Евангелска класика
Пречистващата сила на Гетсимания
Брус Р. Маконки е роден на 29 юли 1915 г. в Мичиган, САЩ. Той е подкрепен в Първия съвет на Седемдесетте на 6 октомври 1946 г. и е ръкоположен за апостол на 12 октомври 1972 г. Почива на 19 април 1985 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Това обръщение е отправено на обща конференция на 6 април 1985 г.
Чувствам, и Духът изглежда е съгласен, че най-важното учение, което мога да провъзглася, и най-силното свидетелство, което мога да дам, е за единителната жертва на Господ Исус Христос.
Неговото Единение е най-изключителното събитие, което някога се е случвало и някога ще се случи от Сътворението през всички векове на безкрайната вечност.
То е върховното деяние на доброта и благодат, което само един бог може да изпълни. Чрез него всички отношения и условия на вечния план на спасение на Отца се задействат.
Чрез него се осъществяват безсмъртието и вечния живот на човека. Чрез него всички хора се спасяват от смъртта, ада, дявола и вечното мъчение.
И чрез него всички, които вярват и се подчиняват на славното Божие Евангелие, всички, които са предани и верни и победят света, всички, които страдат за Христос и Неговото слово, всички, които са наказвани и бити в делото на Този, на Когото принадлежим – всички ще станат като своя Творец и ще седят с Него на Неговия престол и ще царуват вечно с Него в безкрайна слава.
Като говоря тези чудни неща, ще използвам собствени думи, макар да може да ви се стори, че това са думи от Писанията, думи, изречени от други апостоли и пророци.
Истина е, че те първо са били прогласени от други, но сега са мои, защото Светият Дух Божий ми е дал свидетелство за тяхната истинност, и сега все едно Господ лично ми ги е разкрил. Така аз съм чул Неговия глас и познавам Неговото слово.
В Гетсиманската градина
Преди две хиляди години извън стените на Ерусалим се намирала приятна градина, наречена Гетсимания, където Исус и неговите близки приятели се оттегляли в размисъл и молитва.
Там Исус учел Своите ученици на ученията на царството и всички те общували с Отца на всички ни, в Чието служение те работили и Чието поръчение изпълнявали.
Това свято място, подобно на Едем, където живял Адам, подобно на Синай, където Иехова дал Своите закони, подобно на Голгота, където Синът Божий дал живота Си в откуп за мнозина, на това свято място безгрешният Син на Вечния Отец взел върху Си греховете на всички хора, при условие, че те се покаят.
Ние не знаем, не можем да кажем, никой смъртен разум не може да обхване пълното значение на извършеното от Христос в Гетсиманската градина.
Знаем, че големи капки кръв избили от всяка Негова пора, докато Той изпил утайките на горчивата чаша, която Неговият Отец Му дал.
Знаем, че Той страдал и тяло и духом повече, отколкото е възможно човек да изстрада без да умре.
Знаем, че по някакъв неразбираем за нас начин Неговото страдание задоволило изискванията на правосъдието, откупило каещите се души от болките и наказанията на греха и осигурило милостта за онези, които вярват в Неговото свято име.
Знаем, че Той лежал по лице на земята, докато болката и агонията на безкрайното бреме Го карали да трепери и да желае да можеше да не пие от горчивата чаша.
Знаем, че един ангел дошъл от небесата, за да Го укрепи в Неговото ужасно изпитание, като предполагаме, че това бил великия Михаил, който пръв падна, за да могат човеците да бъдат.
Доколкото можем да преценим, тази безкрайна агония – това безподобно страдание, продължило три или четири часа.
Неговото арестуване, съд и бичуване
След това – след като тялото Му било измъчено и изтощено,Той се изправил пред Юда и останалите въплътени дяволи, някои членове на самия Синедрион; бил отведен с въже на врата, като обикновен престъпник, за да бъде съден от най-големите престъпници, които като юдеи заемали мястото на Аарон, а като римляни – упражнявали властта на Кесаря.
Те го отвели при Анна, Каиафа, Пилат, Ирод, след което пак при Пилат. Бил обвиняван, проклинат и удрян. Противната им слюнка се стичала по лицето Му, докато злобни удари още повече отслабвали Неговото обзето от болка тяло.
С пръчки те обсипали гърба Му с удари. Кръв се стичала по лицето Му, докато венец от тръни пробождал треперещата Му вежда.
Но като връх на всичко Той бил бичуван, ударен 40 пъти без един, бичуван с бич, в чиито краища били вплетени остри кости и режещи парчета метал.
Мнозина умирали само от бичуването, но Той се изправил от страданията Си, за да може да умре от позорна смърт на жестокия кръст на Голгота.
След това Той понесъл Своя кръст, докато се свлякъл от тежестта, болката и агонията на всичко това.
На кръста
Накрая, на хълм, наречен Голгота – отново извън стените на Ерусалим, докато безпомощни Негови ученици гледали и със собствените си тела чувствали агонията на близката смърт, римските войници Го приковали на кръста.
С големи чукове те забили железни клинове в ходилата, дланите и китките Му. Наистина, Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония.
След това кръстът бил издигнат, така че всички да могат да виждат и зяпат, да кълнат и осмиват. И те правили това с пълна злоба, в продължение на три часа, от 9 сутринта до обяд.
След това небето почерняло. Тъмнина покрила земята в продължение на три часа, така както станало сред нефитите. Появила се силна буря, сякаш Богът на самата природа агонизирал.
И това наистина било така, защото докато Той висял на кръста още три часа, от обяд до 3 следобед, цялата безкрайна агония и безмилостните болки на Гетсиманската градина се повторили.
И накрая, когато единителната агония взела своя дан – когато победата била спечелена, когато Синът Божий изпълнил волята на Своя Отец във всички неща – тогава Той казал, “Свърши се” (Иоана 19:30) и доброволно предал Своя дух.
В света на духовете
Когато мирът и утехата на милостивата смърт Го освободили от болките и скърбите на земния живот, Той влязъл в рая Божий.
Когато дал душата Си принос за изкупление на греха, Той бил подготвен да види Своето потомство, според пророческото слово.
Това потомство, включващо всичките свети пророци и верни светии от изминали векове, както и всички, взели върху си Неговото име, и бидейки духовно родени от Него, станали Негови синове и дъщери, точно както е с нас; всички те били събрани в света на духовете, за да видят Неговото лице и да чуят Неговия глас.
След около 38 или 40 часа – три дни според начина, по който юдеите измервали времето, нашият благословен Господ отишъл при гробницата на ариматееца, където Неговото отчасти балсамирано тяло било положено от Никодим и Иосиф от Ариматея.
Неговото възкресение
После, по начин неразбираем за нас, Той взел това тяло, което още не било видяло изтление, и го вдигнал в славното безсмъртие, което Го сторило подобен на Неговия възкресен Отец.
Тогава Той получил цялата власт на небето и на земята, придобил вечно възвисяване, явил се на Мария Магдалина и мнозина други и се възнесъл на небесата, където седнал отдясно на Бог Отец Всемогъщи, за да царува завинаги във вечна слава.
Неговото вдигане от смъртта на третия ден увенчало Единението. Отново, по някакъв неразбираем за нас начин от Неговото Възкресение се ползват всички хора, така че всички ще се вдигнат от гроба.
Както Адам донесъл смърт, така Христос донесъл живот; както Адам е отец на смъртността, така Христос е отец на безсмъртието.
И без тях двете, смъртността и безсмъртието, човекът не може да изработи спасението си и да се въздигне във висините отвъд небесата, където богове и ангели завинаги обитават във вечна слава.
Знание за Единението
Сега, Христовото Единение е най-основното и съществено учение на Евангелието, а е най-малко разбраното от всички дадени чрез откровение истини.
Много от нас имат повърхностно знание и се осланят на Господ и Неговата доброта, за да преминат през изпитанията и опасностите на живота.
Но ако ще трябва да имаме вярата на Енох и Илия, ние трябва да вярваме в това, в което вярвали те, да знаем това, което знаели те, и да живеем така, както живели те.
Нека ви поканя да се присъедините към мен в придобиването на солидно и сигурно знание за Единението.
Трябва да отхвърлим човешките философии и мъдростта на мъдрите и да се вслушваме в този Дух, който ни е даден, за да ни води към всяка истина.
Трябва да изучаваме Писанията, приемайки ги за разума, волята и гласа Господни, самата сила Божия за спасение.
Когато четем, размишляваме и се молим, в ума ни ще се разкрие гледката на трите Божии градини – Едемската, Гетсиманската и градината с празната гробница, където Исус се явил на Мария Магдалина.
Сътворението, Падението и Единението
В Едемската градина ще видим всички неща, създадени в тяхното райско състояние – без смърт, създаване на потомство и изпитателни преживявания.
Ще осъзнаем, че това Сътворение, сега непознато на човека, било единствения начин да се осигури Падението.
След това ще видим как Адам и Ева, първия мъж и първата жена, загубват своето състояние на безсмъртна и райска слава, за да станат първата смъртна плът на земята.
Земният живот, включващ създаването на потомство и смъртта, ще навлезе в света. И заради прегрешението ще започне едно изпитателно състояние.
След това в Гетсиманската градина ще видим как Синът Божий изкупва човека от телесната и духовната смърт, на които сме станали жертва заради Падението.
И накрая, пред празната гробница, ние ще осъзнаем, че Христос, нашият Господ, е разкъсал оковите на смъртта и е застанал вечно триумфиращ над гроба.
Така Сътворението е баща на Падението, а чрез Падението идва смъртността; чрез Христос идват безсмъртието и вечният живот.
Ако не е било падението на Адам, чрез което да дойде смъртта, нямало е да има Единението на Христос, чрез което да дойде животът.
Неговата единителна кръв
И сега, що се отнася до това съвършено Единение, извършено чрез проливането на Божията кръв – свидетелствам, че то се извършило в Гетсиманската градина и на Голгота, и що се отнася до Исус Христос, свидетелствам, че Той е Сина на Живия Бог, и че е бил разпънат за греховете на света. Той е наш Господ, наш Бог и наш Цар. Това знам сам за себе си, независимо от който и да било друг човек.
Аз съм един от Неговите свидетели, и в някой бъдещ ден ще докосна с пръсти белезите от пирони по Неговите ръце и крака и ще намокря стъпалата Му със сълзите си.
Но тогава няма да знам по-добре, отколкото знам в момента, че Той е Сина на Всемогъщия Бог, че Той е нашия Спасител и Изкупител и че спасението идва в и чрез Неговата единителна кръв и по никакъв друг начин.
Нека Бог даде на всички ни да ходим в светлина, както Бог, нашият Отец е светлината, така че, според обещанията, кръвта на Исус Христос, Неговия Син, да пречисти всички ни от всеки грях.
DETAIL FROM NOT MY WILL, BUT THINE, BE DONE, BY HARRY ANDERSON © PACIFIC PRESS PUBLISHING
Фрагмент от Тома Неверни, от Карл Хайнрих Блох, използвано с позволение на Националния исторически музей Фредериксборг в Хилерьод, Дания.