Помощ за Вайълет

От Шарлот Мей Шепърд

По действителен случай

„Възлюби ближния си като себе си” (Maрка 12:31).

Как можеше Ема да е мила, когато Вайълет бе толкова груба?

Ема хвана по-здраво раницата си, докато вървеше към новата си класна стая. Беше първият учебен ден. Беше облякла любимата си рокля, а мама беше сложила специална почерпка с обяда – бисквитки във формата на животни.

„Днес ще е страхотно, – помисли си Ема. – Стига да – ”

Ема спря и се огледа из стаята. Там беше. Вайълет.

Миналата година Вайълет през всяко междучасие заемаше цялата катерушка. Обиждаше Ема. Дори открадна най-добрата приятелка на Ема!

Вайълет видя Ема и се изплези. Ема я изгледа гневно, сграбчвайки още по-здраво раницата си. Вайълет се бе държала неприятелски през цялата изминала година и изглежда и тази щеше да е така.

„Честита нова учебна година, ученици! - каза г-ца Колдуел от предната част на стаята. – Нека разпределим местата”.

Чиновете бяха подредени по двойки из цялата стая. Г-ца Колдуел прокара пръста си по списъка, след това посочи двойка чинове в задната част на стаята. „Ема. Ще седиш там”.

Ема седна на един от задните чинове. Надяваше се Лизел да седи до нея. Или Джейми. Или –

„Вайълет”.

Ема се сепна. Правилно ли чу?

Да. Г-ца Колдуел все още сочеше чина до нейния. „Вайълет, ще бъдеш съседка на Ема, – каза тя.

Вайълет ухилено се замъкна към Ема. Ема облегна главата си на чина и се загледа към стената. Щеше да бъде дълга година.

В часа по математика г-ца Колдуел написа няколко задачи на дъската, за да ги решават. „Може да работите сами или със съседа си”, каза тя.

Ема бързо се прегърби над листа си, преструвайки се на заета. Задачите бяха доста лесни. Просто се опитваше да избегне Вайълет. Нито веднъж не я бе погледнала цялата сутрин.

Нещо я сръга в рамото. Нещо като молив. Ема не обърна внимание.

Още веднъж. Вайълет я сръгваше! Заинатено, Ема продължи да пише.

Третото сръгване на Вайълет вече болеше. Ема чувстваше как ще избухне. Цялата година ли щеше да е така? Мислеше да вдигне ръка и да каже на г-ца Колдуел. Или пак да хвърли гневен поглед на Вайълет.

Тогава Ема чу подсмърчане. Някой плачеше ли? Моливът отново я сръга. Тя погледна и видя, че Вайълет я гледа. Моливът бе в ръката й, а очите й бяха в сълзи. Листът й беше пълен с изтривания с гумата.

Вайълет завъртя молива в ръцете си. „Можеш ли да ми помогнеш?” – попита тихо тя.

В продължение на минута Ема я гледаше в шок. Вайълет искаше нейната помощ? След като е била толкова злобна към нея? Ема се обърна към листа си. Вайълет можеше да работи сама. Не заслужаваше помощта на Ема, дори и да беше …

… нейна съседка?

Ема мълчаливо се обърна напред. Можеше да чуе как Вайълет тихо плаче до нея. Писанията винаги казват да обичаш ближния си – но Вайълет бе различна! Ема просто седеше до нея в часовете!

Ема продължи със задачите. След това спря. Може би Вайълет не бе различна. Може би, когато Писанията казват да обичаш ближния си, се има предвид всеки. Дори и държащите се грубо. Дори и да е трудно.

Ема въздъхна и бавно остави молива си. Обърна се към Вайълет и се опита да се усмихне. „Искаш ли помощ?” – попита тя.

Вайълет кимна, избърсвайки сълзите си с ръка.

Ема се наведе към листа на Вайълет и започна да й помага с първата задача. Вече изпитваше топлина в себе си. Помисли си дали Вайълет обича бисквитки с формата на животни.