Предано плаване из Маршаловите острови
Когато плаваме из каменистите плитчини на живота, всеки от нас има полза от ръководството на предани членове, които да ни помогнат да се завърнем в нашия небесен дом.
Древните моряци прекосявали моретата, водени от разположението на слънцето, луната и звездите. През нощта те не изпускали очи от Северната звезда – нейното неизменно местоположение било една небесна котва за моряците, която им помагала да не се отклоняват от своя курс.
На Маршаловите острови в Тихия океан моряците открили друга техника. Там между атолите и островите има постоянни океански течения. Един добре обучен моряк може да преплава стотици мили, следвайки сложна мрежа от течения – всяко е като еднопосочна улица – от един остров или атол до друг. Хората, които знаят къде се намират теченията и накъде те текат, могат да благополучно да отведат останалите пътници до тяхното предназначение.
За членовете на Църквата Исус Христос е нашият съвършен пример, Чиято истинска светлина ни води. Неговите завети и обреди, подобно на морските течения, могат безопасно да ни отведат до нашия небесен дом. За всички нас има и други хора, които служат в делото и го подкрепят заедно с Учителя. В следните разкази трима члена от Маршаловите острови споделят как други хора са им помагали да се ориентират сред каменистите плитчини и бури на живота и са ги отвели при Христос.
Влиянието на една праведна жена
Хиробо Обекетанг се обляга на дивана и се усмихва. Той и неговата съпруга Линда тъкмо са свършили с провеждането семейна домашна вечер с четири от техните деца и сестрите мисионерки. Те също хранят мисионерите с риба, сготвена с очите и опашката – една традиция в Маджуро, столицата на Маршаловите острови. Когато Хиробо описва живота си, той обяснява колко благодарен е за Църквата, за Евангелието и неговото семейство, особено съпругата му.
Сега е юни 2009 г. Преди ден бе създаден кол Маджуро Маршалови острови и Хиробо бе призован да служи като първия изпълнителен секретар на кола. Хиробо, според описанието на новия президент на кол Арлингтън Тибон, е “много, много силен”, един от верните ръководители на острова.
Но Хиробо първи отбелязва, че доскоро нещата били съвсем различни. Всъщност той твърди, че съпругата му е силната – тя е човекът, променил живота му. Той обяснява, “Бях кръстен на осем години, но когато станах на 16, се оказах слабо активен”.
Няколко години по-късно той и Линда започнали да живеят заедно, макара да не били сключили брак. Линда не била член на Църквата. През 2000 г., скоро след като открила, че Хиробо бил кръстен като дете, тя се заинтересувала от Църквата и започнала да се среща със сестрите мисионерки.
“Тя проучваше две години и реши, че иска да се кръсти”, спомня си Хиробо. “Трябваше първо да се оженим, но тогава не се интересувах от това. Бях объркан, наистина оплетен в изкушенията на света. Не разбирах колко важно е семейството и нямах особено желание да слушам когото и да било”.
Макар да не била кръстена, Линда отгледала децата си в Църквата. Всяка година тя искала от Хиробо да се ожени за нея, за да може да се кръсти; всеки път той отказвал. С течение на годините две от техните дъщери се кръстили, но Хиробо не отишъл на кръщенията им.
След това през 2006 г. техният 9-годишен син починал от криза и силна треска. Около 300 члена от окръг Маджуро дошли на погребението, за да подкрепят семейството.
“Тяхната подкрепа ми повлия особено много”, казва Хиробо. “Започнах да мисля, че Бог искаше да ми каже нещо”.
Започнал да мисли как бил причината съпругата му да не може да се кръсти, въпреки че вече бил член на Църквата. “Тя ставаше все по-силна. Наистина започнах да се вдъхновявам от нея”, си спомня той.
“И така, седнах и се замислих как вече бях преполовил живота си. Запитах се, “Все така ли ще продължавам? Имам ли възможност да работя за Бог през втората половина от живота си?” Започнах да се моля и да мисля как да се завърна в Църквата и да започна да работя за Бог”.
Хиробо започнал да се среща с мисионерите и отново да учи ученията. Брат Нелсън Блийк, президент на мисия Маджуро Маршалови острови, се сприятелил с него; други членове направили същото, включително президентът на окръг Арлингтън Тибон. Накрая Хиробо решил да върне и съвсем скоро започнал да посещава не само събранието за причастие, но също Неделното училище и събранието на свещеничеството. Накрая Хиробо взел окончателното решение.
“Когато се върнах, си казах, “Така ще бъде. Това е нещото, което ще правя”. И така животът ми напълно се промени”.
Хиробо и Линда сключили брак на 30 август 2008 г. Той скоро получил Аароновото свещеничество и кръстил съпругата си. Два месеца по-късно Хиробо получил Мелхиседековото свещеничество и бил призован за изпълнителен секретар на окръга.
Хиробо поглежда съпругата си и се усмихва. “Тя не можеше да повярва, че аз този, който я кръсти”, казва той. “Представете си – трябваха й осем години, от 2000 до 2008. Тя е невероятна”.
Примерът на праведния баща
Понякога нашият водач, подобно на моряк, работи с нас, като ни учи какво трябва да знаем, за да можем успешно да плаваме из живота. В много случаи морякът постига това, като ни дава пример, който да следваме. Такъв е случаят с Франк, бащата на Патриша Хориучи.
След като срещнал мисионерите, Франк започва редовно да ги кани за вечеря. Скоро те започнали да го учат. Но никой друг в семейството му не искал да има нещо общо с Църквата. “Когато виждахме, че мисионерите пристигат”, казва Патриша, “всички бягахме – аз и по-малките мои братя и сестри”.
След това Франк бил кръстен от президента на мисия Нелсън Блийк през юли 2007 г. Това било решаващ момент за Патриша и нейните братя и сестри.
“Видях как баща ми започна да се променя”, казва тя. “Знаех, че ако Евангелието можеше да докосне сърцето на моя баща, то можеше да докосне и моето и да промени моя живот. Така реших да уча със сестрите мисионерки и те ме поканиха да изучавам Книгата на Мормон и Библията. Моят брат и аз по-рано се бяхме скарали и не му бях простила. После прочетох в Писанията, че ако ти простиш на другите, Бог ще прости на теб”. (Вж. 3 Нефи 13:14–15.)
Патриша осъзнала, че трябва да прости на брат си, за да започне да променя живота си, за да бъде чиста и да има мир. Това и направила.
“След като изоставих лошото си отношение и станах нов човек, който спазва заповедите, бях толкова развълнувана. Знаех, че трябваше да бъда кръстена, за да мога да стана член на истинната Църквата”, казва тя. “Църквата ми показа правилната пътека. Отдели ме от лошите влияния. Научи ме да уважавам родителите си, да се уча добре в училище и да остана на правилната пътека”.
Влиянието на един праведен мъж
Лидия Каминага, подобно на Хиробо Обекетанг, е родена в Църквата, но става слабо активна през тийнейджърските си години. Но разказът за нейното връщане е толкова интересен, колкото и различен.
Лидия и нейният съпруг, Каминага Каминага, израснали в Църквата и двамата. “Никога не съм се съмнявал относно ученията на Църквата”, казва Каминага. “Винаги съм им вярвал”.
Но за Лидия животът се развил различно. Тя разказва за случилото се, когато била седми клас, “Друг мормон в училището ми нямаше и се почувствах изолирана. Правех онова, което правеха приятелите ми. Приоритетите ми съвсем се объркаха”.
Родителите на Лидия я изпратили в Прово, Юта, САЩ, за да живее с едно семейство, като се надявали тя да се вдъхнови да живее според Евангелието. Макар да научила неща, който по-късно й помогнали в живота, тогава тя нямала интерес да бъде активна в Църквата.
Лидия се върнала на Маршаловите острови през януари 2002 г., само месец след като Каминага се завърнал от мисията си в Япония. Скоро след това те се срещнали. Макар Лидия да не живеела според стандартите на Църквата, Каминага многократно посещавал дома й, казвайки, че искал да се срещне с нейния племенник, Гари Закиъс.
Впоследствие Каминага решава да говори с родителите й за това двамата да започнат да излизат на срещи с Лидия – срещи благотворни и чисти. Въпреки, че те в началото се опитали да го разубедят, Каминага казва, “накрая им казах, “Винаги има шанс тя да се промени”. Когато казах това, чувството в стаята изцяло се промени. Баща й се разплака и каза, “Винаги съм искал тя да се завърне в Църквата. Можеш да опиташ”.
Първоначално Лидия не взела Каминага насериозно. В края на краищата, той бил изряден завърнал се мисионер, а тя не била активна.
“Но той виждаше нещо, което аз не виждах”, обяснява Лидия. Тъй като не излизала с никого, тя се съгласила да се срещат. “Той ме доведе обратно. Тъй като бях негова приятелка, трябваше да оправя стандартите си. Той ми напомни за заветите, които бях сключила при кръщението. Накара ме да си спомня всички неща, които много ми липсваха, като четенето на Писанията и семейната домашна вечер. Каминага и аз служихме заедно. Четохме Книгата на Мормон. Ходехме на срещи край огнището. Той ми показа как да живея по различен начин. Ходенето на Църква се състоеше не само от събрание за причастието, но също от Неделно училище и Общество за взаимопомощ”.
Когато прекарвали време заедно по време на срещи, които били благотворни и извисяващи, животът на Лидия започнал да се променя и свидетелството й се разраствало. Но все още трябвало да изчисти някои неща.
“Връщането бе трудно”, признава тя. “Покаянието не беше лесно, но аз имам много силно свидетелство за покаянието. По много начини нашите срещи се съсредоточаваха върху това да се опознаем взаимно и аз да се завърна в Църквата, да мога да видя нещата по друг начин”.
“Ставаше дума за взаимоотношенията между нас”, добавя Каминага.
Лидия и Каминага се оженили на 28 ноември 2002 г. Година по-късно били запечатани в храма Лаие Хаваи и учили в университет “Бригъм Йънг”– Хаваи. Сега те живеят на Маршаловите острови със своите три деца. Лидия служи като учител на младите мъже и жени в Неделното училище в нейния район, а Каминага служи като президент на Младите мъже.
Както свидетелстват Хиробо, Патриша и Лидия, когато сме търпеливи, постоянни и търсим Господните благословии, много неща стават възможни. Хората, които следват Спасителя и се вслушват в подтиците на Светия Дух могат, подобно на древните моряци, които водели хората у дома, коренно да променят живота на някой друг.
Горе вляво: Хиробо Обекетанг (също показан със семейството си на предишните страници) работи като управител на хотел. Отдолу: Патриша Хориучи ръководи първата конференция за несемейни пълнолетни младежи през юни 2009 г (в дъното вдясно).
“Имам силно свидетелство за покаянието”, казва Лидия Каминага, показана тук със съпруга си и тяхната дъщеря Уелиса.
Снимки Джошуа Дж. Пърки, освен ако не е упоменато друго; снимка на платноход © Getty Images