Моят гоблен с понита
Сандра Дженингз, Ню Мексико, САЩ
Имам един гоблен с шарени понита, който бродирах в продължение на около година. Почти го бях завършила, когато открих, че бях допуснала грешка при избора на цвят за едно от понитата. Тъй като този цвят бе приемлив за цвят на пони, забелязах грешката си чак когато видях как цвета на понито се бие със съседните цветове на платното.
Бях съсипана. Бях работила толкова много време върху картината, че мисълта да махна всички бодове с неправилния цвят бе почти непоносима. Със сълзи на очите отворих кофата за боклук и хвърлих вътре гоблена.
Седнах на масата с принадлежностите за бродерия, за да оплача загубата на моя хубав гоблен с понита и да продължа с други проекти. Но не можах да се откажа – не можех просто да изоставя гоблена, в който бях вложила толкова усилия. Отворих кофата и взех обратно гоблена. Открих възел на гърба на неправилния цвят и внимателно го отрязах. Обърнах гоблена и започнах да махам конеца.
Понякога отстраняването ставаше бързо. Друг път не беше толкова лесно. Не бях сигурна как да поправя грешката си. Понякога трябваше да режа конеца бод по бод. Синът ми отбеляза, че е впечатлен как бях готова да свърша цялата тази работа, за да оправя всичко. Все пак това беше само един гоблен.
Докато махах бодовете, започнах да се замислям за покаянието и колко трудно ми е било да поправя някои от грешките, които бях допуснала. За истинското покаяние са нужни силно желание, усилие и страдание, но всичко това си заслужава.
Докато наново бродирах коня, ми беше напомнено, че покаянието позволява на Единението на Исус да премахне петното на греха от живота ми и да ми помогне да започна отново. Моите “понита на покаянието” са закачени на стената у дома, като ми напомнят да върша правилното, никога да не се отказвам, когато нещо не ми достига, и да помня, че чрез покаяние Единението ще компенсира пропуските.