Все още ли желаете?
Нашето желание е право пропорционално на времето, което прекарваме на свети места.
Една неделя, докато се подготвях да взема от причастието след няколко седмици назначения при една конференция на кол, ми дойде на ум една интересна и въздействаща мисъл.
Докато свещеникът благославяше хляба, думите, които бях чувал безброй пъти преди това, с голяма сила нахлуха в ума и сърцето ми. „(И) Ти свидетелстват, о, Боже, Вечний Отче, че те желаят да вземат върху си името на Твоя Син и си спомнят винаги за Него и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да може винаги да имат Неговия Дух да бъде с тях“.1 Колко пъти сме свидетелствали пред Бог, че „жела(ем)“?
Докато размишлявах над значението на тези свещени слова, думичката желаят ми направи впечатление, както никога преди. Умът и сърцето ми се изпълниха с безброй приятни и скъпи спомени, с обич и благодарност за единителната жертва на Спасителя и за Неговата ключова роля в плана на изкупление на Отца за моето семейство и за мен. След това чух и почувствах дълбоко въздействащите думи на молитвата за водата: „За да може те да Ти свидетелстват… че си спомнят винаги за Него“.2 Ясно си дадох сметка в онзи момент, че спазването на сключените от мен завети трябва да е нещо повече от добри намерения.
Вземането от причастието не е пасивен религиозен ритуал, с който просто се съгласяваме. Това е едно въздействащо напомняне както за реалността на безпределното Единение на Христос, така и за нуждата винаги да си спомняме за Него, така и да спазваме Неговите заповеди. Желанието да се съсредоточаваме върху Спасителя е толкова важно, че то заема централно място в два от най-цитираните стихове в Църквата – молитвите за причастието. Разбирането на истината за това, което Небесният Отец с такова желание предлага на всеки един от нас чрез Своя Единороден Син, следва да ни подтиква винаги да даваме най-доброто от себе си в замяна.
Нашата лична духовна основа изградена ли е здраво върху Исус Христос?
Ако духовната ни основа е плитка и нестабилна, нашето желание може да се влияе от последствията върху социалния ни имидж или от личното ни удобство. Ако пък приемем идеята, че членството в Църквата се състои предимно от старомодни или политически некоректни социални политики, нереалистични лични ограничения и отнемащи времето ангажименти, то тогава нашите заключения относно желанието ще бъдат неправилни. Не трябва да очакваме принципът на желанието да бъде добре приеман сред инфлуенсърите в социалните мрежи, нито пък сред ентусиастите в TikTok. Човешките виждания рядко съвпадат с божествено постановената истина.
Църквата е място, на което се събират несъвършени хора, които обичат Бог и имат желанието да следват Господ Исус Христос. Това желание се корени във факта, че Исус е Христос, Синът на живия Бог. Тази божествена истина може да бъде разбрана единствено чрез силата на Светия Дух. Ето защо, нашето желание е право пропорционално на времето, което прекарваме на свети места, където можем да чувстваме влиянието на Светия Дух.
Ще е от полза за нас да прекарваме повече време в съдържателни разговори, обсъждайки притесненията си с нашия Отец в Небесата, Който ни обича, и по-малко време в търсене мнението на други гласове. Също така бихме могли да заменим ежедневния си информационен поток новини със словата на Христос в Светите писания и със словата на Неговите живи пророци.
Важността, която придаваме на освещаването на Господния ден, плащането на честен десятък, притежаването на валидна храмова препоръка, посещаването на храма и почитането на сключените от нас свещени храмови завети, са все въздействащи показатели за нашето желание и доказателство за нашата отдаденост. Желаем ли да полагаме истински, а не повърхностни усилия да укрепваме вярата си в Христос?
Небесният Отец ни обича съвършено, но тази обич ни се дава с големи очаквания. Той очаква от нас с желание да поставяме Спасителя в центъра на живота си. Спасителят е нашият съвършен пример, Който с желание подчинява волята Си на Отца във всички неща. Той е „пътят, истината и животът“.3 Той по Своя воля извърши Единение за греховете ни. Той по Своя воля облекчава нашите товари, успокоява страховете ни, дава ни сила и ни носи мир и разбиране в сърцата ни в моменти на страдание и мъка.
Обаче вярата в Исус Христос е по избор. „Ако няма(ме) нищо повече от желание да повярва(ме)“4 в Неговото слово – това е началната точка, от която да започнем или да възобновим своето пътешествие на вярата. Словата Му, ако бъдат посети в сърцата ни като семе и отглеждани с голямо старание, ще пуснат корени, а вярата ни ще се превърне в убеждение и ще стане ръководен принцип на действие и сила. Книгата на Мормон е най-въздействащият източник за увеличаване и възстановяване на нашата вяра. Желанието е катализаторът за вярата.
Земният живот, по Божия промисъл, не е лесен, а понякога може да бъде и стресиращ. Обаче „(ние сме), за да мо(жем) да има(ме) радост“!5 Съсредоточаването върху Спасителя и сключените от нас завети ни носи трайна радост! Целта на земния живот е да докажем своето желание. „Голямата задача на живота (и цената на ученичеството) е да разбираме каква е волята на Господ и след това да я изпълняваме“6. Истинското ученичество води до пълнота от радост. Желаем ли да заплатим цената за ученичеството?
Заветната пътека не е просто списък със задачи; тя представлява процес на духовно израстване и задълбочаваща се отдаденост към Господ Исус Христос. Основната цел на всяка заповед, принцип, завет и обред е да изгражда вярата и доверието ни в Христос. Затова решителността ни да съсредоточаваме живота си върху Христос трябва да бъде постоянна – не условна, зависеща от ситуацията или пък повърхностна. Не можем да си позволим ваканция или почивка от желанието си „да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“7. Ученичеството не е евтино, защото спътничеството на Светия Дух е безценно.
Без съмнение Господ е имал предвид нашите дни, докато е споделял притчата за десетте девици. За петте разумни Той казва: „(Те) са взели Светия Дух за свой водач, и не са били измамени“8, докато светилниците на неразумните „угасват“, поради липсата на елей9. Може би словата на Нефи най-добре описват тези членове на Църквата, които някога са били верни: „Той ще (ги) усмири и ще ги приспи с плътско благополучие, тъй че те да кажат: Всичко е добре в Сион“10.
Плътското благополучие се крие в стремежа към светски неща и разчитането на тях, вместо на Христос – с други думи, това е поглед през призмата на света, а не през тази на духовността. Светият Дух ни дава способността да виждаме „нещата такива, каквито са в действителност и каквито ще станат в действителност“11. Единствено „чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“12 и да не бъдете измамени. Ние поставяме Христос в центъра на нашия живот и заявяваме желанието си да спазваме Неговите заповеди, не защото сме слепи, а защото можем да виждаме13.
Какво се случва с неразумните девици? Защо те нямат желание да носят съд с духовен елей? Дали просто не отлагат във времето? Може би те са твърде небрежни, защото им е неудобно или им се струва излишно. Каквато и да е причината, те са заблудени относно решаващата роля на Христос. Това е основният подход за измама на Сатана и причината светилниците на тяхното свидетелство в последствие да останат без духовен елей. Тази притча е метафора за нашите дни. Мнозина изоставят Спасителя и сключените от тях завети много преди да напуснат Неговата Църква.
Живеем в безпрецедентни времена, които древните пророци отдавна са предрекли, дни, в които Сатана „вилнее в сърцата на чедата човешки и… ги подтиква към гняв срещу това, което е добро“14. Твърде много от нас живеят в един виртуален свят пълен със забавления и послания, които атакуват божествената идентичност и вярата в Христос.
Най-въздействащото духовно влияние в живота на едно дете е праведният пример на любящите му родители, баби и дядовци, които с вяра спазват свещените завети, които са сключили. Родителите с добри намерения учат децата си на вяра в Господ Исус Христос, за да могат и те „да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“15. Небрежното и непостоянно спазване на заветите води до духовна небрежност. Духовната вреда често е най-голяма сред нашите деца и внуци. Родители, баби и дядовци, все още ли желаете?
Президент Ръсел М. Нелсън предупреждава, че „в идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“16. Това е ясно и недвусмислено предупреждение да се погрижим за нашите светилници и да увеличим своите духовни запаси от елей. Все още ли желаем да следваме живите пророци? Какво е нивото на духовния елей във вашия светилник? Какви промени във вашия личен живот ще ви помагат по-пълноценно да се радвате на влиянието на Светия Дух?
Днес, както и в дните на Исус, ще има хора, които ще обърнат гръб на Спасителя, понеже нямат желание да приемат цената на ученичеството. С увеличаване на омразната и остра критика срещу Неговата Църква и срещу онези, които Го следват, нашето ученичество ще изисква далеч по-голямо желание да впрягаме сили, да укрепваме духовността си и да не обръщаме внимание17.
Ако духовната ни основа е изградена здраво върху Исус Христос, ние няма да паднем и не е нужно да се страхуваме.
„Ето, Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни“18.
Нека винаги да желаем. В святото име на Господ Исус Христос, амин.