Напътствието в моята благословия

От Скот Талбът

Служих в мисия Тексас Хюстън Юг като старейшина, говорещ испански. Един ден с моя колега хлопахме по вратите, опитвайки се намерим човек, на когото да преподаваме. Стигнахме до една къща, която имаше огромна дупка в дървената веранда.

Една възрастна жена отвори вратата и ни покани да влезем. Не бях убеден, че тя бе разбрала кои бяхме ние и какво правихме, но беше много учтива. Започнахме да преподаваме първия урок и нещата изглежда вървяха добре. Дойде и моя ред да проповядвам за Джозеф Смит и Първото видение. Гледах как по изражението на жената започна да личи растящо объркване. Беше явно, че тя не успяваше осъзнае какво се опитвах да й обясня.

След като зададох няколко въпроса за това, което бяхме изложили до момента и каква част от него тя бе разбрала, почувствах как започвах да се разстройвам, че тя не схващаше идеята за Първото видение. Изминал бе дълъг ден и последното нещо, което един мисионер иска, е някой да не разбира онова, което той толкова много желае те да осъзнаят като истинно.

В момента, в който почувствах емоциите ми да се превръщат в гняв, си спомних няколко думи от моята патриархална благословия. Това бе един абзац за моето бъдещо семейство, който ме съветваше да преподавам евангелските учения на моите деца. Когато си спомних за този абзац, аз разбрах, че Духът ми казваше да уча тази смирена жена по същия начин, по който бих преподавал на дете.

Започнах да й преподавам по един по-прост и любящ начин. Представих си моите собствени деца, насядали във всекидневната, гледащи мен, техния баща, докато ги учех за Пророка Джозеф Смит. Удивително беше да наблюдавам промяната на лицето й. Веждите й скоро се надигнаха и в очите й се появи светлина. Обърканото изражение се преобрази в интерес и почуда. Когато разказах как Небесният Отец и Исус Христос се явили на Джозеф Смит, сълзи изпълниха нейните очи и потекоха надолу по бузите й. Духът изпълни стаята и раздразнението ми се превърна в голяма радост.

Никога няма да забравя това преживяне. Сега нямам търпение един ден да уча на същите тези принципи моите деца и отново да почувствам тази голяма радост.

Илюстрация Брайън Кол