Съвсем нов дякон
„И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ” (У. и З. 84:35).
Раздаването на причастието е голяма отговорност. Ами ако обърка нещо?
Бенджи стоеше пред огледалото и си оправяше вратовръзката. Бялата му риза и тъмносини панталони бяха точно по мярка. Косата му беше сресана. Определено изглеждаше готов да бъде ръкоположен за дякон. Защо тогава му беше толкова нервно?
Бенджи грабна Писанията си и излезе от стаята. Опита се да не мисли за това колко различни щяха да бъдат нещата на църква днес. Новото свещеническо задължение го притесняваше винаги като си помислеше за него: раздаването на причастието. Ами ако направи грешка първия му път следващата седмица? Като излезе от къщата, той се опита да забрави и за това.
Събранието за причастие протече както винаги. Но след това Бенджи отиде със семейството си до офиса на епископ Салазар. Това определено бе различно. По принцип по това време отиваше в Неделното училище за встъпителните занятия.
Бенджи седна, а татко му, епископът, президентът на Младите мъже и съветниците в епископството положиха ръце върху главата му. Татко му даде Аароновото свещеничество. По време на благословията притесненията на Бенджи изчезнаха. Той се почувства спокоен и щастлив.
Бенджи се изправи и се ръкува с всички. След това прегърна мама и брат си Джей и малката си сестричка Мирасол.
След това отиде в Неделното училище. Въпреки че новите занятия не бяха като в Неделното училище за деца, пак му бяха познати. Урокът бе за молитвата. Той бе имал много уроци за молитвата в Неделното училище за деца. Бенджи въздъхна с облекчение. Може би няма да е толкова трудно да е дякон.
„Всичко ще е супер”, каза Джей на Бенджи след църква. „Аз ще благословя причастието, а ти можеш да го раздадеш”.
Притеснението пак се появи. „Да, супер”, тихо каза той. Раздаването на причастието най-много притесняваше Бенджи!
По-късно тази вечер Бенджи откри татко да чете на дивана. „Ами ако пропусна някой и той не вземе от причастието? – попита той. – Ами ако се спъна?” Той ясно си представяше как подносът звънко пада на земята и чашките за водата политат навсякъде.
Татко стисна рамото на Бенджи. „Помня първия път, когато раздадох причастието. Вероятно бях по-нервен от теб сега”.
Бенджи премигна от изненада. „Ти? Ти не се страхуваш от нищо!”
Татко се засмя. „Много пъти съм се страхувал. Знаеш ли какво ми помогна да спра да съм нервен?”
Бенджи се замисли за момент. „Молитвата?”
Татко се усмихна. „Точно така. Молитвата. И моят баща ми даде благословия. Искаш ли сега да ти дам една?”
Бенджи бързо кимна. „Да! Определено.”
Семейството се събра в хола. Татко сложи ръце върху главата на Бенджи. Когато татко заговори, Бенджи почувства да напират сълзи. „Запомни – каза татко в благословията, – че ти получи благословията чрез свещен обряд. Небесният Отец ни е дал свещеничеството, за да можем да служим на другите. Ако можеш да го правиш с искрено намерение, ще бъдеш благословен в това и във всичко”.
Цяла седмица Бенджи се молеше за помощ. На следващата неделя той се присъедини към дяконите на първия ред в залата за събрания. Той слушаше внимателно, докато Джей казваше молитвата за хляба.
Изведнъж той отново се притесни. Дали ще може да се справи? Беше толкова важно! Тогава той си спомни обещанията от благословията от татко. Притесненията му изчезнаха, а Духът го обзе.
Той взе подноса и уверено тръгна към определените му редове. Той внимателно подаде подноса на една жена на първия ред.
Тя му се усмихна. Бенджи й се усмихна, знаейки, че служи на Господ.
Илюстрация от Адам Кофърд