Изборът на Наия
Наия играеше пред своя дом, докато нейната леля я извика вътре. “Наия, ще отидеш ли до зеленчуковия магазин, за да купиш моркови за вечеря?”, попита леля й.
“Да!”, каза Наия щастливо. Тя обичаше да ходи до магазина и да помага на леля си.
Наия взе парите, които нейната леля й даде, и по улицата отиде до близкия магазин.
“Трябва да купя моркови за вечеря”, каза Наия на продавача.
Магазинерът сложи морковите в торбата на Наия и й каза колко струват. Наия му даде парите.
“Ето рестото”, каза продавачът, докато й подаваше парите.
Наия му благодари и тръгна към дома. Докато вървеше, погледна парите, които й даде магазинерът. “Върнал ми е твърде много ресто”, си каза тя. “Сега ще мога да запазя тези пари за себе си!”
После Наия спря. “Небесният Отец няма да бъде доволен от мен, ако задържа тези пари”, си помисли тя. “Трябва да бъда честна в моите думи и действия”.
Наия се обърна и се върна в магазина. “Върнахте ми твърде много пари”, каза тя на продавача, като му подаде парите в повече.
Магазинерът взе парите. “Ти си добро момиче”, каза той. След това сложи няколко ябълки в една торба и ги даде на Наия. “Благодаря, че беше честна. Моля те, вземи тези ябълки и ги сподели с твоето семейство”.
Наия почувства топлина и щастие в себе си, докато се прибираше у дома. Знаеше, че Небесният Отец бе останал доволен, защото бе избрала да бъде честна.
Илюстрации Луис Паркър