До следващата среща
Венец от тръни, венец на победа
За мен венецът от тръни е символ за това, че Спасителят познава всички наши скрити болки – и за Неговата способност да ги изцели.
Месец август в Светата земя. Около нас руините на Капернаум трептяха в следобедната жега. Мястото беше очарователно, но както нашия екскурзовод, така и една цикада наблизо звучаха монотонно и умът ми започна да се разсейва.
Но екскурзоводът изведнъж привлече вниманието ми, като посочи дървото, в чиято сянка стояхме, и каза безцеремонно, “Това дърво го наричат “трънен венец”. Погледнах към клоните, покрити с листа. Къде бяха тръните? Пресягайки се внимателно, придърпах един малък клон.
Там, между тънките листа, видях тръните. Тънки и зелени, ужасно остри и дълги, колкото палеца ми, те не можеха да бъда видени от разстояние, по-голямо от метър. Но всеки, който се допре до тези пълни с листа клонки, със сигурност ще почувства болка.
Спомних си за многото картини, на които съм виждал как Спасителят е застанал пред пародията на съд, облечен в пурпурно наметало, с венец от усукани, сухи, покрити с бодли клонки. Изведнъж ми дойде наум, че робът или войникът, получил задачата да свие този венец, може би е избрал да работи с зелени клонки като тези на дървото над мен – не с чупливи, сухи клонки. По-показателното, че целта на венеца била не само да предизвика болка, но да подиграе и осмее.
В древния свят зеленият, пълен с листа венец – обикновено от благоуханни лаврови листа, често бил даван на победители в състезания и битки. Лаврови венци украсявали ликовете на царе и императори. Може би жестокият венец, надянат на челото на Спасителя, бил зелен и с листа в язвително напомняне за тази древна чест. Това е просто предположение, а не учение. Но когато си представя това по този начин, един от аспектите на Евангелието се явява на преден план: Спасителят знае за нашите скърби и има способността да ни изцели.
Поставеното Му наметало било подигравателен символ за царственост. То покривало дълбоките рани от наскоро изстраданото бичуване. По същия начин венецът от тръни би изглеждал като венец на победител, но всъщност би скрил причиняваната от него болка.
Толкова много от нас носят невидими рани. Химнът гласи “В сърцето си аз нося тежка мъка, скрита в мен” (“Господи, ще Те обичам”, Химни, no. 138). Но Спасителят може да я види. Той е добре запознат с личната мъка. През цялото Си служение Той очаква Единението и Възкресението. Въпреки това хората, които Той благославял и изцелявал, не знаели това. Дори учениците Му били в неведение.
Спасителят вижда през “наметалата” и “венците”, които скриват нашите болки от другите. Изстрадал “болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид”, Той е изпълнен с милост и знае как да ни укрепи, когато положим нашето бреме в нозете Му (вж. Алма 7:11–12). Той държи балсама, който може да изцели дори дълбоките и скрити рани. И венецът, който ни дава, е наистина този на победител.
Христос с трънения венец, от Карл Хайнрих Блох, използвано с позволение на Националния исторически музей Фредериксборг в Хилерьод, Дания, да не се копира