Само в дигитален формат: пълнолетни младежи
Какво научих за нашето събиране заедно от провеждането на богослужение у дома
Натъжих се, когато църковните събрания бяха временно преустановени заради пандемията. Сега съм благодарна за това, което научих.
Авторката живее в Скания, Швеция.
Ходенето на църква винаги е било едно от най-важните неща за мен през седмицата. Харесваше ми да се събирам с приятели и близки, и да оставям настрана житейските тревоги, докато се покланям на Бог заедно с другите.
Тогава всичко започна да се променя заради пандемията. По времето, когато в Швеция нямаше много случаи на коронавирус и училищата все още работеха както обикновено, наистина не разбирах защо ръководителите на Църквата счетоха за нужно да преустановят събранията. На фона на безумните неща, случващи се по света, нямах търпение да се срещна с приятелите си в неделя. Но тогава научих, че църковните събрания временно се преустановяват и че ще провеждаме богослужение у дома. Бях едновременно тъжна и малко разочарована.
Когато неделята дойде, облякох роклята си, гримирах се, закусих и седнах заедно с родителите си. Видях, че баща ми грижливо бе подготвил причастието с бяла покривка върху хляба и водата и бе отворил Писанията си на молитвите за причастие.
Скоро дойде и времето да изпеем химна за причастие. Когато баща ми започна да разчупва хляба, усетих Духа много силно. Сякаш Той ми нашепваше, че Единението на Исус Христос е специално за мен. Започнах да плача, а когато погледнах към майка ми, видях я да ми се усмихва през сълзи – тя също чувстваше Духа.
Макар да бях скептична в началото, сега знам, че вземането от причастието у дома е проникновена и прекрасна възможност. През последните седмици изпитвам по-голяма благодарност за свещеничеството и за възстановеното Евангелие, което ни дарява утеха и мир във времена, изпълнени с тревога. Също така почувствах обичта, която изпитва нашият Небесен Отец към Своите чеда. И се почувствах особено благодарна за пророка, който ни помага да знаем какво да правим, дори когато не разбираме защо.
Откакто получихме първите указания да провеждаме богослужение у дома, COVID-19 се разпространи сред хиляди души в Швеция и продължава да засяга почти всяка държава по света. И макар да ми харесва провеждането на богослужение в задушевна обстановка с няколко обичани от мен хора у дома, осъзнах също, че не е същото, като да посещаваме църковните събрания и да се покланяме заедно на Бог като район или клон. Това да се укрепваме взаимно в събранието за причастие и в другите събрания е незаменимо.
Както учи старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли: „Основна цел за Господ за съществуването на църква е да се създаде общност от светии, които ще си помагат един на друг по „стеснена(та) и тясна пътека, която води към вечен живот“ (2 Нефи 31:18)“1.
Осъзнах, че църквата е много повече от обикновено събиране с приятели всяка седмица. Тя служи за вземане от причастието, създаване чувство на принадлежност, оказване на взаимна подкрепа и изграждане на общност на вяра в царството Божие. Винаги ще съм благодарна за благословията да можем да провеждаме богослужение у дома в това време на COVID-19 и за получените прозрения за важността на това да се събираме заедно. Събранието за причастие ще бъде още по-специален момент, когато отново можем да се събираме заедно.