Най-накрая се вслушах
“Тя е стара приятелка и това не е среща”, си казах аз. Тогава защо Духът продължаваше да ме предупреждава да не ходя?
Докато учих в университет, бях благословен да отида на труден стаж далеч от дома. Една стара моя приятелка живееше наблизо и въпреки че не бяхме от една и съща вяра, различията не ни бяха попречили да бъдем просто приятели.
Когато за първи път срещнах Мейдълин (името е променено), ние работихме заедно с една друга млада жена, която беше блестящ пример за светия от последните дни. Помня как Духът ми посочи едва доловимите различия между двете млади жени и осъзнах как дори един незначителен избор може да определи насоката на по-нататъшния живот. Спомнях си ясно тези впечатления години по-късно.
Сега, когато след няколко години отново се свързахме, Мейдълин и аз планирахме време, което да прекараме заедно. Когато вечерта настъпи, се почувствах изненадващо нервно. Качих се на влак до нейния град и с приближаването ми един глас в моето сърце и ум ми казваше, “От теб се очаква да излизаш на срещи само с хора с високи стандарти”.
“Това не е среща”, мислех аз. “Просто ще се видя със стара приятелка”. Духът повтори предупреждението, настоявайки, докато осъзнах, че това наистина си беше среща и започнах да се чудя какви бяха настоящите стандарти и стил на живот на моята приятелка. “Тя знае, че съм член на Църквата”, настоявах аз. “Тя е запозната с моите стандарти и нищо няма да стане”.
Започнах обаче да се чудя дали “едва доловимите различия”, които преди време бях забелязал, не бяха отдалечили пътеките повече от очакваното. Затова последвах подтика на Духа и се обадих на моята приятелка да отменя срещата. Толкова се боях да не я обидя. Как можех да обясня духовните си подтици на приятелка, която не разбира мисията на Светия Дух?
Обясних, че не се чувствам удобно с една от дейностите, които бяхме планирали, и се надявах това да бъде достатъчно основание да се измъкна. Тя бе разочарована и предложи да променим плановете си. Олекна ми и се съгласих с промяната, защото си помислих, “Може би Духът ме предупреждаваше именно за тази дейност”. Но тревогата ми не отминаваше.
През онази вечер си прекарахме добре, но от време на време Духът ми казваше, че предишното предупреждение оставаше в сила. Първоначално не се случи нищо обезпокоително, но с развитието на събитията стана ясно, че макар да сме живели по подобен начин, се бяхме насочили в напълно различни посоки. Стандартите ни бяха различни – дори в малки неща. Когато тя поръча вино, аз й обясних, че не желая да плащам за алкохол. Тя уважи желанието ми и си го плати.
Моята духовна тревога продължи да расте с напредването на вечерта. С приключването на вечерята седях на ръба на стола, готов да тръгвам, защото знаех, че последният влак тръгваше скоро и живеех твърде далеч, за да си взема такси. Знаейки за моето притеснение, моята приятелка каза, че можех да преспя у тях. Духът вече не ме оставяше на мира, потвърждавайки онова, което вече знаех: просто не биваше да остана.
Докато я прибирах вкъщи, полагах много усилия да изглеждам спокоен. “Сигурен ли си, че не искаш да останеш?“, попита тя. Сигурен бях. Тя не бе агресивна и не се натрапваше, но Духът тихо ми говореше по-ясно от гръм. Не биваше да изпускам влака си!
Изчаках, докато бях сигурен, че се е прибрала, след което тичах възможно най-бързо, за да стигна навреме до гарата. Нямаше как да не се сетя за Иосиф в Египет, когато избягал от изкушението (вж. Битите 39:7–12).
Когато размишлявам върху случилото се през онази нощ, чувствам както страх, така и благодарност: страх от това, което можеше да се случи, и благодарност за спътничеството на Светия Дух. Духът ми говореше, и макар че трябваше да се бях вслушал в него по-рано, радвам се, че накрая го направих.
Очевидно е, че начинът, по който аз гледах на онази вечер определено не бе толкова ясен, колкото този на Господ. Както Исаия е записал:
“Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И моите помисли от вашите помисли” (Исаия 55:8–9).
Някои избори в живота бързо биват правени и забравяни. Има и други избори, които ни дават уроци, които е по-добре да не забравяме. Много съм благодарен да знам, че когато се вслушваме в подтиците на Светия Дух – и когато правим това незабавно, ние можем по-лесно да останем на пътеката, която Исус Христос е подготвил за нас.
Илюстрация Джеф Уорд