Модели на ученичество
Когато учим за Христос и Неговите пътища, ние Го опознаваме и обичаме.
Модел на вяра
Тази сутрин нашите две деца и трима внуци в Северна Америка, както и около половината свят, видяха как яркостта на слънцето величествено се издига от изток. Другите ни три деца и седем внуци в Африка, както и другата половина от света, видяха как тъмнината постепенно настъпва, докато слънцето потъва зад хоризонта на запад.
Този древен цикъл на настъпване на деня и нощта е всекидневно напомняне за реалностите, които направляват живота ни и които не можем да променим. Когато уважаваме тези вечни реалности и съгласуваме с тях своите действия, ние усещаме вътрешен мир и хармония. Ако не правим това, усещаме напрежение и нещата не стават според очакванията ни.
Денят и нощта са един пример за моделите, които Бог е дал на всеки, живял някога на земята, за да изяви нещата такива, каквито са. Това е една абсолютна истина на нашето човешко съществуване, която не можем да договорим според желанията си и да ни се размине. Напомня ми се за това всеки път, когато се качвам на самолета от Африка, за да дойда на общата конференция, връщайки часовника на тялото си с 10 часа назад за един ден.
Когато си правим труда да обръщаме внимание, ние виждаме, че Небесният Отец ни е дал достатъчно свидетелства за истината, които да ръководят живота ни, така че да Го опознаваме и да се радваме на мир и радост.
Чрез пророка Джозеф Смит, Духът на Господ потвърждава: „И отново, Аз ще ви дам образец във всички неща, за да не може да бъдете измамени, защото Сатана е навсякъде по земята и той тръгва, мамейки народите“1.
Корихор, антихристът, се поддава на тази заблуда, не вярвайки в съществуването на Бог и пришествието на Христос. Пред него пророкът Алма заявява: „Всички неща свидетелстват, че има Бог; да, тъкмо земята и всичко по нейното лице, да, и движението ѝ, и всичките планети, които се движат в обичайната си форма, свидетелстват, че има един Върховен Творец“2.
Когато Корихор настоява да му се даде знамение, за да може да повярва, Алма прави така, че той да онемее. Смирен от това страдание, Корихор сам признава, че е бил измамен от дявола.
Не е нужно да бъдем мамени. Чудото на разумния живот е непрекъснато пред нас. Един бегъл поглед и кратко размишление върху прелестите на небесата, изпълнени с безброй звезди и галактики, подтикват душата на вярващия да възкликне: „О, Боже мой, … Велик си Ти!“3.
Да, Бог, Нашият Небесен Отец е жив и ни се изявява през цялото време по множество начини.
Модел на смирение
Но за да осъзнаем това, за да повярваме в Бог и да продължим с вяра живота си, нашите сърца трябва да бъдат възприемчиви за Духа на истината. Алма учи, че вярата се предшества от смирение.4 Мормон добавя, че не е възможно човек, който не е „кротък и смирен по сърце“, да има вяра и надежда и да приеме Духа Божий.5 Цар Вениамин заявява, че всеки, който поставя на първо място светската слава, е „враг на Бога“6.
Като се кръщава, за да изпълни всичко, което е право, въпреки че е праведен и свят, Исус Христос показва, че смирението пред Бог е основно качество на Неговите ученици7.
От всички нови ученици се изисква да изявят това смирение пред Бог чрез обреда кръщение. Затова „всички онези, които се смирят пред Бога и пожелаят да бъдат кръстени, и дойдат със съкрушено сърце и каещ се дух, … ще бъдат приети чрез кръщение в Неговата църква“8.
Смирението подтиква сърцето на ученика към покаяние и подчинение. След което Духът Божий може да отнесе истината в това сърце и тя да бъде приета9.
Именно липсата на смирение допринася най-много за изпълнението на пророчеството на апостол Павел в тези последни дни:
„Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,
безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто“10.
Поканата на Спасителя да се учим от Него е покана да отхвърляме светските съблазни и да ставаме като Него – кротки и смирени по сърце. Така можем да вземем върху си Неговото иго и да открием, че то е леко, че ученичеството не е бреме, а радост, както президент Ръсел М. Нелсън толкова често и въздействащо ни е учил.
Модел на обич
Когато учим за Христос и Неговите пътища, ние Го опознаваме и обичаме.
Той ни показва чрез пример, че със смирено отношение наистина е възможно да опознаваме и обичаме Бог Отец с цялото си същество и да обичаме другите така, както обичаме себе си, безрезервно. Неговото служение на земята, по време на което Той поставя и Своята воля, и тялото Си на олтара, е модел за прилагане на принципите, върху които се основава Евангелието. И двата принципа са насочени навън, към другите, и определят нашето отношение към тях, а нямат за цел търсене на лично удовлетворение или слава.
Чудната ирония в тях е, че когато полагаме най-добрите си усилия да обичаме Бог и другите, ние можем да открием своята истинна божествена ценност като синове и дъщери на Бог, заедно с пълния мир и радост, идващи от това преживяване.
Чрез обич и служба ние ставаме едно както с Бог, така и един с друг. Така можем да получим свидетелство от Светия Дух за тази чиста обич – плода, който Лехий определя като „най-сладкия, повече от всичко друго, което (е) вкусвал дотогава“11.
Като прави всичко по силите Си и дава всичко, за да покаже модела на обич към Отца и към нас, Христос получава венеца на цялата власт, именно всичко, което Отец има, тоест възвисяване12.
Нашата възможност да подхранваме в душите си трайна обич към Бог и своите ближни започва в дома със свещени навици, като ежедневно свързване с нашия Отец чрез лична и семейна молитва в името на Неговия Единороден Син, съвместно учене за Тях чрез лично и семейно изучаване на Писанията, съвместно освещаване на Господния ден, лично притежаване на валидна храмова препоръка и употребата ѝ възможно най-често.
Когато всеки от нас индивидуално израства в познанието си за Отца и Сина и в обичта си към Тях, нашата обич и благодарност един към друг също нарастват. Способността ни да обичаме и да служим на хората извън своя дом значително се подобрява.
Нашите постъпки у дома са пречистващата среда за трайно и радостно ученичество. Най-радостните благословии на възстановеното Евангелие, на които със съпругата ми Гладис сме се радвали у дома, са плод на това, че сме се научили как да опознаваме и почитаме Бог в дома си, и да споделяме Неговата обич с нашето потомство.
Модел на служба
Обичта към Бог и службата един към друг, възпитавани у дома, както и службата към другите извън дома, с времето прерастват в милосърдие.
Това резонира с модела на отдадена служба в царството Божие, представян ни от Господните живи пророци и апостоли. Ние ставаме едно с тях.
Тогава можем, чрез тях, да гледаме към Господ „във всяка мисъл“, за да може да не се съмняваме, нито да се боим13.
Подобно на живите Господни пророци и апостоли, „недрата (ни ще) се изпълнят с милосърдие към всички човеци и към домочадието на вярата, (като) добродетелта непрестанно… украсява мислите (ни); тогава ще нараства увереността (ни) … в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата (ни) като небесна роса“.
Заедно с Господните живи пророци и апостоли, ние също можем да участваме в тази общност от вярващи, укрепвани от посветена служба, в която „Светият Дух (е наш) постоянен сподвижник и (наш) скиптър – неизменен скиптър на праведност и истина; и (нашето) господство (е) едно вечно господство, и без принудителни средства то (се) влива (в нас) во веки веков“14. Защото това е обещанието на плана на Отца. В името на Исус Христос, амин.