Подготвени за деня на битката
Нека като се доверим на Спасителя, Господа, да бъдем подготвени и да не се препънем на бойното поле.
През 1485 г. Ричард III е на английския трон. Времето е нестабилно и Ричард трябва да защитава короната си не веднъж. Но той е опитен военен ветеран, смел и хитър войн, който има армия от между 8 000 и 10 000 мъже.
През същата тази година един претендент за английския трон, Хенри Тюдор, Граф на Ричмънд, предизвиква и атакува Ричард на едно място, което дава и името на битката: Полето Бозуърт. Хенри, за разлика от Ричард, има малко опит с битките и силите му наброяват само 5 000. Но той разполага с добри съветници – благородници, които са участвали в подобни битки, включително и срещу Ричард. Утрото на битката настъпва и всичко сочи, че Ричард ще победи.
Една известна и драматична легенда обобщава събитията на 22 август 1485 г. През тази сутрин Ричард и хората му се подготвят да се изправят срещу армията на Хенри. Победителят в битката ще управлява Англия. Малко преди битката Ричард изпраща един коняр да види дали любимият му кон е готов.
„Бързо го подковете – конярят заповядва на ковача. Царят желае да язди начело на войските си”.
Ковачът отговаря, че ще трябва да почака. „През последните няколко дни подковах цялата армия на царя – казва той – и сега трябва да отида да взема още желязо”.
Нетърпеливият коняр казва, че не може да чака. „Враговете на царя напредват в момента и трябва да ги срещнем на полето – казва той. Използвай това, с което разполагаш”.
Както му било заповядано, ковачът прави колкото може като изработва четири подкови от едно парче желязо. След като изковава подковите, той заковава с пирони три от тях на коня. Когато се опитва да закрепи и четвъртата подкова, осъзнава, че няма достатъчно пирони.
„Трябват ми още два пирона, но ще ми отнеме малко време, за да ги изкова” – казва той на коняра.
Конярът обаче не може да чака повече. „Чувам тромпетите сега – заявява той. Не можеш ли да използваш това, с което разполагаш?”
Ковачът отговаря, че ще направи каквото може, но че не гарантира, че четвъртата подкова ще се задържи.
„Просто я закови – заповядва конярът. И побързай или крал Ричард ще е ядосан и на двама ни”.
Битката скоро започва. За да насърчи мъжете си, Ричард язди напред и назад из полето, биейки се и насърчавайки ги с призива: „Напред! Напред!”
Когато Ричард поглежда към другия край на полето, вижда, че някои от мъжете му отстъпват назад. Страхувайки се, че и другите му войници скоро могат да започнат да остъпват, той галопира към нарушената линия, за да ги пришпори. Но преди Ричард да успее да ги достигне, конят му се спъва и пада, изхвърляйки краля на земята. Една от подковите на коня, както се и опасявал ковачът, изхвърчава по време на отчаяния галоп на краля.
Ричард с подскок се изправя, когато конят му се изправя и избягва в галоп. С напредването на армията на Хенри, Ричард размахва меча си високо във въздуха, викайки: „Кон! Кон! Давам царство за един кон!”
Но е твърде късно. Хората на Ричард вече бягат назад, поради страха си от напредващата армия на Хенри, и битката е загубена. Оттогава хората са създали поговорката:
Заради един пирон бе загубена подкова,
заради една подкова бе изгубен един кон,
заради един кон бе изгубена една битка,
заради една битка бе изгубено едно царство.
И всичко това заради един липсващ пирон на подковата.1
Заковаване на принципите ни
Като си помисля за тази история, си мисля как нещо толкова просто, като лошо закован пирон на подкова, може да доведе до такъв обрат на събитията. Можем да сравним липсващия пирон с принципите на Евангелието. Липсата на евангелски принципи и свързаните с тях ценности и действия може да ни остави беззащитни на бойното поле в битката срещу изкушенията и злото.
Кои действия липсват в живота и семействата ни? Пренебрегваме ли личната или семейната молитва? Старателното изучаване на Писанията? Редовната семейна домашна вечер? Плащането на пълен десятък? Помагането на братята и сестрите ни? Спазването на Господния ден? Храмовото служение? Любовта към ближните ни?
Всеки един от нас може да погледне в себе си и да открие какво му липсва – кой принцип или кое действие трябва да заковем по-здраво в живота си и в семействата си. Тогава, след като открием този принцип или това действие, можем да действаме със старание и решителност да затегнем пирона – да живеем по-пълно съгласно този принцип и да подготвим по-добре себе си и семействата си, за да държим на това, което е правилно.
В Учение и Завети Господ съветва: „Вземете шлема на спасението и меча на Моя Дух, Който Аз ще излея върху вас, и Моето слово, което ви разкривам, и … бъдете верни, докато Аз дойда” (27:18).
На верните Си служители Спасителят е обещал: „тяхната ръка ще бъде Моята ръка, Аз ще бъда техен щит и тяхна защита, и ще опаша кръста им, и те ще се сражават мъжки за Мен; … и чрез огъня на Моето негодувание Аз ще ги опазя” (У. и З. 35:14).
Нека не забравяме, че дори и ако „конят се приготвя за деня на боя”, както се казва в Притчи, „избавлението е от Господа” (21:31). Нека следваме поканата на Мороний: „елате в Христа и станете съвършени в Него” (Moроний 10:32). И нека като се доверяваме на Спасителя, Господа, да бъдем подготвени и не се препънем на полето за битката срещу злото.
Илюстрации от Грег Нюболд