Облечи силата си, Сионе
Всеки от нас трябва да направи искрена и съпроводена от молитва преценка на своите физически и духовни приоритети.
Притчите са отличителен елемент на изключителния подход на преподаване на Господ Исус Христос. С прости думи, притчите на Спасителя са истории, които се използват за сравняване на духовни истини с материални неща и земни преживявания. Например евангелията в Новия завет са изпълнени с учения, при които небесното царство е сравнено със синапово зърно1, скъпоценен бисер2, стопанин и работници в неговото лозе3, десет девици4 и много други. В Писанията е отбелязано, че по време на част от Своето служение в Галилея Господ „без притча не… говор(и)“5.
Обикновено предвиденото значение или послание на дадена притча не е ясно изразено. Вместо това историята само предава божествена истина на човек според неговата вяра в Бог, лична духовна подготовка и желание да бъде учен. Така човек трябва да упражнява своята свобода на избор и активно да „пита, търси и хлопа“6, за да открие истините, съдържащи се в дадена притча.
Горещо се моля Светият Дух да даде просветление на всички нас, докато сега обмисляме важността на притчата за царската сватба.
Царската сватба
„И Исус… им говори с притчи, като казваше:
„Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.
Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си“7.
В древни времена един от най-радостните поводи в живота на юдеите бил сватбеното празненство – събитие, което продължавало седмица или дори две. Подобно събитие изисквало голямо планиране, а гостите били уведомявани много време преди празненствата и им било изпращано напомняне през първия ден. Покана от цар към неговите поданици за подобна сватба като цяло била считана за заповед. При все това, много от поканените гости от притчата не идват8.
„Отказът да присъстват на угощението на царя е съзнателен бунт срещу… царската власт и лична обида както срещу владетеля, така и срещу неговия син. … Това, че един човек отива на нивата си, а друг се занимава със своите (бизнес интереси)“9, отразява техните погрешно подредени приоритети и пълното незачитане от тяхна страна на волята на царя10.
Притчата продължава:
„Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.
И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости“11.
В онези дни традицията повелява домакинът на сватбено празненство, царят в тази притча, да осигури облеклото за гостите на сватбата. Тези сватбарски дрехи били прости, неотличителни одежди, носени от всички присъстващи. Така постът и положението били неразличими и всички на празненството можело да изглеждат равни12.
Хората, поканени от кръстопътищата, да присъстват на сватбата, не са имали времето или средствата да се сдобият с подходящо облекло в подготовка за събитието. Затова е вероятно царят да е дал на гостите дрехи от собствения си гардероб. Всички са получили възможността да се облекат в царски одежди13.
Когато царят влиза в сватбената зала, той оглежда присъстващите и веднага забелязва един подозрителен гост, който не носи сватбарска дреха. Човекът е доведен при него и царят пита: „Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълч(и)“14. По същество, царят пита: „Защо не носиш сватбарска дреха, въпреки че ти е била предоставена такава?“15.
Човекът очевидно не е облечен подходящо за този специален повод, а това, че мълчи, показва, че няма извинение16.
Старейшина Джеймс Е. Талмидж предоставя следния поучителен коментар относно значимостта на действията на човека: „Това, че този гост без подходяща дреха е виновен в небрежност, съзнателно неуважение или някаква по-сериозна обида, е ясно от контекста. Първоначално царят е благ и любезен, като пита само как човекът е влязъл без сватбена дреха. Ако човекът можеше да обясни своя необичаен вид или ако имаше някакво разумно обяснение, сигурно щеше да проговори, но ни е казано, че той мълчи. Поканата на царя била свободно отправена към всички, намерени от слугите, но всеки от тях трябвало да влезе в царския дворец през портата и преди да достигне до банкетната зала, в която щял да дойде самият цар, всеки трябвало да бъде подходящо облечен, но този без дреха някак бил влязъл по друг път, без да мине покрай пазачите до портата, той бил неканен гост“17.
Един християнски автор, Джон О. Рийд, отбелязва, че отказът на човека да носи сватбената дреха е явно неуважение към царя и неговия син. Той не просто е без сватбена дреха, по-скоро е избрал да не носи такава. Той непокорно отказва да се облече подобаващо за повода. Реакцията на царя е бърза и решителна: „Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби“18.
Отсъждането на царя не се дължи основно на липсата на сватбена дреха, а на това, че човекът всъщност е решен да не носи такава. Той желае честта да присъства на сватбеното угощение, но не желае да се съобразява с обичаите на царя. Той иска да прави нещата по своему. Това, че няма подходяща дреха, разкрива вътрешния му бунт срещу царя и неговите указания19.
Мнозина са призовани, а малцина са избрани
Тогава притчата завършва със следните разтърсващи слова: „Мнозина са призовани, а малцина са избрани“20.
Интересно е, че докато работи по своя вдъхновен превод на Библията, Джозеф Смит прави следната промяна на този стих от Матей: „Мнозина са призовани, а малцина са избрани, затова не всеки носи сватбена дреха“21.
Поканата на сватбеното празненство и изборът да се участва в празненството са свързани, но различни неща. Поканата е отправена към всички мъже и жени. Човек може дори да приеме поканата и да седне на празненството, но при все това да не бъде избран да участва, тъй като не носи подходящата сватбарска дреха от обръщане във вярата в Господ Исус Христос и Неговата божествена благодат. Така имаме призива на Господ, а също и нашия личен отговор на този призив, затова може мнозина да бъдат призовани, но малцина – избрани22.
Да бъдем или станем избрани не е специално положение, с което сме удостоени. Вместо това, вие и аз трябва в крайна сметка да изберем да бъдем избрани чрез праведно упражняване на нашата свобода на избор.
Моля, обърнете внимание на употребата на думата избрани в следните познати стихове от Учение и завети:
„Ето, има мнозина призовани, но малцина са избрани. И защо не са избрани?
Защото сърцата им ги теглят толкова много към нещата от този свят и се стремят към почестите на човеците“23.
Вярвам, че заключението от тези стихове е съвсем недвусмислено. Бог няма списък с любимци, към който ние трябва да се надяваме, че някой ден имената ни ще бъдат добавени. Той не ограничава „избраните“ до определен кръг. Вместо това нашите сърца, нашите желания, нашата почит към свещените евангелски завети и обреди, нашето подчинение на заповедите и най-важното, изкупващата благодат и милост на Спасителя определят дали ще бъдем причислени към избраните от Бог24.
„Защото ние се трудим усърдно да пишем, да убеждаваме децата си, също и братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога; понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“25.
Поради натовареността на ежедневието ни и смута на нашия съвременен свят вниманието ни може да бъде отвличано от вечните най-значими истини, а удоволствията, просперитета, популярността и известността да се превръщат в основни приоритети. Краткосрочната ни прекалена ангажираност с „нещата от този свят“ и „почестите на човеците“ може да ни доведе до това да се откажем от духовното си първородство срещу много по-малко от паница вариво26.
Обещание и свидетелство
Повтарям увещанието на Господ към Неговия народ чрез пророка от Стария завет Агей: „Сега така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си“27.
Всеки от нас трябва искрено и с молитва да оценява своите материални и духовни приоритети, за да открива нещата в живота си, които може да пречат на изобилните благословии, които Небесният Отец и Спасителят желаят да ни дават. Със сигурност Светият Дух ще ни помага да виждаме какви сме в действителност28.
Обещавам, че когато по подходящ начин се стремим към духовния дар да имаме очи, които виждат, и уши, които чуват29, ще бъдем благославяни със способността и решителността да укрепваме своята заветна връзка с живия Господ. Ще получаваме и силата на божествеността в живота си30 и в крайна сметка ще бъдем както призовани, така и избрани за празненството на Господ.
„Събуди се, събуди се, облечи силата си, Сионе“31.
„Защото Сион трябва да нараства в красота и святост; пределите му трябва да се разширяват, коловете му трябва да се укрепват, да, истина ви казвам, Сион трябва да се надигне и да облече прекрасните си одежди“32.
С радост споделям свидетелството си за божествеността и действителното съществуване на Бог, нашия Вечен Отец и Неговия Възлюбен Син Исус Христос. Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Спасител и Изкупител, и че е жив. Също така свидетелствам, че Отец и Синът са се явили на момчето Джозеф Смит, поставяйки началото на Възстановяването на Евангелието на Спасителя в последните дни. Моля се всички да се стремим да имаме и да сме благословени с очи да виждаме и уши да чуваме, в святото име на Господ Исус Христос, амин.