Какво ви доведе до Рексбърг?

Сандра Ръш, Айдахо, САЩ

След десетилетия живот на места, където членовете на Църквата са малцинство, със съпруга ми се преместихме в един квартал в Рексбърг, щата Айдахо, САЩ, в който живееха само две семейства нечленове. За късмет щяхме да живеем до едно от тях.

Бащата косеше тревата, когато за пръв път дойдохме с колата си в къщата ни. Съпругът ми и аз прекосихме градината си, за да се запознаем. Когато подадох ръката си, попитах: „Какво доведе семейството ви в Рексбърг?”

Той отговори: „Работата ми – и конкретно търсехме град, който има нужда да бъде запознат с Христос”.

Почувствах се все едно кофа студена вода се изля в лицето ми, но се усмихнах. Реших в този момент, че каквото и да кажат или направят съседите ни, ще бъдем най-добрите съседи, които това семейство е имало. Щяхме да общуваме с тях мило, любящо и разумно, както би го направил и Спасителят.

Последвалите осем години доведоха до много общи дейности за семействата ни. Майката бе канена на и посещаваше дейностите на Обществото за взаимопомощ. Тя ме канеше, а също и много от съседите ни, светии от последните дни, на дейност за християнски жени, спонсорирана от нейната църква. Съпругът ми и аз бяхме канени на концертите на децата им – танци и пиано. Тяхното семейство бе включено в кварталните партита и барбекюта. По-големите им деца ни се обаждаха, когато имаха нужда някой да ги докара вкъщи от работа, ако не можеха да се свържат с родителите си.

Родителите се притесняваха, че децата им може да започнат да харесват светиите от последните дни прекалено много, затова не позволиха на синовете си да се присъединят към скаутската програма на района ни. Но домът ни бе считан за безопасно място, където те позволяваха на децата си да си играят, когато ни дойдеха на гости внуците.

Всеки път, когато съседите ни се опитваха да ни помогнат да видим колко грешим, ние им напомняхме, че имаме голямо уважение към вярванията им и начина, по който живеят и отглеждат децата си. След това добавяхме, че очакваме същото уважение към нашите вярвания, които също бяха съсредоточени върху ученията на Спасителя.

Когато майката се опиташе да покаже, че различията ни са една дълбока и непреодолима бездна, твърдейки, че светиите от последните дни вярват в „различен Исус”, аз й напомнях, че и двете вярваме, че Той е възлюбеният Син Божий. В крайна сметка създадохме топли и приятелски взаимоотношения.

Семейството им се премести без да се присъедини към Църквата. Но ако те могат да кажат: „Живяхме сред мормони, те са добри и почтителни хора, с искрени сърца”, то мога да кажа, че сме успели да бъдем добри съседи и да им помогнем да станат по-открити и справедливи в преценката им за светиите от последните дни.