Заветът е вечен
Когато се стигне до решения, които съм взимала като част от завета си с любящия Небесен Отец, няма значение какво казва света.
Когато бях девойка, нашата президентка на Младите жени даде на всяка млада жена подарък: снимка на храма. Тя ни говори за завети и водене на чист живот. После ни насърчи да си поставим за цел един ден да отидем в храма.
Приех съвета на тази сестра присърце и реших да превърна подготовката си в приоритет. Тогава в Коста Рика нямаше храм, но от неотдавнашното си кръщение знаех какво е завет и очаквах с нетърпение възможността да сключа допълнителни завети с Господ.
Тогава никой друг в моето семейство не беше член на Църквата, така че Евангелието не беше преподавано у дома. Въпреки това реших, че мога самостоятелно да изуча евангелските стандарти и да ги следвам. Моята подготовка включваше посещение на семинара, макар той да се провеждаше много рано сутринта. Тя включваше да не излизам на срещи, докато не навърша 16 г. И тя означаваше да живея според закона за целомъдрието – със сигурност нещо непопулярно и рядко срещано сред повечето мои връстници, но нещо, което знаех, че мога да изпълня, защото бях сключила завет с Господ да го направя.
Изучаването на Писанията, както в семинара, така и самостоятелно, укрепи решителността ми да водя целомъдрен, чист живот. Помня как бях особено вдъхновена от двете хиляди млади воини. Както е казано в Алма 53:20–21, тези млади мъже “бяха извънредно храбри и сърцати, силни и жизнерадостни; но ето, това не беше всичко, те бяха мъже, винаги предани на всичко, което им е поверено. … те бяха мъже на истината и разума, защото бяха учени да спазват заповедите Божии и да ходят правдиво пред Него”. Аз също желаех да бъда вярна в нещата, които са ми били поверени, включително моите кръщелни завети.
Моето разбиране за заветите се задълбочи, когато бях призована да служа в мисия Ел Салвадор Сан Салвадор Изток. Когато получавах надаряването си в храма, си спомних Учение и Завети 82:10: “Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание”. По време на моята мисия идеята за заветите – ние да свършим своята част и Господ да изпълни Неговата, ме мотивира да давам най-доброто от себе си. И когато правехме това, моите колежки и аз бяхме благославяни в работата.
Мисията ми приключи преди много години, но аз продължавам да черпя сила от спазването на моите завети. Оттогава бях благословена да служа седем години в храма Сан Хосе Коста Рика. Моята служба като храмов работник редовно ми даваше възможности да си спомням заветите, които бях сключила. Открих подобни напомняния в службата си в организацията на Младите жени, където се опитах да преподавам колко важни са заветите така, както ме учиха моите ръководители.
Спазването на нашите завети невинаги е лесно. Много хора например смятат закона за целомъдрието (или в някои случаи на религиозното поведение като цяло) за старомоден. За щастие не чувствам допълнителен натиск от страна на хората, които не споделят моите вярвания, нито от това колко време е изминало. Поглеждам назад и размишлявам върху моите чувства като млада жена, когато нашата ръководителка ни насърчи да се подготвяме и да живеем, спазвайки храмови завети. До ден днешен съм се придържала към решението, което взех тогава.
Мога да отстоявам своите решения, защото това не бяха решения, взети от мен и за мен. По-скоро те бяха взети като част от завет, сключен с любящ Небесен отец. Няма значение какво казва света. Обещах на Господ, че ще се подчинявам на Неговите заповеди. Това е въпрос на чест. Заветите, които сключих при кръщението, и заветите, които сключих в храма, са точно толкова валидни днес, колкото в деня, когато съм ги сключила. Заветът с Бог е вечен.
Да живееш по начина, по който Бог е поискал от нас, не е винаги лесно, но свидетелствам, че е възможно. Можем да придобием увереност и сила от живота според нашите завети и можем да бъдем сигурни, че Небесният Отец никога няма да ни остави сами. Когато Той е до нас, ние можем да извършим всички неща (вж. Мороний 7:33).
Заветите, които сключих при кръщение, и заветите, които сключих в храма, са точно толкова валидни днес, колкото в деня, когато съм ги сключила.
Илюстрации Скот Гриър