Ребека Суейн Уилямз: постоянна и непоклатима
Въпреки враждебността на нейното семейство към Църквата, тази обърната във вярата жена остава вярна и отдадена на делото.
През юни 1834 г. една застрашена да изгуби наследството си млада майка пише смело и трогателно писмо, в което споделя своята убеденост в Евангелието. Макар със сигурност да е знаела, че шансовете да промени мнението на баща й са малки, Ребека Суейн Уилямз остава непоколебима, въпреки неизбежните последици. Тя заявява на баща си, Айзък, че Книгата на Мормон и Църквата са истинни, точно както Пророкът Джозеф твърди, и че е чула тримата очевидци “да заявяват на открито събрание, че са видели свят ангел да слиза от небесата и да донася плочите, полагайки ги пред очите им”1.
Свидетелството на Ребека е въздействащо не само чрез силата в него, но и заради нейното непоклатимо лично свидетелство и несломима воля. Въпреки отхвърлянето от страна на нейния баща и факта, че съпругът й, Фредерик Г. Уилямз, се отдалечава от Църквата за известно време, Ребека никога не позволява на нейната вяра да се разколебае. Неуморна и непоклатима, за нас днес Ребека е пример за това как да останем непоколебими и постоянни пред най-големите предизвикателства на живота, дори когато най-близките ни хора отхвърлят нашата вяра и се отнасят презрително.
Обръщане във вярата
Родена в Пенсилвания, САЩ, през 1798 г., Ребека Суейн е най-малкото от 10 деца2. Когато е на около девет години, семейството се премества в Ниагара, близо до границата между САЩ и Канада. Те живеят толкова близо до форт Ниагара, че могат да чуят стрелбата, когато фортът бил атакуван по време на войната през 1812 г. Още като малко момиче Ребека показва своето безстрашие. Когато веднъж пътува сама през гората, на пътеката среща мечка. В ръката си има чадър, който отваря и затваря няколко пъти пред муцуната на мечката, след което тя бяга3.
Когато Ребека е на 17 г., тя прекосява езерото Онтарио, за да посети сестра си в Детройт. При пътуването се среща с високия и тъмноок капитан на кораба, Фредерик Грейнджър Уилямз. От честите им срещи интересът бързо прераства в любов и те сключват брак към края на 1815 г. Семейство Уилямз се местят от място на място покрай Западния резерват на Охайо, САЩ, след окончателно се заселват в Къртлънд около 1828 г. Съпругът й започва да практикува медицина и става доста известен с уменията си, като Ребека се учи да му помага при процедурите. Те стават родители на четири деца.
През есента на 1830 г. първите мисионери на Църквата пристигат в Къртлънд. Ребека с интерес слуша мисионерите и присъства на всички техни събрания; тя дори довежда децата си. Фредерик посещава толкова често, колкото му позволява професията. Те изучават Писанията и обсъждат наученото, като Фредерик е по-несигурен в своя ангажимент. Ребека обаче се убеждава в истинността на Евангелието.
Един семеен историк по-късно сравнява Ребека с Ева в Едемската градина: първо тя “вижда нуждата” да поеме изцяло върху себе си евангелския завет4. Тя е кръстена през октомври 1830 г.
Фредерик все още се колебае. Понякога има желанието да не се ангажира с Църквата, но накрая това желание отстъпва поради привързаността му към новата книга с Писания: Книгата на Мормон. Чрез действието на Духа в душата му, той осъзнава истинността на Евангелието и следва примера на Ребека, като се кръщава.
Отдадена служба
Докато Църквата бързо започва да заема централно място в живота на Фредерик и Ребека, в семейството настъпват промени. Фредерик е ръкоположен за старейшина веднага след своето кръщение и потвърждаване. На следващия ден той с ентусиазъм приема призованието да отслужи няколкоседмична мисия с Оливър Каудъри. Очакванията им са мисията да продължи три седмици; тя обаче прераства в 10-месечно пътуване до Мисури. Това продължително отсъствие от дома е първия от много такива периоди за Ребека. Поради мисионерските усилия на Фредерик и неговото призоваване в Първото Президентство, той често отсъства. Ребека, подобно на много жени в ранните години на Църквата, в продължение на дълги месеци се грижи за дома и отглежда децата си без помощта на своя съпруг.
Въпреки заетостта си, Ребека е вярна и служи с желание. Когато пристигат в Къртлънд, Пророкът Джозеф Смит и семейството му отсядат в дома на семейство Уилямз за известно време. Ребека доказва лоялността си към Пророка и неговото семейство, когато в трудни моменти се грижи за тях. Веднъж една шайка заобикаля къщата в търсене на Джозеф. Ребека го маскира в своите шапка и наметало. Така Джозеф може да излезе от къщата и да премине безопасно през тълпата.
През март 1832 г. Ребека отново изключително много помага на Пророка. Тогава една шайка нахлува във фермата на Джон Джонсън в Хайръм, Охайо, и нанася жесток побой на Джозеф Смит и Сидни Ригдън. След като пребиват до безсъзнание Сидни и се опитват да излеят отрова в устата на Джозеф, шайкаджиите намазват Пророка с катран и пера. Когато Ема Смит вижда съпруга си, тя си помисля, че катранът е кръв и припада5. Ребека и Фредерик прекарват нощта, чистейки катрана от кървящото и пребито тяло на Джозеф, като се грижат и за децата на семейство Смит. Подкрепата им се оказва от такава полза, че на сутринта Джозеф намира сили да проповядва.
Споделяне на Евангелието с убеденост
Една от най-трайните надежди на Ребека е нейните роднини, особено баща й, да приемат възстановеното Евангелие и да получат даващите радост благословии на вярата. Тя, подобно на Лехий, вкусва от любовта Божия и желае да я сподели с най-близките си хора (вж. 1 Нефи 8:12). За да направи това, Ребека с нетърпение пише на семейството си, за да разкаже за своето обръщане във вярата и свидетелство и голямата радост, която чувства като член на Църквата.
Обаче обръщането на Ребека силно разгневява баща й. С остър отговор той изисква тя да напусне Църквата. Но Ребека не се поддава. Тя отговаря, по думите на историк на семейството, че “е по-сигурна от всякога в истинността на мормонските учения” и включва своето силно лично свидетелство6. За нейно съжаление това писмо не води до резултата, на който се надява. Баща й заплашва да я лиши от наследство и обещава да спре всякакво общуване с нея, ако не напусне Църквата.
Въпреки всичко Ребека не се предава и продължава своите усилия да сподели Евангелието. През 1834 г. тя пише още едно писмо до баща си – единственото, което е запазено, като подробно описва дълбочината на своята вяра и болката, която чувства от неговия отказ да приеме каквото и да е от мормоните.
Баща й прочел статии във вестниците, които нападали Църквата, особено срещу Книгата на Мормон и свидетелството на тримата очевидци и се опитва да разубеди Ребека с помощта на тези разкази.
“Боли ме да разбера, че умът ти е толкова разтревожен от Книгата на Мормон”, пише тя. Като цитира стихове от Книгата на Мормон и новите откровения на Джозеф Смит, Ребека споделя своето свидетелство за книгата. Тя също обяснява, че тя пророкува за избирането на тримата нейни очевидци. Като доказателство тя цитира древния пророк Етер, който казва, че “от устата на трима очевидци” истинността на книгата ще бъде “потвърдена” (Етер 5:4)7.
След това Ребека обяснява, че лично е общувала с тримата очевидци – Дейвид Уитмър, Мартин Харис и Оливър Каудъри и ги е чула да свидетелстват, че са видели ангели и златните плочи. След като защитава техните свидетелства и репутация, тя увещава баща си да проучи делото. Тя пише, “ако ти и майка познавахте обстоятелствата около това дело така, както ние ги познаваме, убедена съм, че щяхте да му повярвате”8.
Повтаряйки обещанието на Мороний в края на Книгата на Мормон, Ребека умолява роднините си да помолят Бог да “просветли умовете (им) с истината”. След това тя предлага да изпрати мисионер, “способен да проповядва Евангелието такова, каквото Исус го е дал”, за да им помогне допълнително9. Накрая баща й отказва изобщо да има нещо общо с това.
Дори писмата до нейния брат Джон – с когото Ребека е особено близка – се връщат неотворени. На гърба на едно от върнатите писма Джон пише, “Татко ми забранява да чета писмата ти, както и да ти пиша. Сбогом и нека Бог те благославя винаги. Твой брат, Джон”10.
Мисионерските усилия на Ребека обаче се радват на успех с нейната по-голяма сестра Сара Суейн Кларк. Сара се присъединява към Църквата в Мичиган през 1832 г. Дъщерите на Сара също се присъединяват към Църквата и са верни през целия си живот.
Предана докрай
Разочарованието и болката, които Ребека чувства в резултат от избора на баща й не успяват да унищожат любовта й към него. Тя пише: “Сърцето ми ридае за моите близки роднини. … Моля се Господ да те утеши със Своя Свят Дух в зрелите години на живота ти, така че те да бъдат най-добрите ти дни. … Надявам се твоят ум да се успокои относно това дело. Не се съмнявай, че ние сме силни в делото, знаейки, че Господ е начело”11.
Ребека трябва да се справя не само с неверието на своя баща, но и с проблемите на съпруга си да бъде предан на вярата. През 1837 и 1838 г. нейният съпруг Фредерик, тогава член на Първото Президентство, все по-често влиза в конфликт с други ръководители на Църквата. Той дори за известно време напуска Църквата и бива отлъчен. Не след дълго обаче Фредерик се смирява, отново се присъединява към Църквата и умира като пълноправен член. Не разполагаме със сведения за чувствата на Ребека през този период, но тя не се отдръпва от Църквата и остава предана.
Когато слуховете за отпадането на Фредерик достигат до бащата на Ребека в Ню Йорк, Айзък се надява Ребека също да се откаже от вярата си. Ребека обаче му изпраща писмо, в което личи нейната продължаваща вярност. След като прочита нейния отговор, Айзък поклаща глава и казва, “Нито една дума на покаяние”12.
Ребека остава непоколебима в своята защита на Джозеф Смит и възстановената Църква. И въпреки жертвите, причинени от това, че тя избира Църквата пред своя баща, Ребека продължава да го почита. Тя високо цени нещата, които нейният баща я е научил и изразява своята благодарност към него. Тя завършва своето писмо от 1834 г., като отбелязва, “винаги ще помня напътствията … които съм получила от моя обичан Татко”13.
През 1839 г. бащата на Ребека умира. Само три години по-късно тя изгубва своя съпруг. Въпреки тези болезнени трудности вярата и смелостта на Ребека устояват. Когато светиите се отправят на запад към Юта, тя пътува със семейството на сина си Езра и кара свой собствен впряг. По-късно се грижи за една ферма в Мил Крийк. Когато е построен Табернакъла в Солт Лейк и светиите са помолени да дарят според възможностите си, тя дарява комплект сребърни лъжици, които да бъдат използвани при изработката на подноси за разнасяне на причастието. И накрая през 1860 г., макар вече да е с крехко здраве, когато президент Йънг призовава семейството й да се пресели в далечната долина Каш, Юта, тя с желание още веднъж се премества – отново карайки свой собствен впряг.
Ребека почива на 25 септември 1861 г. в Смитфийлд, Юта. Тя остава предана на своята вяра, знание за истината и преживявания. Тя остава “постоянна и непоклатима” докрай (Мосия 5:15).
Илюстрации Ричард Хъл