Това ни отвежда до съвета на Алма към неговия син Кориантон. За разлика от братята си, Еламан и Сивелон, Кориантон е участвал в морално прегрешение.

Тъй като Кориантон е участвал в неморалност, е необходимо Алма да го учи относно покаянието. Трябва да му каже за сериозността на греха и как да се покае¹⁹.

Така Алма превантивно напътства всички да обуздават страстите си, а вече прегрешилите – да се покаят. На общата конференция през април 2019 г. президент Нелсън дава на членовете мъдро напътствие относно покаянието. Той ясно заявява, че всекидневното покаяние има важна роля в живота ни. „Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие – учи той. – Ежедневното покаяние е пътеката към святост, а светостта ни носи сила“²⁰. Ако Кориантон беше направил това, което президент Нелсън ни съветва, той щеше да се покае веднага, след като започнат нечистите мисли. Нямаше да се случат тежките прегрешения.

Заключителното напътствие, което Алма дава на синовете си, е сред най-важните учения в Писанията. То е свързано с Единението, извършено от Исус Христос.

Алма свидетелства, че Христос ще отнесе греховете²¹. Без Единението на Спасителя, според вечния принцип на правосъдието ще се изисква наказание²². Благодарение на Единението на Спасителя, милостта може да вземе върховенство над правосъдието и да им позволи да се завърнат в присъствието Божие. Добре ще е да се позамислим върху това прекрасно учение.

Никой не може да се завърне при Бог единствено чрез добрите си дела; всички се нуждаем от жертвата на Спасителя. Всички сме допускали грехове и единствено чрез Единението на Исус Христос можем да получаваме милост и да живеем с Бог²³.

Алма също така дава прекрасно напътствие на Кориантон, отнасящо се за всички нас, които преминаваме (или ще преминем) през процеса на покаяние, независимо дали греховете са малки или толкова сериозни, колкото тези на Кориантон. В стих 29 на Алма 42 четем: „И сега, сине мой, аз не искам да се оставиш да бъдеш смущаван от тези неща повече, а нека само греховете ти те смущават, което смущение ще те доведе до покаяние“.

Кориантон следва напътствието на Алма и се покайва, след което служи с чест. Благодарение на Единението на Спасителя, изцелението е достъпно за всички.

В дните на Алма, в дните на Хибър и със сигурност в наши дни, всички ние трябва да се стремим да получим свое собствено свидетелство за Исус Христос, да обуздаваме страстите си, да се покайваме за греховете си, да намираме мир чрез Единението на Исус Христос и да бъдем верни на Бог и на Неговото дело.

В скорошна реч и отново тази сутрин, президент Ръсел М. Нелсън казва това по следния начин: „Умолявам ви да поемете отговорност за своето свидетелство за Исус Христос. Стремете се да получите такова. Задръжте го. Грижете се за него. Подхранвайте го, за да може да се увеличава. След това наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“²⁴.

Благодарен съм, че сега ще чуем президент Нелсън. Свидетелствам, че президент Нелсън е Господният пророк за нашите дни. Обичам и високо ценя прекрасното вдъхновение и напътствие, което получаваме чрез него.

Като апостол на Господ Исус Христос, давам своето сигурно свидетелство за божествеността и реалността на Неговото Единение, в името на Исус Христос, амин.