Просто се усмихни и кажи не
Авторката живее в Метро Манила, Филипини
Бях отказвала предложения да пия, но сега президентът на компанията ми предлагаше чаша вино.
Илюстрация от Суди Маколан.
Едно лято участвах в стажантска програма на един остров в Бикол, Филипини. Гледката към океана бе прекрасна и я очаквах с нетърпение всяка сутрин.
Обаче мразех вечерите. Точно тогава хората в лагера започваха да пият и да провеждат партита. Поканите за такива партита бяха чести и другите стажанти и аз трябваше да присъстваме, тъй като иначе бихме показали неуважение.
Първото парти бе за добре дошли на новите стажанти. Страх ме бе да присъствам, защото бях сигурна, че ще ни предложат питиета и не бях сигурна как да откажа. Обадих се на приятел в района ми у дома и той ми даде чудесни съвети, които увеличиха увереността ми.
Когато партито започна, предложиха питиета, но за щастие не ни задължиха да пием. Тъй като другите стажанти приеха решението ми да не пия, отказването на последвалите питиета ми стана лесно – докато не дойде една вечер. По време на едно от партитата дойде президентът на компанията. Той носеше бутилка ламбаног (местно вино, направено от кокос). Скоро след пристигането му го видях да налива виното. Тогава той каза: „Трябва да се научиш да пиеш” и подаде чашата на една от стажантките. Тя бързо я изпи.
Сърцето ми започна да бие силно. Скоро щеше да е мой ред. Тихо си шепнех: „Няма да го изпия. Няма да го изпия”. Тогава президентът ми подаде чашата вино. Не знаех какво да направя. Останалите стажанти ме гледаха, очаквайки да видят какво ще направя. Усмихнах се на президента и смирено казах: „Съжалявам, господине, но не пия”.
Знаех, че е разочарован. Той ме попита защо не пия. Казах: „Аз съм мормонка”.
Той каза: „Не съм чувал за такава религия. Звучи като вид храна”. Всички се засмяха.
Аз също се усмихнах, но не поради шегата му, а защото знаех, че съм извършила правилното.
Никой повече не ми предложи питие. Но надсмешката не престана, дори и от страна на приятелите ми. Един от тях каза, че лъжа и че е невероятно членовете на Църквата да не пият. През това време почувствах натиска, който се оказва върху членовете на Църквата.
Престоят ми на този остров ме научи на много уроци, не само академични, но и духовни. Научих, че подигравките може и никога да не спрат, но Духът Господен винаги ще ни насочва да вършим правилното.