Ходатаят Исус Христос
Из “The Mediator”, Ensign, май 1977 г., стр. 54–56.
Исус Христос, нашият Ходатай, плаща цената, която ние не можем да платим, така че да може да се завърнем да живеем с нашия Небесен Отец.
Нека ви разкажа една история – една притча.
Някога имало човек, който силно желаел едно нещо. То изглеждало по-важно от всичко друго в живота му. За да реализира своето желание, той влязъл в голям дълг.
Бил предупреден да не влиза в толкова голям дълг и особено за своя кредитор, човекът, който щял да му заеме парите. Но на него му изглеждало толкова важно да има веднага това, което желаел. Бил сигурен, че ще може да плати по-късно.
И така, подписал договор. Щял да изплати дълга по-късно. Не се притеснявал много за него, защото срокът изглеждал много далечен. На момента получил това, което искал, и това му изглеждало по-важно.
Кредиторът винаги бил някъде на заден план в ума му и от време на време правел символични плащания, като мислел, че денят за уреждане на сметката в действителност така и нямало да дойде.
Справедливост или милост?
Но както става винаги, денят дошъл и падежът на договора настъпил. Дългът не бил напълно изплатен. Кредиторът му дошъл и поискал той да изплати всичко.
Едва тогава той осъзнал, че кредиторът имал не само власт да вземе всичко, което той притежавал, но и да го хвърли в затвора.
“Не мога да ти платя, защото не съм в състояние да го направя”, признал той.
“Тогава”, казал кредиторът, “ще взема всичко, което притежаваш, и ще отидеш в затвора. Ти си се съгласил на това. Такъв беше изборът ти. Подписал си договора и сега той трябва да влезе в сила”.
“Не можеш ли да удължиш срока или да ми опростиш дълга?”, помолил длъжникът. “Намери някакъв начин, така че да запазя това, което имам, и да не отида в затвора. Нали вярваш в милостта? Няма ли да имаш милост към мен?”
Кредиторът отговорил, “Милостта е винаги едностранна. Тя би послужила само на теб. Ако бъда милостив към теб, на мен няма да ми бъде платено. Аз искам справедливост. Вярваш ли в справедливостта?”
“Вярвах в справедливостта, когато подписах договора”, отговорил длъжникът. “Тогава тя беше на моя страна, защото мислех, че ще ме закриля. Тогава нямах нужда от милост, нито мислех, че някога ще имам нужда”.
“Именно справедливостта изисква ти да платиш по договора или да понесеш наказание”, отвърнал кредиторът. “Такъв е законът. Ти си се съгласил с него и така трябва да стане. Милостта не може да ограбва справедливостта”.
И така единият търсел справедливост, а другият молел за милост. Никой не можел да получи своето, без да ощети другия.
“Ако не ми опростиш дълга, няма да има милост”, настоявал длъжникът.
“Ако го опростя, няма да има справедливост”, бил отговорът.
Изглеждало, че двата закона не могли да действат едновременно. Те са два вечни идеала, които като че ли си противоречат един на друг. Няма ли начин справедливостта да бъде приложена напълно, както и милостта?
Има начин! Законът за справедливостта може да бъде напълно задоволен и милостта може бъде напълно дадена – но е необходим още някой. Така станало и тогава.
Неговият Ходатай
Длъжникът имал един приятел. Той се притекъл на помощ. Добре познавал длъжника. Смятал, че неразумно рискувал по този начин. Но въпреки това искал да му помогне, защото го обичал. Той застанал между двамата, обърнал се към кредитора и направил следното предложение: “Аз ще платя дълга, ако освободиш този длъжник от договора, така че да запази притежаваното и да не отиде в затвора”.
Докато кредиторът размишлявал над предложението, ходатаят добавил, “Ти настояваше за справедливост. Макар че той не може да ти плати, аз ще го направя. За теб има справедливост и не можеш да искаш повече. Това не би било справедливо”.
Така кредиторът приел предложението.
Ходатаят се обърнал към длъжника. “Ако платя дълга ти, ще приемеш ли мен като твой кредитор?”
“О, да, да”, извикал длъжникът. “Ти ме спасяваш от затвор и си милостив към мен”.
“Тогава”, казал благодетелят, “ти ще изплатиш дълга си на мен и аз ще поставя условията. Няма да бъде лесно, но ще можеш да го изпълниш. Аз ще ти осигуря начин. Не е необходимо да ходиш в затвора”.
И станало така, че кредиторът получил пълната сума. Той получил справедливост. Договорът бил спазен. Длъжникът, на свой ред, получил милост. И двата закона били изпълнени. Тъй като имало ходатай, както справедливостта, така и милостта били задоволени изцяло.
Нашият Ходатай
Всеки от нас живее на един вид духовен кредит, дълг. Един ден договорът по кредита изтича и ще бъде поискана пълната вноска. Колкото и да не ни тревожи това сега, когато неизбежността на този ден настъпи, ние ще се оглеждаме в нестихваща агония в търсене на някого, който и да било, да ни помогне.
И съгласно вечния закон, милостта не може да бъде осигурена, освен ако няма човек, който да има желанието и способността да поеме нашия дълг, да плати цената и да постави условията за нашето изкупление.
Освен ако няма ходатай, освен ако нямаме приятел, пълната тежест на правосъдието ще се стовари върху нас. Пълното плащане за всяко прегрешение, от най-малкото до най-голямото, ще бъде взета от нас до последно.
Но знайте следното: Истината, славната истина, обявява, че такъв Ходатай съществува. “Защото има само един Бог и един Ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос” (1 Тимотея 2:5). Чрез Него милостта може да бъде достояние на всеки от нас, без да се нарушава вечният закон на правосъдието.
Милостта не се получава автоматично. Това става чрез завет с Него. Той поставя условията, своите щедри условия, които включват като нещо абсолютно задължително кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете.
Цялото човечество може да бъде защитено от закона за правосъдието и веднага всеки от нас поотделно може да получи изкупващата и изцеляваща благословия на милостта.
Илюстрация Дан Бър