Как мога да бъда имащ успех мисионер?
Авторката живее в Мейн, САЩ.
Независимо колко усърдно работехме с колежката ми, всички отказваха посланието ни. Какво бихме могли да направим, за да имаме успех като мисионери?
Бях на мисията ми от малко повече от година, когато преминах през много труден период. Времето бе мрачно и сиво – към края на студената зима и началото на пролетта. И независимо колко усърдно работехме с колежката ми, всички, с които говорехме, отказваха посланието ни. Когато се срещахме с другите мисионери, научавахме, че тяхната работа върви добре. Не можех да разбера защо ние нямаме успех. Бях от достатъчно време на мисия и говорех езика добре, колежката ми и аз бяхме добри приятелки, бяхме изградили доверие с членовете и се опитвахме да следваме Духа и да спазваме стриктно мисионерските правила.
Но независимо от това какво правехме, всички ни отхвърляха. След няколко седмици позволих на киселото ми настроение да надделее. По време на планирането ни аз накрая възкликнах: „Какъв е смисълът? И без това никой няма да ни изслуша”. Колежката ми, която имаше по-добър поглед върху нещата от мен, просто каза: „Създаваме си цели, за да покажем вярата си. Следваме целите си, за да броим благословиите си”.
Като помислих върху думите й, осъзнах, че съм използвала грешно мерило за преценка на успеха ми като мисионерка. Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за мисионерска служба предоставя списъци с поведението на имащите успех мисионери,1 и осъзнах, че всичко това е по силите на мисионера. Аз не мога да контролирам това дали хората в мисията ми ще приемат евангелското послание, но мога да контролирам какъв вид мисионер ще бъда. Моята колежка ми показа, че по-силната вяра в Исус Христос и благодарността за благословиите Му ще ми помогнат да осъзная начините, по които аз вече съм имаща успех мисионерка.
Вярата осветява чудесата
Бе смиряващо да осъзная, че ми липсва вяра. Потърсих области, в които бих могла да укрепя вярата си и открих, че когато нещата не вървяха съгласно плановете, аз бях позволила на себе си да се обезсърча. Проповядвайте Моето Евангелие гласи: „Разочарованието ще отслаби вярата ви. Ако понижите очакванията си, ефективността ви ще намалее, желанието ви ще отслабне и ще бъде по-трудно да следвате Духа”.2 Осъзнах, че бях позволила на разочарованията да отслабят вярата ми.
Започнах да се моля за промяна в сърцето и за повече вяра. Също така разчитах на обещанието, дадено в Mормон 9:21: „всеки, който вярва в Христа, без да се съмнява в нищо, всичко, каквото той поиска от Отца в името на Христа, ще му бъде дадено; и това обещание е за всички, чак до краищата на земята”. Това обещание ме накара да се моля по-силно за благословиите и чудесата, от които колежката ми и аз чувствахме, че се нуждаем, винаги добавяйки: „Да бъде волята Ти”. Тези молитви ми помогнаха да приема променените планове и разочарования с по-силна вяра, знаейки, че Небесният Отец винаги отговаря на молитвите с вяра – дори когато отговорите идват по начини, които не очакваме. Станах по-способна да разпознавам начините, по които Господ ни ръководеше през цялото време.
Като започнах да работя по усилването на вярата ми, открих, че е вярна позитивната форма на следното от Проповядвай Евангелието Ми: ако повишиш очакванията си, ефективността ти ще нарастне, желанието ти ще се увеличи и ще си способен по-добре да следваш Духа. Освен това, станах по-оптимистична за мисионерската работа и за мисионерската ми служба, когато успявах да разпозная и оценя чудесата, които се случваха ежедневно.
Благодарността премахва завистта
Господ започна да ми показва, че върши чудеса за нас всеки ден – но аз съм била неспособна да ги разпозная, докато не направих съзнателни усилия да бъда искрено благодарна. Изразяването на благодарност е повече от просто един добър навик или добри маниери. Когато изразявах благодарност към Господ и другите, получавах повече сила. Вълнувах се за другите мисионери, когато имаха успех, вместо да им завиждам (вж. Aлма 29:14, 16). Бях по-способна да се съсредоточа върху това, което имам, и върху това, което е минало добре, вместо върху това, което ми липсваше и което не се е получило.
Научих, че благодарността е противоотрова за сравняването ни с другите. Случаите, когато не се чувствах като успяла мисионерка, обикновено идваха, защото си казвах: „не се справям толкова добре като тях” или „те са по-добри от мен”. Научих също, че докато Господният модел е да ни дава праведни примери, от които да се учим и които да следваме, Сатана се опитва да ни изкуши да се сравняваме с тях, за да преценим успеха или неуспеха си. Но в Проповядвайте Моето Евангелие ясно се казва: „Не се сравнявайте с другите мисионери и не сравнявайте външните резултати на усилията ви с техните”.3 В крайна сметка благодарността ми помогна да избегна гордостта и ми напомни, че Господ е начело на делото Си. Нямаше нужда да завиждам, защото другите мисионери изглежда имаха повече успех.4
Истинската мярка за успеха
Преди да променя гледната си точка, бях твърде съсредоточена върху конкретен вид благословия и така бях забравила да оставя очите си отворени за други начини, по които Господ отговаряше на молитвите ни и благославяше мисионерската ни работа. В крайна сметка Господ започна да благославя мисионерската ни работа в района ни по прекрасни и неочаквани начини. Намирахме хора, които желаеха да приемат посланието ни, но аз вече бях научила да не измервам успеха си с изборите на другите.
Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008) споделя съвета на един президент на мисия относно мисионерската работа: „Давайте най-доброто от себе си. Казвайте молитвите си и работете усърдно и оставете жътвата на Господа”.5 Проповядвайте Моето Евангелие ни учи на нещо подобно относно имащите успех мисионери: „Дайте най-доброто от себе си да довеждате души към Христа и се стремете искрено да се учите и усъвършенствате”.6
Дотолкова, доколкото желаех да се покая и искрено да кажа на Господ, че давам най-доброто от себе си, аз можех да чувствам увереност, че имам успех като мисионерка – независимо от това дали хората приемаха посланието ни. По много начини мярката за успеха ми като мисионерка би могла да бъде преценена чрез желанието ми да се покайвам и решителността ми да продължа да работя.
В дневника си съм записала много чудеса от това време на мисията ми. Като се стремях да бъда по-вярна и благодарна, виждах нещата по-добре, избягвах отчаянието и чувствах Духа по-изобилно в работата. Открих, че това, което ни учи Проповядвайте Моето Евангелие, е истина: „Когато сме дали най-доброто от себе си, все още можем да изпитаме разочарования, но няма да се разочароваме от себе си. Може да се чувствате уверени, че Господ е доволен, когато чувствате как Духът работи чрез вас”.7 А когато чувствах, че Господ е доволен от мен, аз можех да изтърпя всяко изпитание.
По много начини мярката за успеха ми като мисионер би могла да бъде преценена чрез желанието ми да се покайвам и решителността ми да продължа да работя.
Фотоилюстрации от Дел Бенсън