Послание на Първото Президентство
Няма Го тука, но възкръсна
Днес от Капернаум, един град на брега на езерото, центъра на служението на Спасителя в Галилея, са останали единствено руини. Там Той проповядвал в синагогата, учил хората на брега и изцелявал по домовете.
В началото на Своето служение Исус прочита един текст от Исаия: “Духът на Господа Иеова е на Мене; защото Господ Ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните” (Исаия 61:1; вж. и Лука 4:18) – тези думи ясно показват, че съществува божествен план за спасението на синовете и дъщерите Божии.
Но проповядването на Исус в Галилея е само едно начало. Човешкият Син трябвало да изпълни ужасна задача на хълм, наречен Голгота.
Арестуван в Гетсиманската градина след Тайната вечеря, изоставен от Своите ученици, заплюван, подложен на изпитания и унижен, Исус вървял бавно към Голгота под тежестта на Своя голям кръст. От триумф пътят му минал през предателство, измъчване и смърт на кръста.
Цитирам думите на песента “The Holy City” (Светият град):
Гледката се промени …
Сутринта бе хладна, студена
когато сянката на кръста се издигна
на самотния хълм1.
За нас нашият Небесен Отец дал Своя Син. За нас нашият по-голям Брат дал Своя живот.
Учителят е могъл да се откаже в последния момент. Но не го направил. Той слязъл по-долу от всички неща, за да може да спаси всички неща: човечеството, земята и целия живот, който някога я е населявал.
Няма думи в християнския свят, които да значат повече от казаните от ангела на Мария Магдалина и другата Мария, когато наближили празната гробница, за да се погрижат за тялото на техния Господ: “Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:5–6).
С тези думи хората, които са живели и умрели, тези, които живеят сега и един ден ще умрат, и онези, които тепърва ще се раждат и умират, биват спасени.
В резултат на Христовата победа над гроба ние всички ще бъдем възкресени. В това се състои изкуплението на душата. Павел пише:
“Има и небесни тела, и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.
Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
Така е и възкресението на мъртвите” (1 Коринтяните 15:40–42).
Ние се стремим именно към селестиална слава. Искаме да живеем именно в присъствието Божие. Именно във вечно семейство желаем да сме членове.
За Този, Който избави всеки от нас от безкрайната смърт, свидетелствам, че е Учител на истината – но Той е повече от Учител. Той е примерът на съвършен живот – но Той е повече от пример. Той е великият Изцелител – но Той е повече от изцелител. Той буквално е Спасителят на света, Синът Божий, Князът на мира, Светият Израилев, тъкмо възкръсналия Господ, Който заявява: “Аз съм първият и последният; Аз съм Този, Който живее, Аз съм този, Който беше убит, Аз съм вашият ходатай пред Отца” (У. и З. 110:4).
“За мен е сладка радостта: Живее Той във вечността!”2
За това свидетелствам.
Няма Го тука, от Уолтър Рейн, да не се копира; Христос и Мария при гробницата, от Джозеф Брики © 2004 IRI
Илюстрация Стийв Кроп