Да станеш миротворец
Храмът, мисиите и службата помогнаха на Роджър и семейството му да станат вечно семейство.
Роджър Рандрианарисон знаел, че нещо липсва в живота му.
„Молех се на Бог да ми помогне да намеря нещо, което да води семейството ми – казва той. Имах желанието да водя семейството си към нещо добро, нещо, което да показва правилния път”.
Той бил загрижен за това как да отгледа трите си деца – синовете си Рандрианандри и Сединирина и дъщеря си Нирина. Не бил доволен от това, че избухливостта му водела до трудности в семейството. Искал да стане по-мил човек.
„Реших, че аз съм този, който трябва да се промени, защото виждах какъв съм станал”, казва той.
Роджър преди няколко години бил загубил строителния си бизнес и работел като шофьор на такси в Антананариво, Мадагаскар. Един ден той качил две сестри мисионерки.
„След като се качиха в колата, те ме попитаха за името ми и дали имам семейство – казва той. – Попитаха ме дали знам кой е Бог и дали съм Му се молил”.
По време на пътуването мисионерките изпели с Роджър няколко песни и го поканили на църква. Той се опитал няколко пъти да отиде, но никога не можел да вмъкне събранията в разписанието си и загубил контакт с мисионерите.
Около пет месеца по-късно Роджър работел в дома си, когато чул двама мисионери да говорят с някого зад оградата му. Роджър знаел, че те ще дойдат да говорят с него. Чувствал, че трябва да отговори с „да” на всеки въпрос, който му зададат.
След като се представили, мисионерите го попитали дали знае за Бог. Да. Дали иска да се моли на Бог? Да. Дали иска да говори с мисионерите? Да. Кога? Сега. Мисионерите казали, че ще се върнат след 20 минути. Когато се върнали, те довели със себе си един член, който живеел наблизо.
В продължение на един месец мисионерите учили много пъти Роджър в дома му. Поради това, което били чули за Църквата, членовете на семейството му не искали да се срещат с мисионерите. След месец изучаване на Евангелието, Роджър отишъл на църква с мисионерите. Сърдечното приветстване, което получил там, го впечатлило. „Членовете ме приеха като човек, когото са познавали от дълго време”, казва той.
Роджър се прибрал вкъщи и казал на семейството си, че ще се кръсти след месец и че те могат да изберат дали искат да се присъединят с него към Църквата или не. Те го помолили да изчака, за да може да се присъединят заедно с него. Започнали да посещават събранията и също били приятно изненадани.
Първият път, когато посетил църковните събрания, най-големия син на Роджър – Рандрианандри – бил силно впечатлен. „Първият път, когато дойдох на църква, бях толкова изненадан, защото хората бяха толкова смирени – казва той. – Първо, те бяха подходящо облечени за църква. След това осъзнах, че наистина са дошли с цел, не само за да се изфукат пред другите”.
Цялото семейство Рандрианарисон се кръстило на 20 февруари 2003 г. Тогава Нирина била на 8 г., Сединирина бил на 17 г., а Рандрианандри бил на 19 г. Семейството спряло да работи в неделя и поставило Евангелието на първо място в живота си.
Промени
„След като се кръстих, видях много промени в дома ни - казва Арелина, съпругата на Роджър. – Той стана духовен и толкова много благословии – материални и духовни – дойдоха от живота според Евангелието”.
От материална гледна точка, Роджър счита, че Небесният Отец му е помогнал да възстанови отново бизнеса си. След две години на каране на такси и вършене на всякаква работа, за да може да осигурява семейството си, той започнал да получава строителни договори. „Вярвам, че Бог винаги ме благославя, когато реша да Го следвам”, казва той.
Но синовете му казват, че най-голямата промяна, която видяли в баща си, била характера му. Те казват, че сега той е пример за смирение и доброта. Роджър казва, че Евангелието го е убедило, че трябва да се промени. Откакто започнал да го изучава, Роджър започнал да се опитва да запълни живота си с добри неща.
„Поради ученията на Евангелието аз никога не се гневя – казва той. – Понякога има провокации, но Евангелието е в сърцето ми и в главата ми, и в духа ми. Това ми помага да бъда спокоен”.
Когато се появят критични ситуации, Роджър е този, който успокоява ченовете на семейството си и им напомня да действат като Спасителя.
„Баща ми стана много смирен и сега се грижи за семейството ни с любов – казва Сединирина. – Когато виждам промяната в него, чувствам благодарност към Небесния Отец за Евангелието и за това, че сме членове на Църквата”.
Вечно семейство
През 2006 г. с помощта на Общия фонд за подпомагане на посещаващите храма, Роджър и Арелина отишли в Йоханесбург, ЮАР, за да се запечатат в храма.
От 2009 г. до 2011 г. Сединирина и Рандрианандри отслужили мисии в Южна Африка – Сединирина в Кейп Таун, а Рандрианандри в Йоханесбург. Част от мотивацията им да служат била да помогнат на други семейства да се променят като тяхното.
„Чудо като това може да се случи и се случи, защото мисионерите дойдоха в дома ни – казва Рандрианандри. – Затова имах желанието да направя точно това нещо за някое друго семейство”.
Това решение донесло и друга благословия за семейство Рандрианарисон. За период от девет дни Сединирина и Рандрианандри били заедно в Центъра за обучение на мисионери в Йохансебург. Роджър отишъл със самолет в ЮАР, заедно с Арелина и дъщеря им Нирина, за да може цялото семейство да се запечата в храма. Нирина, която тогава била на 14 г., казва, че трудно може да се опише преживяното и почувстваното.
„То укрепи вярата ми и ми помогна да се чувствам по-близо до Бог”, казва тя.
Днес членовете на семейството работят по изграждането и укрепването на другите около тях. Роджър служи като епископ в района си. Арелина служи в Неделното училище за деца по програмата Вяра в Бог. Сединирина е помощник чиновник на кола. Рандрианандри е помощник чиновник в района. Нирина е музикалният директор на района.
Евангелието е отговор на молитвите на семейство Рандрианарисон. То им е помогнало да изцелят стари рани, сплотило ги е и им е дало възможността да бъдат заедно завинаги. То е научило Роджър да обича. „Семейният живот – казва той – е живот пълен с любов”.
Качването на мисионерките в таксито поставило Роджър Рандрианарисон на пътя на ученичеството.
Снимки на семейство Рандрианарисон от Матю Д. Флитън
Изучаването на Евангелието като семейство помогнало на семейство Рандрианарисон да се сплоти.
Пътуването до ЮАР, за да се запечатат в храма Йоханесбург, укрепило семейство Рандрианарисон.
Горе: снимка Дейвид Уилям Нюман © IRI; долу: снимка © Лаура Паркър