Само в дигитален формат: пълнолетни младежи
Намиране на надежда в епицентъра
Когато Италия бе поразена тежко от COVID-19, намерих причина да продължа да имам надежда.
Авторката живее в Катандзаро, Италия.
Обичам утешителните думи на Исус, които Той отправя към Своите ученици след Възкресението Си: „Мир вам“ (Йоан 20:19). Не е ли удивително, че нашият Спасител винаги е обещавал на последователите Си мир? Едно специално преживяване, което имах наскоро, ми напомни за тази истина.
Изпълнена с тревога и под карантина
Една вечер, докато гледах телевизия, говорителите на новините съобщаваха за COVID-19 и неговото влияние в Италия, където живея. Те говореха за високия брой починали от вируса и за нарастващия брой потвърдени случаи. Въпреки че това беше тревожно, тогава не се притесних много. Но след около две седмици, нещата изключително много се влошиха, а с това нарасна и моето безпокойство.
Изпитах чувство на тъга и паника по време на всичко това. Притеснявах се изключително много да не се разболея. И за пръв път в живота си се страхувах да отида на работа. Трябваше да нося ръкавици и маска всеки път, когато излизах навън. След една седмица цялата ми страна беше блокирана и всички бяха поставени под строга карантина.
През това време не ни беше позволено да напускаме домовете си, освен за да пазаруваме хранителни продукти веднъж седмично. Да бъдем затворени вътре вкъщи се оказа трудно. Всички църковни събрания бяха временно преустановени, и макар това да ме натъжи, това което повече ме потресе беше затварянето на храмовете, понеже планирах да присъствам на запечатването на едно семейство, на което преподавах по време на моята мисия. Почувствах се съкрушена и отчаяна заради обстановката в света.
Докосната от музиката
Една сутрин, докато четях Писанията и слушах песен, озаглавена „Мир в Христа“, аз се помолих и попитах Небесния Отец: „Как мога да продължа да имам надежда по време на този труден период?“
В този момент започнах да обръщам внимание на текста на песента:
Надежда е
в’бедите ни.
Укрепва ни,
щом безсилни сме.
Убежище е
за нас в’бурите.
В’тоз размирен свят
има мир в’Христа1.
Усетих Духът да ми свидетелства, че тези думи са истина. Погледнах към старата си мисионерска табелка и чух тези думи в ума си: „Ромина, искам да имаш същия този мир, който даряваше на другите по време на твоята мисия, споделяйки Моето послание на надежда. Всичко ще бъде наред. Няма да те оставя сама“.
И сега, аз искам да споделя това послание на надежда! Въпреки че изпитвах голям страх и притеснение в това трудно за целия свят време, аз наистина знам, че с Исус Христос има надежда! Обръщайте се към Него. Него слушайте. Следвайте Го. Можем да намираме мир в Него. Вярата в Него дава сила и когато вярвате, Той ще ви укрепва, за да продължавате да имате надежда (вж. Етер 12:4).
Придържане към надеждата
Говорейки за надежда, старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Надежда(та) в Бог, в Неговата добрина и в Неговата сила ни дава нова смелост по време на трудни предизвикателства“2. Колкото и да е плашещо това време, можем да изберем смелостта и упованието в Господните обещания. Когато животът е труден, не трябва да молим Небесния Отец да промени нашите обстоятелства, вместо това, можем да Го молим да промени нашата гледна точка. Можем да учим и да израстваме във всяка ситуация.
Знам, че Бог е с нас и че Той обича Своите чеда – дори и тези от нас, които са в епицентъра на пандемия. Знам, че благодарение на Него, всичко ще бъде наред. И знам, че винаги мога да се придържам към мира, който идва от вярата в Исус Христос. Благодарение на Неговото безпределно Единение, не се налага да се справям с трудностите сама.